История
През декември в далечната 1969 г. председателят на КГБ Юрий Андропов е на посещение в България. Посрещнат е изключително радушно от Тодор Живков и висшето ръководство на МВР. В строго секретна паметна записка за срещата са изтъкнати думите на българския държавен глава — “Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз.”
Към всяко управление на ДС е назначен съветски офицер-съветник, който зорко надзирава изпълнението на задачите от българските си колеги. Кабинетът на ръководителя на представителството на КГБ е до кабинета на българския вътрешен министър. Още през 1972 г. е подписан официален договор за сътрудничество и съгласувани действия между Андропов и министър Ангел Цанев, а началникът на Първо главно управление на ДС ген. Димитър Кьосев инструктира офицерите: “Да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване."
През 1975 г. новият вътрешен министър Димитър Стоянов напомня на своите подчинени за установените взаимоотношения с безапелационна инструкция: “В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков, координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигнат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ.” През следващите години Юрий Андропов е окичен с най-високите български отличия – Златна звезда - „Герой на НРБ“ и още две шепи ордени и медали. В допълнение КГБ има и безконтролно право да вербува свои хора в България без да уведомява ДС - според признанията на самия Живков. Той е контактувал с трима предишни господари на “Лубянка”, но не е проявявал чак такава инициативна сервилност. Този път
Живков вдига градуса на раболепието
докрай, и с основание. Шефът на КГБ и предстоящ държавен глава на СССР, наричан от колегите си “цар Андроп”, е описван като високообразован, проницателен, аналитичен, стремящ се да прилага своеобразен научен подход в управлението на империята чрез обмислени експерименти. Той внимателно анализира резултатите, прави точни изводи и създава модели, годни за бъдещо осъществяване. Впоследствие считаният за баща на “перестройката” секретар на ЦК на КПСС Александър Яковлев го отделя от Кремълската върхушка с думите: “Андропов бе най-опасният от всички тях, просто защото беше по-умен от останалите.”
Моделът
Според доктрината “Андропов” партократичното управление в Кремъл следва да се замени с управление на КГБ. Необходимо е да се трансформира политическата власт в икономическа, да се държи здраво и със силата на парите да се установи подчинение на населението при условията на “брутален олигархичен капитализъм” в Русия и страните от бившия съветски лагер. Моделът се оказа устойчиво успешен. У нас почти не остана високопоставен служител на ДС, който да не е получил тлъсто парче от баницата. За успехът е нужно да се спазват и редица условия, две от които са особено важни:
1. Недопустимост на лустрация. Обявяването на комунистическия режим за престъпен остана само закон-декларация без последствия. Въпросът за произхода на стартовия “червен” капитал бе не просто заметен, а
дълбоко заровен в пръстта на демокрацията
Лустрирането на учебните програми, където истината е подменена с откровени комунистически лъжи за националната история, не бе дори започнато въпреки усилията на изследователи и общественици, като Е. Келбечева, Я. Гочев, Л. Канов и др.
Стотиците монументални каменно-метални изтърсаци - символи на съветската окупация, са допълнителен инструмент за внушение на измислици и запазването им е постоянна грижа за отрицателите на лустрацията.
2. Пропаганда срещу ЕС и НАТО. Всевъзможни партии, формации и медийни тролове са създадени и работят единствено за да хулят двата съюза. Плащат им от Кремъл с вашите пари, които давате за енергоизточници и суровини. Всеки опит за противодействие е посрещан с неистов вой за потъпкване на граждански права.
"Манджурски кандидати*
Моделът на новата кремълска имперска доминация обаче има и проблеми. Опитните стари кадри на КГБ-ДС измират или са обхванати от старческа немощ и е безусловно необходимо да се създадат нови, добре подготвени за новата политика. Правят го. Установяват контрол над съзнанието на своите деца и внуци с домашното възпитание, подходяща литература и медии, които при липса на адекватни училищни програми, са единствени извори на “истината”. Изпращат ги за рафиниране и в реномирани чуждестранни университети. За младите кадри обаче освен теоретична подготовка трябват и пари. Дядовците и бащите вече са налели основите — създават им фирми, дават стартов капитал и осигуряват нужните бизнес контакти. След натрупване на съответния финансов и обществен ресурс, те посочват и отдавна планирания път — нагоре! Планирано е да станат министри, кметове, шефове на комисии и да управляват страната. От отвъдното Юрий Владимирович доволно потрива ръце — Държавна сигурност, като най-верният филиал на КГБ стриктно ще изпълнява неговата доктрина. Защото същественият въпрос не е дали някои е скъсал с Държавна сигурност, а дали Държавна сигурност е скъсала с него.
Неотдавна един пенсиониран офицер от ДС ми каза, че е крайно време да се научим да живеем заедно. Отговорих, че можем да разговаряме, дори да изпием по бира, но има едно важно условие — да не управляват. Това е истинската лустрация — да не се гласува за тях! Иначе Москва пак започва да пламти…
————————————
* “Манджурският кандидат” е генерично понятие в книгата на Ричард Кондън от 1959 г. и две последвали филмови екранизации, където е показано как лица с промити мозъци от КГБ могат да достигнат до върховете на властта в САЩ.