Владимир Будинов
Най-силният сегмент от комунистическата пропаганда в България и Съветския съюз срещу политиката на Царство България през военния период от 1939 до 1945 г. е, че „монархо-фашистката власт“ е обявила война на западните демокрации в лицето на Съединените щати и Великобритания.
До днес нито един историк, изследовател, публицист и дори държавник не е разработил обективно този въпрос, както и никой не е направил задължителни и справедливи изводи.
Комунистите дори обвиняват, съдят и осъждат на разстрел политици и учени, посочени за престъпници, виновни за "обявената" война. Преди да стигнем до истината, ще се наложи да дадем някои пояснения на съществени понятия и фрази, без чиято същност диалогът ни става безпредметен.
Да започнем с думата „война“. Война е водене на бойни действия (сражения) между войските на две или повече държави или коалиции. Всяка война има задължително три съставни части или периоди: начало, ход на бойните действия и финал. Ако липсва поне един от състваните елементи, значи войната не се е състояла. Станали сме свидетели на някакво друго явление.
Всяко начало на война започва по два начина: със или без обявяване на война. Кой има легитимно (по закон или конституция) право да обяви война, да нареди нападение срещу друга държава или коалиция със или без официално обявяване на война? Само две законни институции: държавният глава или правителството (Министерският съвет). Тоест, само ръководителите на изпълнителната власт.
Държавният глава (президент, цар, крал, шах, султан, кайзер) обикновено издава манифест или меморандум, който задължително е наименован, подписан от него и заведен в юридическата служба (канцеларията) на държавния глава, където е поставен и печатът на институцията.
Правителството обикновено издава нота или декларация, която също бива наименована, изведена с номер, печат, дата и подпис.
И двата вида документи се поднасят по традиционен дипломатически и юридически ред (протокол). Обикновено държавният глава или министър-председателят разпореждат на Министерството на външните работи да реализира акта на връчване.
Прието е в страната, която обявява война, този акт да бъде извършен от министъра на външните работи, от негов заместник или от дипломат, който отговаря за двустранните връзки между държавата, която обявява война и държавата-обект на войната. Актът на връчване на манифеста (нотата) се извършва в Министерството на външните работи, където бива поканен посланикът или друг дипломат, комуто се връчва документът за обявяване на война.
От страна на държавата, на която се обявява война, ролята на получател изпълнява посланикът, пълномощният министър и в редки случаи - дипломат с по-нисък ранг. Обикновено това лице отправя молба да бъде прието в Министерството на външните работи, където иска среща с министъра или с негов заместник.
И при двата начина този дипломатически акт се завежда в съответната канцелария и се открива преписка по случая. След което незабавно се докладва до държавния глава и правителството.
В редки случаи подобен документ се връчва чрез трета страна, която е неутрална и защитава интересите на държавата, обявила войната, пред държавата, на която е обявена война.
Документът, с който се обявява война, се депозира в парламента на двете държави за разискване и узаконяване (ратификация) на новия дипломатически статус между държавите.
При започване на война без издаване и връчване на съответен документ (манифест или нота), държавният глава или правителството издават указ, манифект, заповед (разпореждане) до Министерството на отбраната (войната), което от своя страна да разпореди на войските и силите да започнат настъплление срещу посочената държава. С тези процедури приключва началото.
Втората съставна на войната е ходът, съдържанието на войната с всички обрати, жестокости, изненади и за двете страни, с включване на нови съюзници или противници или с отпадане на страни, които са започнали бойни действия в началото на войната. Това е най-продължителният период от началото до края на бойните действия.
Третата съставна е краят на войната, за който се подготвя документ, най-често наричан капитулация или примирие. Преди тях нерядко се водят преговори, мирни конференции, съдилища или други форми на договаряне.
Редно е да направим кратък преглед на ситуацията в Европа до датата 13 декември 1941 г., когато
некомпетентни историци и комунистическата пропаганда
смятат, че Царство България обявява война на САЩ и Великобритания.
Както знаем, Втората световна война започва на 1 септември 1939 г., когато Германия напада Полша без обявяване на война, което предизвиква Франция и Великобритания на свой ред да обявят война на Германия на 3 септември с. г. В качество си на съюзник на хитлеристка Германия на 17 септември СССР обявява война и нахлува в Полша. Полша е победена, окупирана и поделена между държавите-агресори.
