Мисля, че е време да разкажа нещо.
Предупреждавам, че е дълго и е само за ценители...
Винаги съм считал, че центърът на политическата корупция и на трансформация на политическа власт в икономическо и финансово господство е ДПС.
Всички други са мазали от властта, но през прехода има една доминанта и една константа на това и тя е ДПС.
Освен, че през политически позиции изградиха икономическа империя, те последователно инфилтрираха ключови позиции в съдебната система и регулаторите и ги подчиниха.
Не на последно място, заради генезата си в ДС (и не само), те бяха и са ключов
проводник на постсъветските мрежи на руско влияние
Спомнете си само "Южен поток", обслужващата го банка "КТБ" и ролята на ДПС в това.
Убеден съм, че битката и за скъсване с пипалата на миналото и за смислено настояще е битка с това нещо, защото ДПС е компютъра на това транспартийно, метастазирало навсякъде образувание. Това е истинската "дълбока държава".
Преди девет години, за първи път от 2001 г. насам, беше формирано управленско мнозинство( между ГЕРБ и РБ), което не включваше ДПС и заявена решителност, гореописаните механизми да се прекратят.
В тогавашния РБ имаше две визии за справяне с проблема.
Едната беше на г-н Христо Иванов. (съзнателно говоря за него, защото останалите тогавашни "поборници за справедливост" нямаха неговата убеденост, те имаха притеснението, че Христо им е взел играчката, наречена "съдебна реформа").
Та, тезата на г-н Иванов беше, че единственото решение е промяна на механизмите на кадрови подбор в съдебната система, като задължително условие за каквато и да било друга нормализация. Тази линия на поведение изискваше ГЕРБ да бъдат поставени до стената да влезнат в защита на това или да демаскират, че са част от проблема. Позиция, която по същество е смислена.
Другата теза, беше защитавана от мен.
Аргументите ми бяха, че заявката за конституционно мнозинство за съдебна реформа е
капан,
в който не бива да се влиза. Такова мнозинство е възможно само с ДПС. Не можеш да водиш битка с модела ДПС, в съюз с тях. Резултатът ще бъде реформа по правилата на ДПС или няма да има резултат.
Твърдях, че битката може да бъде спечелена по друг начин.
Чрез пресичане на кръвоносната система на този тумор, а именно на корупционните му канали в икономиката и публичните системи, които им даваха финансовата мощ и власт, за корупция и на правосъдието (това и правех в сектора, който управлявах).
Чрез пресичане на корупционните руски пари в сектора за сигурност и в енергетиката, които са в основата на стратегическата корупция.
Чрез трайно обвързване на голямата народна партия ГЕРБ с нас, в реформаторски дневен ред и постепенно да бутаме нещата в добра посока. ГЕРБ са партия без идеология, създадена за да консумира властта и ако ние не ѝ гарантираме формат за реализация на това, тя ще си намери друг съюзник.
С две думи тезата ми беше, че ако правим това, ще постигнем обезкървен и оставен без съюзници противник.
Това ме превърна в първостепенна мишена на ДПС и продължавам да плащам цената.
Тогава, през 2016 г., надделя първата теза. Аз и хората, които защитавахме втората, бяхме наречени "съглашатели". Първите се нарекоха "защитници на вярата".
Резултатът от това са
осем години, загубени
за привеждането на публичните системи към ефективност и за нормализирането на обществения живот.
Резултатът е допълнителна икономическа мощ на противника.
Резултат е изправена на ръба на геополитическа катастрофа България. И лекарството за това не е г-н Тагарев. Защото тези години на политическо безвремие, доведоха до апатия и извадиха на повърхността диви страсти, които дълго няма да се уталожат.
Това, което виждам сега, от една страна е поведение, което удивително не е почерпило поуки от собствения си опит. Все по-ясно е, че и резултатът ще е същия. Сега има и прибавен ритуал на унижение, защото Пеевски, Сарафов и ко. не са необходими трудности към целта, те са демонстрация и
инструмент за унижение
От друга страна, обаче, сега има нещо ново и то е истински плашещото. Предложението на ДПС не е да се прекрати влиянието им върху правосъдието, предложението им е да си поделят това влияние с олигарсите, с които до сега бяха във война. Защото от филмите за Дон Корлеоне знаем, че войната пречи на бизнеса им. А се задава яко бизнес по ПВУ.
Ето това е сделката, която ни се представя като "дълбоки конституционни промени"!
Другото име на това е узаконяване на червения олигархичен преход, в името на евроатлантизма.
Както се казва, битият-бит, втората част не винаги е весела...
Забравете и "продължаваме напред" е командата!
От такава сделка, най-потърпевша ще е самата идея за евроатлантизъм!
Това последното, аз никога няма да приема и ще се боря срещу него!
И всеки, който мисли така има в мое лице брат по оръжие!