Документ на КГБ разказва подробности от "шпионските войни" - как западните служби са внедрявали свои агенти в спецслужбите на комунистическия блок
Разследване на Майкъл Вайс
През 1973 година бивш служител на ЦРУ, работещ в Латинска Америка се появява в резидентурата на КГБ в Мексико. Това, което той носи със себе си, агентът нарича "безценна секретна информация за тайните операции на САЩ в Западното полукълбо". Резидентът на КГБ е привикнал с недоверие да се отнася към предложенията на хора от Запада, които уж доброволно искат да сътрудничат със Запада като към "твърде е хубаво, за да е истина". Напълно сигурен, че му подхвърлят очевиден двоен агент с "подаръци" подготвени в Ленгли, шпионинът показал вратата на Филип Ейджи.
Олег Калугин, който по това време е началник на контраразунавателния отдел в Първо главно управление на КГБ, отговарящо за външното разузнаване, по-късно разказва за този случай:
"Тогава Ейджи отива при кубинците и те го приемат с разтворени обятия. Кубинците ни предоставиха информацията, получена от него. Докато седях в кабинета си в Москва и четях докладите за откровенията на Ейджи, проклинах нашите офицери, които бяха изпуснали такова съкровище".
"Съкровището" разполагало с цели купчини информация за текущите операции на WHE, включително с имената на 250 агенти под прикритие в Западното полукълбо. Това бил неочакван късмет за съветската пропаганда - Ейджи публикува книга със заглавие: "Във Фирмата. Дневникът на ЦРУ", който през 1975 година се превръща в бестселър. В следващите години Ейджи, който вече е съветски агент с агентурно име "Понт", е използван, за да разкрие имената на две хиляди агенти и служители на КГБ, който му е даден от КГБ. Имената той публикува в американското издание Covert Action Information Bulletin, създадено, както разказва бившият архивист на КГБ Василий Митрохин, от самото КГБ, а по-късно и в книгата си "Мръсна работа: ЦРУ в Западна Европа".
Но все пак е трудно да бъде обвиняван резидентът на КГБ в Мексико, който заподозрял, че Ейджи е това, което на шпионски жаргон се нарича "мюре". Случаите, когато истински ценна разузнавателна информация достига до чужди посолства, са крайно редки. Много по-вероятно е точно когато си мислите, че ви връчват ключовете от вражеското кралство, всъщност се готвят да ви щракнат белезниците.
Ако сте чели романа на Джон льо Каре "Шпионино, излез" ще си спомните "Черна магия" - провалената операция, около която е построен сюжетът на книгата: изкусно организирана "измама" на КГБ, при която съветското културно аташе с помощта на британски доен агент прониква в "Цирка" - тоест, MI6, където го приемат за "свой човек".
По време на Студената война, тези игри се играят и от двете страни, при това "играта" започва още преди тя да бъде обявена и днес знаем, че в историята е имало немалко случаи, когато противниците от "демократичния свят" успяват да примамят агентите на КГБ в изкусни капани.
***
През 1943 година, на фронта, някой си Хубер, лейтенант от германската армия избягва при руснаците. Червените, макар че го изпращат в лагер за военнопленници видели в него някакъв "потенциал". Той преминава курс на обучение в "антифашистка школа" и започва да работи за НКВД, предшественика на КГБ, помагайки да бъдат обучавани други германски пленници. Както разказал един от източниците, запознат добре с тази стара международна интрига, Хубер, представяйки се за прогресивен опонент на хитлеристкия режим, е помогнал на съветските служби да бъдат разобличени две нелегални фашистки групи в СССР, опитващи се да установят контакти с Германия.
До някакъв момент всичко вървяло нормално. През 1950 година Хубер е освободен от лагера и започват да го готвят за
внедряване в Западна Германия
в качеството на нелегален с фалшиво име и легенда, обясняваща защо е прекарал дълго време в Източна Германия. Той трябвало да се представя за бежанец, произхождащ от Западна Германия и искащ да се завърне у дома. В създадената от съветското разузнаване легенда на Хубер били вплетени и реални факти от неговата биография: истински адрес в Мюнхен, малко име (Вилхелм) и професията на починалия му баща (зъболекар). Според легендата той бил взет в хитлеристката армия през 1943 година, докато е студент в трети курс на медицинския факултет в Йена.
