Кога за пръв път Скрипал започва да се съмнява в своята лоялност към съветските спецслужби? Как е вербуван от британското външно разузнаване МI6 и как е предавал информация за своите контакти: във Великобритания вчера (4 октомври 2018 г.) излезе от печат книгата на журналиста от ВВС Марк Ърбън "Делото Скрипал" (The Skripal Files), базирана на многобройни срещи и интервюта с бившия полковник от руското военно разузнаване (ГРУ) Сергей Скрипал през 2017 година.
Първата си задача в чужбина Сергей Скрипал получава през 1984 година в Малта, където работи под прикритието на аташе по културата и спорта. Той трябвало да открива предполагаеми агенти на чужди служби сред управляващите кръгове в Малта, а също така да издирва западни дипломати, военни или агенти, които да се опита да вербува.
Скрипал прекарвал вечерите си в компанията на американски моряци и летци, които пристигали в Малта от базите в Южна Италия.
Както разказал на Ърбън, по това време се зародили първите му съмнения
"на чия страна би искал да бъде"
"С течение на времето това води до несъгласие, а след това и до бунт и преминаване на другата страна", пише Ърбън.
Връщайки се в щаб-квартирата на ГРУ, Скрипал все още е "предан офицер", макар и разстроен от политическите сътресения в Русия след падането на Берлинската стена и разпадането на социалистическия лагер.
Когато започва да се разпада и Съветският съюз, Скрипал се почувствал предаден от новите лидери на страната Михаил Горбачов и Борис Елцин, които той признава, че "дълбоко презира". Той дори разказал на Ърбън, че "успял да избегне да даде клетва за вярност към РФ".
През 1992 година Скрипал подава оставка, с обяснението, че не "приема новите руски демократи" и не иска да служи на новото правителство, но искането му е отклонено. Вместо това му предложили работа в Париж, но мястото заел "някой с по-големи връзки". Тогава на Скрипал дават "специално поръчение" в Испания и през 1993 година след ускорен курс по испански, заедно със семейството си, той заминава за Мадрид, където се представял като "секретар на посолството по науката и техниката"
В Испания Скрипал трябвало
да поддържа спяща клетка агенти,
които биха могли да потрябват в случай на война и именно там става мишена на MI6, което търси начин да проникне в ГРУ. През 1996 година, почти в края на мандата му в Мадрид, с него се запознава млад агент на британското разузнаване, представен в книгата под измисленото име Ричард Бегнел. Той се представял за бизнесмен от Гибралтар, занимаващ се с продажба на нефт, който търси бизнеспартньор в Русия.
След толкова години в ГРУ Скрипал заподозрял, че новият му познат може да е шпионин, освен това той не искал да се свързва със САЩ и ЦРУ, но към британците се "отнасял много положително".
В края на краищата Бегнел разкрива картите и казва на Скрипал, че "на един негов приятел в британското правителство" ще му бъде много полезна информация за това какво действително се случва в Русия. Отговорът вече бил готов: по думите на Скрипал, в Мадрид той вече се замислял да живее в чужбина, да си създаде делови контакти, да спечели пари и след това, евентуално, да напусне ГРУ.
Следващата среща на Скрипал с Бегнел е в хотелска стая, където той предава на британеца чертеж и описание на структурата на ГРУ. Така MI6 за пръв път от 30 години се сдобива с агент в руското военно командване
с кодовото име Forthwith ("незабавно")
Срещите им след това са в явочна квартира, за всяка от които Скрипал получава по няколко хиляди долара. През 1996 година той се връща в Москва и става шеф на отдел "Кадри" в ГРУ, което го прави още по-ценен агент, тъй като сега той знае всичко за мисиите на разузнавачите от ГРУ в чужбина.
Но в Москва става прекалено опасно да се използват традиционните методи за комуникация със свръзките, затова Скрипал се възползва от добрия стар шпионски начин - да пише с невидимо мастило.
През 1997 година, когато съпругата му Людмила, сега покойница, заминава на почивка в Испания, Скрипал изпраща подарък за Бегнел - книга, чиито страници били изписани със скрити бележки.