С директива №21 от 18 декември 1940 г. Адолф Хитлер одобрява операция „Барбароса“.
През този кратък период няколко държави обявяват неутралитет спрямо започналата война, която още не е наречена Втора световна: Финландия, Турция, Югославия и Румъния. На 15 септември 1939 г. неутралитет обявява и правителството на Царство България, като издава специална декларация. На следващия ден в сградата на НКИД в Москва тя е връчена на комисаря по външните работи Вячеслав Молотов от посланика на Царство България в Съветския съюз Никола Антонов.
Съгласно втория съветско-германски договор от 28 септември 1939 г., двете държави се подготвят за инвазия срещу държавите на запад от своите граници. На 30 ноември СССР започва офанзива срещу Финландия, а на 14 юни 1940 г. - срещу Латвия, Естония, Литва, Северна Буковина и Бесарабия.
Германия започва своята агресия на 8 април 1940 г. срещу Норвегия, Белгия, Холандия, а на 10 май - и срещу Франция.
След приключването на серията военни операции между двете съюзнически държави се установява обща граница с дължина около 1 500 км между Балтийско и Черно море.
През посочения период България не променя своята политика и запазва дипломатическите си отношения с всички държави.
След създаването на Тройния пакт на 27 септември 1940 г. Германия и Съветският съюз неколкократно правят сондажи към България, от която искат да прояви съпричастност към заявените от тях интереси, но българското правителство категорично отказва.
Изключително важни са две дати: първата е през ноември 1940 г., когато при посещението на Вячеслава Молотов в Германия той води разговори с райхсканцлера Адолф Хитлер и райхсмнинистъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп, състояли се на 12 и 13 ноември.
Втората паметна дата е 25 ноември, когато Молотов връчва предложение на СНК (съветското правителство), на посланика на Германия в СССР Вернер фон граф Шуленбург с искания на Съветския съюз към Германия за коригиране на двустранните отношения с последващо включване на СССР в Тройния пакт.
На същия 25 ноември в България е на посещение зам.-председателят на НКИД Аркадий Соболев, който също връчва подобно предложение за двустранен договор с Царство България. Документът е връчен на държавния глава цар Борис III, на министър-председателя проф. Богдан Филов и на министъра на външните работи Иван Попов.
И двете съветски предложения са отхвърлени
от германските и от българските власти. България прави това на 28 ноември. Германия изобщо не изпраща официаллен отговор.
След като става ясно, че Германия твърдо е решила да помогне на Италия във войната й срещу Гърция, българското държавно ръководство е принудено да подпише Пакта за присъединяване към Тройния съюз, което става на 1 март 1941 г., но и след този акт мирната българска политика не е променена.
Българският неутралитет е демонстриран категорично след 6 април 1941 г., когато Германия напада, побеждава и окупира две от съседните ни държави: Кралство Югославия и Кралство Гърция. България не участва във военните действия срещу тях, поради което нейн представител не присъства при подписването на капитулацията на двете държави (17 април).„
След започването на Германо-Съветската война на 22 юни 1941 г. България отново демонстрира неутралитет (по онова време САЩ също са неутрални) и запазва дипломатическите си отношения със СССР и Германия в същия вид, каквито остават до момента, когато двете съюзни държави се превръщат в противници.
Българският посланик в СССР Иван Стаменов неколкократно е канен от комисаря на НКИД да даде информация за позицията на България спрямо войната Германия-СССР. Инструктиран от София, Стаменов информира съветското правителство, че Царство България смята българо-съветските отношения за неизменни.
Аналогична информация предава и съветският посланик в България Александър Лавришчев. Официално СССР констатира със задоволство, че България не се готви по политически, военни или други критерии да участва във войната срещу СССР.
На 7 декември 1941 г. започва Японско-Американската война, която няма нищо общо с Германо-Съветската. България запазва пълен неутралитет и към този въоръжен конфликт. Съветският съюз също обявява неутралитет спрямо войната в Тихия океан и съветско-японските отношения остават без изменения. Но съветският посланик в Токио Константин Сметанин и съветското разузнаване в Япония проявяват изключителна активност. Скоро ще разберем защо.