Това било достатъчно правдоподобно (или поне така мислели в КГБ), за да издържи проверка, ако някой в западногерманските спецслужби прояви интерес към поредния завърнал се бежанец. Но "наставниците" на Хубер сами повярвали в това, което смятали за информация за неговия произход. Те открили, че човек на име Вилхелм действително живял на посочения адрес, домът му бил бомбардиран по време на войната и той загинал при бомбардировката. Но, освен това, те открили оцелял съсед, който им разказал, че Вилхелм нямал деца.
Съветските шпиони започнали да се ровят по-дълбоко и открили, че през 1945 година британците са иззели целия архив на университета в Йена, което означавало, че е невъзможно да бъде проследено студентското минало на Хубер. Съветските агенти обаче успели да открият бившия университетски счетоводител, който раздавал купони за храна на студентите, който бил запазил свой собствен списък на получателите. В списъка не само нямало фамилия Хубер, но няма никаква следа някой от студентите от трети курс да е бил взет в армията. нещо повече, на мобилизираните в армията студенти давали допълнителни купони за хляб, записките, за които счетоводителят също бил запазил. И в този частен архив нямало никой, който да отговаря на описанието на Хубер.
Хубер бил германски офицер, това била чистата истина. Но преди да се предаде на Червената армия през 1943 година той попада в плен при британците, те го вербоват и му дават задача да замине на фронта и да се предаде в плен на съветските войски. Потокът от "фрицове", които се предавали по това време бил такъв, че Хубер лесно би могъл да мине за един от тях. Така и станало, и това струвало на сталинските спецслужби няколко години обучение и загуба на неопределени ресурси за този, който се оказал
агент на Лондон под хитроумно прикритие
***
Две години преди появата на Ейджи в Мексико, КГБ издава съвършено секретен документ за служебно ползване за опасността от "измами". В съответствие със съветските традиции документът е снабден с многословното заглавие: "Разобличаване на измами на противника в процеса на разработване на лица, представляващи разузнавателен интерес". Аз получих този документ от служител на едно западно разузнаване. В Русия той е секретен и до ден днешен, тъй като се смята за ценен учебен материал за вътрешното разузнаване. Историята на Хубер, която не е публикувана преди това, но фигурира в този секретен доклад, е описана като предупреждение за съветските шпиони заедно с разказите за други западни "троянски коне". И разбира се, както се случва често, за "медени капани".
През 1969 година унгарският шпионин Яноши, работещ под прикритието на инженер в унгарското търговско представителство във Великобритания, се запознава на прием, устроен от британския Форин офис, с 26-годишната Грета, която се представила като технически секретар в западногерманското посолство в Лондон, неомъжена, дъщеря на богати родители, с които е скарана, и с "прогресивни възгледи". Тя опитала да предизвика у Яноши "романтичен интерес", който бил женен и, поне така изглеждало, не се интересувал от леки интрижки. Но това не и попречило да намери начин да се срещне с него и да му предложи нещо повече от интрижка.
Тя разказала на Яноши, че в посолството и се налага да печата всякакви странни документи, които не разбира напълно. Но и това не подействало на Яноши. Тогава тя намерила още по-силен ход: заявила, че лесно може да се върне в Западна Германия и да получи работа в Министерството на външните работи. Унгарецът не реагирал и на това. Накрая тя се "изпуснала", че през уикендите има достъп до секретни документи. Но дори и тогава Яноши запазил пълен самоконтрол.
Тъй като спеслужбите на страните от Варшавския договор винаги са се подчинявали на КГБ и обикновено били наводнени от негови агенти, настойчивостта на Грета не останала незабелязана от Москва. Центърът установил наблюдение и открил, че тя контактува с хора на BND — западногерманското разузнаване.
