Д-р Боян Радойков*, Епок Таймс
За ръководителите и членовете на правителствата под 50-годишна възраст комунистическите режими са само глава от учебниците по история. Сериозна грешка. Тридесет и пет години след падането на Берлинската стена, когато всичко позволяваше да се вярва, че историческата скоба на комунизма е затворена веднъж завинаги, свободният свят все още се сблъсква с устойчивото влияние на неговите последователи.
Мрежите на потомците на комунизма създават множество либертицидни проекти и запазват непокътнато влияние си върху националните икономики. Някогашните агенции за държавна сигурност съхраниха властта си, дори когато се появиха нови форми на държавно управление.
Жертвите на комунизма се броят на милиони. Според експертните оценки комунистическите режими са
убили повече от 100 милиона свои граждани,
което е много повече от всички други геноциди в най-новата история, взети заедно. Но онова, което прави комунистическите режими толкова уродливи, е преди всичко националният апарат, създаден специално за репресии и смазване на индивидуалните свободи.
Държавните агенции за сигурност играеха централна роля в този апарат. Те олицетворяваха най-страшната и свирепа част на комунистическите режими. КГБ, Щази, Секуритате (Румъния), "StB" (Statni Bezpecnost) в Чехословакия или ДС (Комитет за държавна сигурност) в България бяха съкращенията, от които най-много се опасяваха редица поколения мъже и жени.
От 70-те години на ХХ век, след Пражката пролет от 1968 г., Щази, със своите човешки, финансови и технически ресурси, се превърна в основен партньор на КГБ. Към момента на разпадането си през 1989 г. Щази разполагаше с около 280 000 агенти. Нейната мощ бе несравнима: дори КГБ имаше само един информатор на всеки 595 граждани, а в Източна Германия - един на всеки 180.
В Румъния, по време на комунистическата диктатура, Министерството на държавната сигурност, или "Секуритате", налагаше постоянен терор над своите граждани. Той поддържаше третия по големина архив (след КГБ и Щази) и беше най-безмилостната тайна служба в Европа, с над 10 000 жертви на сметката си.
Китай е особен случай. Известна като Guojia Anquanbu или просто Guoanbu, китайската агенция за разузнаване, сигурност и тайна полиция отговаря за контрашпионажа, външното разузнаване и политическата сигурност. Тя е създадена през 1983 г. под ръководството на Дън Сяопин и четиридесет и една години по-късно все още се смята за една от най-мощните агенции. Нито една политическа, икономическа, социална, индустриална, културна или враждебна пропагандна област не убягва от нейния контрол.
Законите за национална сигурност дават на Guoanbu широки правомощия. Например Законът за разузнаването от 2017 г. изисква от дружествата и гражданите да "сътрудничат, подкрепят или подпомагат националните разузнавателни институции". Законът също така изисква от инфраструктурните оператори да съхраняват личните данни на потребителите им в Китай и техническото им оборудване да бъде проверявано. В резултат на това телекомуникационните и ИТ операторите в Китай са задължени да си сътрудничат с властите.
Внезапното разпадане на Съветския съюз през декември 1991 г. беше момент на рискована, но напълно
успешна трансформация
за повечето от тези агенции. Оцеляването на държавните служби за сигурност доказа, че никое избавление не може да се счита за окончателно. От 90-те години на миналия век корупцията в политическата и съдебната система, финансовите и инвестиционните измами, изнудването, манипулирането на избори и защитата на мащабната контрабанда, трафика на оръжие и наркотици се превърнаха в тяхна основна дейност.
По-голямата част от тези агенции се адаптираха към новата продемократична политическа среда, като успяха да спечелят значителни предимства, без да губят контрол над структурите за надзор или финансовите потоци. Съставена от дисциплинирани и добре обучени лица, никоя друга структура не би могла да се сравни с тяхната ефективност в първите години на демокрацията в Източна Европа. Под претекст, че защитават националните интереси, бившите служби за сигурност продължиха да разширяват властта си върху процеса на вземане на решения чак до наши дни.
Западните и американската демокрации до голяма степен подцениха ролята и влиянието им, като предпочетоха да пренебрегнат дългосрочната им вредност. В някои случаи те дори си затваряха очите за действията им, с цел да прикоткат страните от Източна Европа, като постепенно ги отдалечат от влиянието на Русия.
В резултат на това, наследниците на комунистическите агенции за терор успяха безнаказано да увеличат финансовата и политическата си власт. Днес потомците на висшите служители, отговарящи за тези агенции в миналото, заемат постове на министри, кметове, посланици и др. Тази верига от политическо и икономическо влияние, умело организирана и поддържана от мрежи на бивши служители на Държавна сигурност, работещи в симбиоза с фигури на организираната престъпност,
няма предвидим край
Това съчетание, което за тях е процъфтяващо, е пагубно за доверието на хората в демократичните ценности.
През последните няколко десетилетия страните от бившия Източен блок бяха в стагнация поради три основни причини: На първо място, подкопавайки основите на правовата държава чрез мащабна корупция, неправдата продължи да прониква в обществото, което беше основен фактор за демотивация, апатия и намаляване на социалната ангажираност. На второ място, несигурността на основните права забавяше инвестициите, дори ако те бяха одобрени на най-високо политическо равнище. На трето място, огромни банкови заеми и финансова помощ от Европейския съюз се предоставяха само на сътрудници, избрани от висшите служители на бившите служби за държавна сигурност. В същото време, веднага щом техните наследници дойдоха на власт, тяхната естествена и узаконена бруталност се оформи зад произволните действия на данъчните органи или прокурорите на тяхно подчинение.
Техните партньорства и експортирането на методите им в страните от Европейския съюз и Съединените щати продължават да представляват осезаема заплаха за западните общества. Да не се противодейства по-енергично на тези незаконни методи и практики би било грешка в преценката, която допринася за отслабването на демокрациите.
След пандемията от COVID-19 времето явно назрява за крачка назад. Определени елити в западния свят са все по-склонни да считат, че по-широкият и по-стриктен контрол върху населението ще им гарантира безкрайна власт. Всъщност дори в най-смелите си мечти, бившите комунистически лидери никога не биха могли да си представят, че един ден ще може да се наложи сертификат на гражданите, който да им позволява да излизат навън за да си купят хляб, както се получи по време на последователните локдаун ограничения.
.
Бъдещето е пълно с
подводни камъни,
целящи по-нататъшното лишаване на гражданите от тяхната свобода. Следващите стъпки в тази посока ще се съсредоточат върху цифровата идентичност и цифровата валута, които в момента се обсъждат като средство за борба с климатичната криза. Тъй като пътят към ада е постлан с добри намерения, вероятно това ще се изроди в нова форма на авторитаризъм с комунистически привкус, централно планиране и по-голям контрол върху личния живот на хората. Без адекватен отговор се устремяваме към "китаизацията" на нашия свят.
* Авторът е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната.
Превод: Faktor.bg