На 11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ по повод нападения на американски кораби срещу германски подводници и търговски съдове. На 12 декември Италия също обявява война на САЩ, след което се включват Унгария и Румъния.
Каква е политиката на Царство България спрямо САЩ и Обединеното кралство
към 13 декември 1941 г.? Напълно мирна, неутрална и добронамерена, без никакви претенции и предизвикателства. България не е желала, като не е и могла да води анти-американска и анти-британска политика. По този начин българската политика нито е застрашавала, нито е препъвала интересите на САЩ и Британия. Два са главните критерии в тази оценка: по географски признак двете велики сили са твърде далеч от територията на България, с което са практически недостижими за реализрането на военна агресия при тогавашното състояние на българските въоръжени сили.
Вторият аргумент е военно-политически. Двете държави са истински колоси спрямо страната ни и никой не би хранил илюзии, че Царство България би могло с нещо да им навреди.
78 години след края на Втората световна война не са открити документи, свидетели или други факти и обстоятелства, които да удостоверят подготовка за българска агресия срещу САЩ, Обединеното кралство или която и да е друга държава на планетата. Повече от ясно бе и остава заключението, че българското правителство не е планирало и не се е готвило да обяви и да води война срещу САЩ и Великобритания.
България не е представлявала заплаха за интересите на двете световни сили, нито ги е смятала за пречка на своята политика. Българския нeутралитет официално остава в сила и по отношение на САЩ и Великобритания.
След като Германия обявява война на САЩ, под германски натиск управляващите кръгове у нас решават да обявят война на САЩ и Великобритания, въпреки нежеланието на Н. В. царя и на други държавници. За тази цел Министерският съвет подготвя декларация, която е внесена в Народното събрание за обсъждане и ратификация.
След гръмки речи и бурни дебати Народното събрание приема „Решение за обявяване война на САЩ и Великобритания“. Но това е акт на законодателната власт, който следва да бъде реализиран от изпълнителната власт, тоест, от правителството. Това обаче не е направено и решението на Народнoто събрание остава неизпълнено.
Ето фактологята:
1. Правителството на Царство България не издава нота или декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания.
2. Българският министър на външните работи, негов заместник или негов представител не кани американския посланик Джордж Ърл и не му връчва никакъв документ, който би реализирал Решението на НС.
3. Българският посланик в САЩ Димитър Наумов не се среща с държавния секретар и с никой друг американски дипломат във Вашингтон и не връчва какъвто и да било документ от името на НС, Министерския съвет или от Министерството на външните работи.
4. Нито един американски държавник не внася в Сената или Конгреса документ за обявяване на война от страна на правителството на Царство България. Единствено държавният секретар Кордел Хъл лично докладва на президента Франклин Рузвелт, че “България е обявила война на САЩ”, на което президентът отвръща със смях. Явно и двамата разбират, че този незавършен акт, останал като намерения и решение на българския парламент, е само пропагаден параван, зад който се крият българският неутралитет и желанието на правителството и на НС да бъдем в крак със съюзниците от Оста Рим-Берлин-Токио.
При посещението на американския дипломат полковник Уилям Доновън в България в началото на годината и след разговорите му с царя, с министри и с други политици този факт е бил установен и докладван по съответните канали във Вашингтон.
5. Българското правителство не ползва услугите на трета страна, която евентулано да предаде Нотата за обявяване на война от Царство България на САЩ и Великобритания.
6. Дворецът също не издава Манифест на Н. В. царя за обявяване на война.
7. Не са налични два политически, дипломатически и исторически факта:
- Нота или Декларация на правителството за обявяване на война;
- какъвто и да било друг достоверен дипломатически или политически акт за обявяване на война (царски манифест, указ или др.).
Изброените факти безспорно доказват, че не е съществувал статус (положение) на война между Царство България и САЩ.
Не е реализран и вторият начин за началото на война: започване на военни действия срещу САЩ и Великобритания без обявяване на война. Вече посочихме, че подобен сценарий е бил извън обхвата на здравия разум.