***
Грета била твърде настоятелна любителка, но много други "измами" били много по-хитроумни, с игра с психологията на шпионина или с неговите лични пороци. Инструкцията на КГБ учи винаги да се търсят "обекти", които по начало проявяват сдържаност, разбирайки, че ги проверяват. Всеки, който при първа среща предлага секретни документи на Пентагона или кода на компютърния вирус Stuxnet, — почти със сигурност е провокатор, (независимо от случая Ейджи). Помнете, че перспективните източници, твърдящи, че имат достъп до тайните на чуждестранните разузнавания, може да ви предоставят полезна и ценна информация само, за да ви "хванат на кукичката", след което ценността на информацията им бързо ще намалее. Избягвайте случаите на "благотворителност", тези, които създават условия да станат зависими от вас, или предлагат нещо под вида на друго, напътства секретната инструкция.
Но не бъдете твърде внимателни и не изпаданйте в парания до такава степен, че да изпуснете истински ценен контакт, ако той дойде при вас.
По странен начин се оказало, че Грета имала двойник - машинописка от западноевропейско посолство, по име Ливия, 25-годишна неомъжена приятелка от училище на съпругата на "проверения и лоялен агент" на българското разузнаване Георги, по съвместителство лекар с частна практика. Малко преди това
българското разузнаване било направено за смях
от друга машинописка, която се оказала "мюре" и било решено, за да не се възбуждат подозренията на контраразузнавачите, да не се "работи" директно с Ливия, а да бъде поръчано на Георги да я провери.
Според него, левите възгледи на Ливия били искрени, както и "положителното и отношение към социалистическите страни". Както и Грета, тя се срещала с женен мъж, с когото работела заедно, но не по указания от "наставника" си. За разлика от Грета тя родила дете от колегата си, а той я изоставил. На Ливия започнали да не и стигат парите. Георги опитал да играе на струната на "прогресивните и убеждения" и Ливия започнала да му разказва за документите, които печатала на машина в министерството. Ливия била вербована и скоро започнала да предава секретни документи на българите.
***
От смелчаците се получават отлични шпиони, но не и тогава, когато стават невнимателни към оперативната сигурност. А това означава, че те може да имат едно сериозно основание да не се страхуват от контраразузнаването на страната, в която се намират: те самите работят за него. И накрая, възможният обект на вербовка, който непрекъснато иска нови и нови задачи, преди да е завършил старите, е възможен внедрен агент, както и този, който доброволно се съгласява на "аморални действия, които може да го компрометират".
Нито един честен обект не се стреми към опасни за живота му задачи, освен ако не е психопат или любител на адреналина, а такива агенти са съвършено безполезни, смятат съставителите на инструкцията на КГБ. Завербованите агенти трябва да бъдат убеждавани да се съгласят на жертви.
Страните, в които гостоприемството е част от националния културен код (инструкцията на КГБ причислява към тях страните от Африка и Близкия Изток), може да изглеждат привлекателни за вербовка на агенти: преди всичко трябва да успееш да влезеш в дома на "обекта". Но в тези страни винаги има опасност да се запознаеш с твърде много приятели, колеги и роднини на обекта, заради което играта може да завърши преди да е започнала.
Агентът на ЩАЗИ Клаус работел в Рим под прикритието на първи секретар на посолството. Той "успешно установил приятелски отношения с първия секретар на американското посолство Ървин, който, както било потвърдено от Центъра, нямал връзки с ЦРУ". Но Ървин не скрил познанството си с Клаус и обектът на източногерманската вербовка незабелязано се превърнал в инструмент на аналогична американска операция.
След това Клоус бил "прехвърлен" към втория секретар на американското посолство, Ървин започнал да се дистанцира от източногерманския си колега, но от него продължавали да "източват" информация, а прикритието му се провалило.
***
Според инструкцията на КГБ, един от начините да бъде проверен "обекта" е да му бъде дадена задача да "събере материал за неутрална фигура и да се проследи дали ще я предупреди или ще предупреди още някого".
Например, съветският агент във Виена Щауб се запознал със западногермански журналист, живеещ в Париж. Джек, името на журналиста, говорил всичко, каквото трябвало (например, не одобрявал американската "милитаристична политика"). Той бил женен и имал финансови затруднения. Не бил нито твърде настоятелен, нито твърде любопитен. В някакъв момент се върнал във Франция, където живеел със съпругата си.
