След последните руски удари мощностите на „Центроенерго“ бяха практически унищожени. Налага се един важен извод, който беше и е на повърхността от 2022 г., когато Русия започна да разрушава нашето производство и електропреносна система през есенно-зимния период. Сегашните събития са продължение или, както смятат руснаците,
ликвидиране на цялата украинска енергийна система
Всъщност става дума за маневрено производство (предимно топлинно, както и водно, което е много по-малко), без което енергийната система не може да функционира стабилно.
Тоест, трябва да разберем, че атаките ще продължат. Особено като се има предвид, че има известни трудности с поддръжката на системите за ПВО както на фронта, така и в тила.
Тоест, днес сме свидетели на една тенденция, която е очевидна още през 2022 – 2023 година.
Тези удари са насочени не само срещу ТЕЦ-ове, които произвеждат само електричество, но и върху ТЕЦ-ове, които генерират предимно топлина за градските топлофикации, и успоредно с това и електроенергия. Това предполага, че агресорът подготвя сценарий, който се опита да осъществи още през зимата на 2022-2023 г. - на своеобразна
„ледена смърт“ (холодомора)
Защото след такива масирани вражески атаки големите градове с население от стотици хиляди души са изправени пред истински проблем с отоплението на жилищата. Освен това не е възможно включването на електрически отоплителни уреди, тъй като ще има недостиг на електроенергия.
Факт е, че през лятото, предвид ремонтната кампания в атомната централа и поради разрушаването на значителна част от топлинните енергоизточници, има опасност от прекъсване на електрозахранването. След унищожаването на 80% от топлогенераторите имаме недостиг на електроенергия, който в момента се покрива от внос и аварийна помощ. А през зимата централната отоплителна система ще бъде сериозно застрашена.
Това не означава, че ще имаме глобален проблем. Но, например, в Харков ще бъде 100% проблем - защото топлоелектрическата централа беше разрушена.
Спомнете си какво направиха руснаците през 2022 г. Удариха Черниговската ТЕЦ, а след това и тази в Харков... После успяхме да ги възстановим. Сега обаче врагът ще продължи да се насочва към големите градове. Вече виждаме как се атакуват Запорожие и Кривой Рог. Как врагът непрекъснато се опитва да пробие противовъздушната отбрана на Киев (а помним, че вече имаше атаки срещу столичната ТЕЦ).
Още нещо: когато има дискусии и различни спорове, че Триполската ТЕЦ е трябвало да бъде защитена, че е имала 100% защита „на хартия“, това са доста абсурдни твърдения. Ако вземем предвид средствата за унищожаване, с които разполага врагът, то няма ефективни инженерни начини за защита на такава циклопска структура каквато е една топлоелектрическа централа (няма значение дали е Трипилия или друга). Освен ако не трябва да построите саркофаг като този в атомната електроцентрала в Чернобил. Но това, разбира се, е абсурдно.
Инженерните средства могат да ви защитят само от някои отломки от дрон, но
ако лети ракета с бойна глава от половин тон,
тогава инженерната защита няма да сработи. Затова на първо място се нуждаем от системи за противовъздушна отбрана и нашите партньори го знаят много добре.
В същото време трябва да се избират приоритети в страната: как маневрено да се осигури производството на енергийни източнии.
Вятърната и слънчевата енергия не могат да станат основен източник, защото са непостоянни. Днес много се говори за мрежа от газобутални електроцентрали. Но трябва да се отбележи и това, че руснаците започнаха да атакуват и обекти от газовата инфраструктура. Тоест, запазването на транзита на газ не им е приоритет. И още нещо: невъзможно е да се построят нови станции за седмици или дори месеци. Например част от оборудването, което беше поръчано през пролетта на 2023 г. след ударите от 2022-2023 г., може да пристигне едва сега, тъй като производственият цикъл е година и половина.
Но повтарям - в каква степен Русия ще успее да реализира своите планове, ще зависи преди всичко от наличието на системи за противовъздушна отбрана в Украйна.
*Холодомор е игра на думи, която препраща исторически към режима на Сталин и Гладомора – съветската рецепта за геноцид чрез глад.
**Михаил Гончар е президент на Центъра по глобалистика "Стратегия ХХІ".
Превод: Faktor.bg