Повстань!
Повстань, народе мій!
Берись за зброю вмить!
Іде війна народная,
Священний бій кипить!
Повстань!
Повстань, народе мій!
Берись за зброю вмить!
Нехай під окупантами
Завжди земля горить!
Това е оригиналният текст на украинската песен „Повстань, народе мій!“, с която през 1919 г. украинските патриоти воюват срещу болшевишките агресори, нахлули в Украйна, за да я „освободят“ от законното й правителство и да присъединят украинската земя към съветска Русия.
Малцина помнят факта, че първата държава, която през 1918 г. признава Украинската народна република и сключва дипломатически отношения с нея, е
Царство България
Първият наш посланик в УНР е проф. Иван Шишманов.
Оригиналните музика и текст разбиват поредния фалшив мит за „свещената“ война на съветския народ, „вероломно“ нападнат от хитлеристка Германия. Защото уж невинният и миролюбив СССР вече е бил струпал на границата с „вечния приятел“ Хитлер повече от 4 млн. войници и неизчислимо количество оръжие и бойна техника.
Излиза, че началникът на ансамбъла на Червената армия полковник Александров никога не е писал нотите на
крадената песен,
взета наготово от украинския фолклор далеч преди 22 юни 1941 г. Поетът Лебедев-Кумач никога не е творил „изгарящите“ стихове на „Вставай, страна огромная“, защото само е нагодил към украинската мелодия думички, продиктувани му от Главното политическо управление на Червената армия.
Преди година украинският писател Юрий Андрухович и актьори от драматичния театър в гр. Ивано-Франкивск разкриха истинската история на легендарната песен.
„Повстань народе мій“ е създадена през 1919 г. от украински доброволци от Кривой рог в един от черните периоди в украинската история. Тогава за пореден път „братска“ Русия нахлува в украинските степи, за да убива, да граби и да краде каквото докопа. После идват Гладомор 1, Гладомор 2, Гладомор 3 и множество други опити на Сталин и на следовниците му да изтрият украинската нация от света и от историята.
След края на Втората световна война сталинските фалшификатори създават розова легенда, която ни бе набивана в главите повече от 80 години. Че уж полк. Александров на 22 юни 1941 г. чул по радиото, че Третият райх подло е нападнал мирната съветска страна. Потресен и възмутен, музикалният полковник тича вкъщи, сяда зад пианото и за час-два сътворява гениалната мелодия. На следващия ден оркестрантите и хорът на Червената армия я разучават, а на още по-следващия от московските гари изпращат с нея първите доброволци, заминаващи на фронта. Тук меценатите от КГБ раздават на публиката носни кърпички.
Същата рецепта се повтаря и със
знаменития плакат „Родината-майка зове“,
обявен за ненадминат образец на съветската пропаганда и удостоен със Сталинска награда. След войната художникът Ираклий Тоидзе разказва в книги и филми, че в утрото на 22 юни 1941 г. жена му отишла да пазарува и се върнала ужасена, за да извика още от прага: „Война!“ Чак тогава фаворитът на социалистическия реализъм и лауреат на държавни отличия Тоидзе разбрал, че подлият враг е нападналл мирния СССР. В разтревоженото лице на съпругата си творецът съзрял символ на съветската жена-майка, съпруга и любима, която изпраща синовете си на фронта. Набързо скицирал изражението на жена си, след което за броени часове довършил шедьовъра. Размножен в милиони екземпляри, плакатът се превръща в бойно знаме и олицетворение на „несъкрушимата воля на съветския човек“ да мре за болшевишките палачи.
Скоро след края на войната историци и ветерани забелязали, че на малобройните останали в музеи, галерии и частни колекции плакати с образа на Родината-майка в долния десен ъгъл със ситен шрифт били изписани номерът на държавната печатница и годината на отпечатване: 1940-а. Далеч преди 22 юни 1941 г.
Десетилетия след края на войната съветската пропаганвда твърди, че емоционалното въздействие на песента „Свещена война“, на плаката „Родината-майка зове“, на статиите-призиви към изтребление на немския народ на Иля Еренбург и на мощния радиоглас на Юрий Левитан са равни на бойния ефект от десетки дивизии. За милиардните доставки на оръжие, техника, горива, специални сплави, храни, облекло и медикаменти по програмата „Ленд-лийз“
съветските агитатори учтиво премълчават
„Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае“, пише в Евангелието на Лука. Затова още през първите дни на руската агресия през февруари 2022 г. лъсна хищническият лик на путинския режим. Режим на убийци, мародери, крадци и некадърни политически лидери, генерали и войници.
Васил Данов