По думите на Ърбън, жената на Скрипал не подозирала за секретното съдържание на книгата.
В бележките си Скрипал съобщавал за агентите на ГРУ в Лондон, а също така за конфликтите между ГРУ и новосъздадената Федерална служба за сигурност (организацията, която наследява КГБ, разформировано след опита за преврат срещу Михаил Горбачов).
Следващата година, пак чрез съпругата си, която отива на почивка в Малага, Скрипал предава още един изписан с невидимо мастило том. Според твърденията му, той използвал този начин за връзка с британското разузнаване само два пъти.
През 1999 година, когато на политическия хоризонт се появява Владимир Путин, Скрипал напуска ГРУ, но остава полезен на британското разузнаване. През 2000 година в Малага Бегнел, който е повишен, запознава Скрипал с новата му свръзка - Стивън Джонс (името също е измислено), и той веднага се заема с работа - иска цялата известна на Скрипал информация за новия президент на Русия.
Макар че Путин взема ФСС под своя личен контрол и е заповядал
"да се мачкат предателите",
Скрипал все пак намира начини да получава полезна информация. Той разказал на Ърбън, че се срещал с бившите си колеги и от тях получавал информация за един или друг от тях и как се развиват съдбите им.
Скрипал успява да предаде на британците информация за системна коруцпия в щаб-квартирата на ГРУ, след кото дисциплината от съветските времена отслабва.
Той разкрива на MI6 личността на някои от офицерите, които извършвали покупки по завишени цени или измисляли фиктивни разходи, след което разпределяли "спестените" средства сред висшите офицери, които ги "покривали".
Британските власти използвали получената от Скрипал информация, за да вербуват офицер от ВМФ, който по-късно, през 2004 година е открит мъртъв след разпит от ФСС.
Британското разузнаване смята, че Скрипал тогава избягва същата участ, защото на разпитите в Русия не споменава за
корупционната мрежа, която води директно до Николай Патрушев,
бившият директор на Федералната служба за сигурност и настоящ секретар на Съвета за сигурност на Русия и близък довереник и съюзник на Владимир Путин.
След терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 година западните спецслужби рязко "превключват" към джихадистите и вътрешните събития в Русия остават далеч на заден план, а информацията на Скрипал интересува само шепа "досадници" от контраразунаването.
Скрипал предава на Джонс информация чак до 2004 година по време на "бизнес пътувания" или на семейни почивки в Испания или Турция.
През октомври 2004 година Скрипал се срещнал в турския град Измир с Джонс и той му съобщил новината, че ФСС е арестувало и разпитало отдавнашния колега на Скрипал - вербуван от испанците служител на посолството в Мадрид. По-късно той е открит удушен във военна болница в Русия. Официална версия е самоубийство, но пръстите на разобличения агент били отрязани - ужасяващо предупреждение от ФСС.
В MI6 се опасявали, че Скрипал също е под подозрение и му предложили да не се връща в Москва, а да бъде "ексфилтриран", като му е предложено убежище, но интуицията го подвела и той се върнал в Русия... Два месеца по-късно е арестуван и след таен процес през 2006 година е осъден за измяна на 13 години затвор.
През 2010 г. президентът Дмитрий Медведев го помилва, за да бъде разменен за руски агенти, задържани в САЩ, сред които бе и прословутата Анна Чапман. Размяната бе една от най-големите от края на Студената война. Четирима агенти в Русия бяха разменени с 10, задържани от ФБР. По-късно Скрипал е бил пратен във Великобритания.
По време на разговорите си с Ърбън, Скрипал няколко пъти му казвал, че се страхува за живота си, когато книгата излезе.
"Това е заради Путин. Разбирате ли, ние се боим от Путин", казал той, имайки предвид не само себе си, но и хората от разузнаването.
****
Още един щрих към портрета на Сергей Скрипал са разговорите му с Марк Ърбън по повод окупацията на Крим, и политиката на Путин. В книгата си Ърбън пише, че Скрипал подкрепял анексирането на Крим и се отнасял пренебрежително към украинците, които наричал "просто овце, които имат нужда от добър овчар".
Превод: Faktor.bg