Тогава на Белев, агент на ЩАЗИ в Париж, било дадено указание да се срещне с журналиста и да го провери. Джек направил добро впечатление на Белев и той поискал от него "да направи характеристика" на четирима от служителите на западногерманското търговско представителство в Париж. Един от тях, наричан в инструкцията на КГБ "Хамелеонът" КГБ и ЩАЗИ смятали за ръководител на парижката резидентура на западногерманското разузнаване BND.
В характеристиката журналистът Джек правилно определил, че той е шпионин и така заслужил доверието на Белев. Но московският Център все още не бил убеден и решил да го подложи на още по-сериозна проверка. Журналистът често пътувал в една от скандинавските страни и на Щауб дали указания да поиска от Джек да открие там трима граждани на ФРГ. Предполагало се, че ако Джек е "мюре", то за интереса на КГБ към тези хора ще научи BND, а ако BND не опита да прекрати или контролира опитите му за връзка, то
явно той е агент на западногерманското разузнаване
Когато Джек се върнал в Париж, той донесъл "подробна информация" за тримата германци, която потвърдила това, което вече било известно на ЩАЗИ. Но Центърът организирал още една проверка на журналиста на неутрална територия. резидентурата на ЩАЗИ в Бон установила, че, в BND са знаели, че Джак се е интересувал от западногерманските граждани, но не са направили нищо, за да му попречат.
Така в КГБ разбрали, че Джек е "мюре", при това много добре замаскирано. На Джек било поръчано да предаде на противника шефа на парижката резидентура на BND, само и само да демонстрира искрените си намерения. И това свидетелства или колко важна е била неговата мисия по внедряването му в мрежата на ЩАЗИ, или че в BND са знаели, че "Хамелеонът" вече е разкрит и затова не виждали проблем в това "мюрето" да разкрие кой е той.
Понякога за внедряването трябвало да бъдат предадени държавни тайни, за да бъдат получени в замяна тайни на СССР и страните от комунистическия блок.
Шифровчикът на испанското Министерство на външните работи, наричан в инструкцията на КГБ "Мавърът", привлякъл вниманието на Хенсолен, кубински шпионин в Мадрид. "Мавърът" изглеждал "прогресивен", "възхищавал се на постиженията на социалистическите страни, съгласен с политическия курс на кубинското правителство, рязко критикувал реакционната политика на американците и англичаните", но неговото обкръжение не знаело за възгледите му. Той направил впечатление на ценен източник, посочвайки имената на служители на МВнР, които можело да бъдат вербовани. Дори продал на кубинците (а чрез тях - на КГБ) шифровъчния код на испанското министерство. Московският център решил да го провери.
На "Мавъра" било връчено малко куфарче, което трябвало да предаде на човек, преминаващ транзит през Испания. Предаването трябвало да стане в определено място на два часа път от Мадрид. В случай на провал "Мавърът" трябвало да върне куфарчето. На срещата не дошъл никой, но когато "Мавърът" върнал куфарчето върху него били открити следи от опит да бъде отворено, но така че да не личи. Вътре
в куфарчето имало "бръмбар" поставен от специалистите на КГБ,
но според руснаците всичко това доказало, че "Мавърът" работел за испанското външно разузнаване, а във външно бил агент под прикритие. Той предавал тайни на испанското разузнаване, за да получава кубински и съветски тайни в полза на американците.
Проникването на такова "мюре" понякога съсипвало цели резидентури. Затова от него трябвало да се отвървават внимателно и в никакъв случай да не бъде следено.
"Ако чрез контролни мероприятия се установи, че обектът на разработката има връзка с контраразузнаването, то не трябва веднага да се прекъсва връзката с него, защото така оперативният работник може да се издаде. По-правилно би било срещите да се разредят и накрая съвсем да бъдат прекратени", пише в инструкцията.
В шпионажа, ако подозирате, че ви манипулират, най-доброто отмъщение е ако успеете да превърнете "партньора" в обект на манипулация, поучава инструкцията.
Превод: Faktor.bg