Добромир Гюлев
Знаете ли коя е Линайна Краун?
Тя е героиня в антиутопията „Прекрасният Нов Свят“, написана от Олдъс Хъксли през 1932. Или поне така си мислех до преди няколко дни... ... Преди седмица, очаквайки с нетърпение почивните дни покрай Коледа и Нова Година, реших да си сваля няколко аудиокниги, за да си ги слушам на спокойствие като част от заслужената почивка след дългата и напрегната година. В последно време предпочитам аудиокниги, защото, слушайки ги, давам почивка на очите си след часовете, прекарани пред екрана на компютъра или телефона заради работата ми. Една от аудиокнигите, които реших да изслушам, беше точно Brave New World (озвучена от британския актьор Майкъл Йорк). Исках да видя дали ще остави същото тягостно усещане в мен, както когато я четох за пръв път като студент в края на 90-те. Каква беше изненадата ми, когато установих, че в книгата
няма никаква Линайна... Имаше Лèнина
Краун (Lenina Crown). А Хъксли не е избрал това име случайно. То е в унисон с останалите образи, повечето от които са кръстени на известни фигури от 19-ти и 20-ти век. Например Бенито Хувър (от Бенито Мусолини), Дарвин Бонапарт (от Чарлз Дарвин и Наполеон Бонапарт), Моргана Ротшилд (от Дж. П. Морган и семейство Ротшилд) и т.н. Това раздвоение на личността на Линайна/Лèнина ме накара да се замисля...
За родените преди 1990 като мен е очевидно, че преводачката на българското издание на „Прекрасният Нов Свят“ е решила да смени името на героинята от Лèнина на Линайна, за да „скрие“ алюзията, която авторът иска да направи с Владимир Илич Ленин. Но от друга страна, книгата излиза на българския книжен пазар през 1990. Светът би трябвало вече да е бил различен по това време... Имало е Солидарност в Полша, Берлинската стена е паднала, а в България Тодор Живков не е бил вече на власт. Защо продължаваме да пазим „имиджа“ на Ленин и комунизма? А и защо точно това странно име - Линайна? И после ми просветна – не сме го измислили ние в България! След кратко търсене ми стана ясно, че Линайна заема мястото на Лèнина още през далечната 1935 в първия превод на Brave New World на руски език. Не помръдва и в преводите от 1977 и 1988. Ето от къде идва Линайна в България... Въпреки че превежда от английски, българската преводачка вероятно решава да провери все пак как е политически коректно да се казва Lenina Crown у нас... Не може да си позволи своеволието да предаде идеята на Хъксли. Ами ако някой номенклатурен редактор попита защо Ленина, а не Линайна както другарите от Съветския Съюз още през 1935 са решили, че трябва да е...
Декември 2023 е
След по-малко от месец ще станат точно 100 години откак Ленин вече го няма. Всички би трябвало да знаем какви ги е свършил и колко хора са платили с живота си за античовешкия експеримент, наречен комунизъм. И въпреки това българите, които искат да прочетат „Прекрасният Нов Свят“, ще научат за приключенията на героинята Линайна, вместо за тези на Лèнина, както е искал Хъксли.
Последните две издания на „Прекрасният Нов Свят“ са от 2011 и 2022 – Линайна си е все още в тях. Това е
смисълът на пропагандата
Веднъж смениш ли истината с лъжа е много трудно да се върнеш назад. Интересна вметка е, че в преводите на книгата на македонски и сръбски героинята се казва Ленина... Колко ясно си личи къде точно е минавала желязната завеса, нали? Дори и в умовете ни са я издигали и все още си стои и до днес. А замисляли ли сте се колко още Линайни тихо си стоят в българските книги и учебници? А в историята ни? Давате ли си сметка, че тоталитарните режими се наричат така, защото проникват толкова дълбоко в обществената тъкан, че, за да бъдат премахнати, са нужни нечовешки усилия в продължение на много поколения? Ако не искаме да живеем в „Прекрасният Нов Свят“ на Хъксли, трябва просто да променим няколко букви в името и Линайна ще си стане отново Ленина, нали? Изглежда лесно, но всъщност тежи ужасно много, защото, за да го направим, трябва като общество да си признаем, че сме живели и много от нас продължават да живеят в заблуда.
И днес, в края на 2023 година, Линайна ни гледа от високо в почти всеки български град. Някъде държи автомат, а другаде е само с вдигната ръка. А измежду нас все още се намират достатъчно
безмозъчни тела готови да бранят лъжата,
начело с няколко политици, които спасяват на първо място изплъзващата се между пръстите им обществена значимост. Телата не можем да ги съдим. Тях ги движи ужасът да си признаят грешките на миналото и да се изправят пред бъдещето. Но виж, водачите им заслужават да отидат на бунището на обществения живот където е мястото на всеки, който използва другите за собствения си егоистичен интерес. Този път няма да е лесен и кратък, но вярвам, че през 2024 ще съумеем да премахнем още от лъжите, с които и до днес сме заобиколени, и които надменно ни гледат отвсякъде – от централните площади на най-големите ни градове като Бургас и Пловдив, или от страниците на книгите, които четем.