Тезата за несъстоятелност на война между България и САЩ се доказва от самите Съединени щати, които обявяват война на Царство България чак след половин година, на 6 юни 1942 г. Следователно, САЩ не са смятали, че през периода от 13 декември 1941 до 6 юни 1942 г. двете държави са били в състояние на война. Иначе нямаше да ни обявят втори път вече започнала война.
Разполагам с Инструкция на Държавния департамент на САЩ от 6 юни 1942 г., изпратена до американските дипломатически мисии по онова време, в която е посочено „състояние на война“ между САЩ и Румъния, Унгария и България.
Но преди заминаването си от България посланикът на САЩ Ърл посещава министъра на външните работи Иван Попов, за да си вземе довиждане с него. При обявена война между две държави подобна дипломатическа практика не съществува.
Освен това цар Борис изпраща нашия дипломат Иван Станчов да съпровожда американската делегация при отпътуването й за Истанбул, което също е извън протокола при обявена война между държавите.
Ако се приеме за вярна тезата на комунистическата пропаганда, че двете държави са били в състяние на война, излиза, че правителството на САЩ не е знаело, че България му е обявила война през декември 1941 г. и поради незнанието си обявява война на България на 6 юни 1942 г. Което също не е вярно.
Явно САЩ обявяват война на България по същия критерий, по който българският парламент приема решението си за обявяване на война: пропаганда и емоционална подкрепа за съюзническите държави.
Заключение
1. До днес в нито един държавен или дипломатически архив не са открити документи (нота или декларация) на правителството на проф. Богдан Филов, с който да е обявена война на САЩ и Великобритания. Такъв документ не е открит нито в българските, нито в американските, британските или съветските архиви. Подобен документ не е показан и на 28 октомври 1944 г., когато в Москва се подписва “Съглашение за примирие“ между представителите на Царство България и на Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания.
2. До днес няма факти и свидетелства, които да посочват кой български дипломат е връчил документ за обявяване на война на дипломатически представител на САЩ и Великобритания.
3. До днес в държавните архиви на САЩ и Великобритания не е открит документ, с който се открива преписка (статус) и са взети решения за война между тези две държави и Царство България.
4. До днес не е открит документ, който да удостовери разискване в държавните институции на САЩ и Великобритания относно “войната“ с България.
5. До днес няма официална или неофициална информация от американски или британски дипломат, държавник или военачалник, който да удостоверява, че на него е връчена Нота или Декларация на правителството на Царство България за обявяване на война. Никой не посочва дата и място за връчване на какъвто и да е документ специално на 13 декември 1941 г., както и през следващите дни.
6. До днес българските комунисти и излъчените от редиците им историци не са успели да открият подобен документ, което не им пречи да се упражняват на тема „монархо-фашистката власт в България до 1944 г.“ и „фаталната роля на монарха и на нациста проф. Богдан Филов през Втората световна война“.
7. Медиите в САЩ и Великобритания не съобщават и не публикуват документи, с които е обявява война на техните държави от българското правителство, нито отразяват акта на връчването му.
Нека да разгледаме и следния пример: по време на Втората световна война единствената държава, на която СССР обявява война, е Полша. На нейния посланик в Москва е връчена Нота на СНК. Това става рано сутрината на 17 септември 1939 г., когато в НКИД е поканен полският посланик Вацлав Гжибовски. Нотатa му е връчена от зам.-комисаря на НКИД Владимир Потьомкин.
По време на Германо-Съветската война единствената държава, на която Съветският съюз обявява война, е Царство България. На 5 септември 1944 г. Вячеслав Молотов кани в НКИД посланик Иван Стаменов и му връчва “Нота на правителството на СССР до правителството на България за обявяване състояние на война с България”. Само след час същата нота е връчена на министър-председателя на Царство България и министър на външните работи Константин Муравиев от завеждащия съветското посолство в София Димитрий Яковлев-Федичкин.
Същата Нота на СНК е прочетен
а по Радио Москва и публикувана в съветската преса веднага на следващия ден.
Въз основа на изброените факти единственият справедлив и напълно обективен извод е, че правителството на Царство България не е обявявало война на САЩ и Великобритания. Подобен документ не е подписван от българското правителство или от монарха, както и не е осъществен акт за връчване на такъв документ.