Разследване на Световната фондация за мир към университета "Тъфтс", публикувано: sites.tufts.edu
В хода на дългогодишно антикорупционно разследване в Бразилия, започнало през 2015 година във връзка с обширна военна и оръжейна програма, касаеща договор за подводницата „Scorpene“, изскочи още един скандал, със сериозни последици в бъдещето. Той обаче се оказа много повече
оцветен политически,
в сравнение с предшестващия го, заради факта, че в него са забъркани и двама бивши президенти. В продължение на десетилетия ръководството на бразилските военновъздушни сили притиска правителството да финансира ново поколение бойни самолети. През 2014 г. Saab се сдобива с договор за доставка на 36 от E-варианта на JAS-39 Gripen, който тогава е в процес на разработване, още повече че търгът е проведен почти на тъмно. Още тогава следователите обвиняват бившия президент Луис Инацио Лула да Силва ("Лула"), неговия син и двама посредници, твърдейки, че Saab плаща на Лула да рекламира самолета им на тогавашния президент Дилма Русеф. Но тъй като твърденията им не се опират на доказателства, че подкупите са били изплатени на институционално упълномощен ръководител, независимо дали това е Дилма Русеф или някой друг, този скандал се определя по-скоро като политически, а не като корупционен. Сложността на проблема се определя и от сектанските твърдения, че този силен антикорупционен тласък се използва от бразилската десница, за да дискредитира Работническата партия на Лула; това възприятие е подхранвано и от необичайната политическа позиция на Серджо Моро, съдия, който ръководи борбата с корупцията, а наскоро получи министерско място в новото крайнодясно правителство на избрания президент Джеър Болсаноро.
Ключови данни:
Купувач: Бразилия
Продавач: Saab (Швеция)
Година на сделката: 2014 г.
Продадено оборудване: 36 Saab JAS-39E Gripen Combat Aircraft
Стойност на сделката: 4,68 милиарда щатски долара (стойност повторно договорена, по-ниска от първоначалната договорна цена от 5,4 милиарда щатски долара)
Сума, свързана с твърдения за корупция: 2,6 милиона (1,21 милиона долара)
Основни действащи лица:
Луиз Инасио Лула да Силва - бивш президент на Бразилия; обвинен в търговия с влияние след като напуска кабинета, като лобира за Saab да спечели търга.
Луис Клаудио Лула да Силва - син на Лула да Силва, бившият президент; обвинен, че е получил BRL 2,6 милиона за консултантски услуги от името на баща му, с цел да повлияе на сделката.
Мауро Маркудес и Кристина Маутони - собственици на лобистката консултанска компания „ Marcondes e Mautoni Empreendimentos e Diplomacia“; обвинени в нерегламентирани сделки със Saab.
Оръжейната сделка
През август 2001 г. Бразилия стартира конкурс за ново поколение бойни самолети, за да замени стария си арсенал от американските F-5E и френските Dassault Mirage, както и с по-новия летящ бомбардировач Alenia / Embraer AMX. Конкурсът, станал известен като „FX“, който предвижда закупуването на 12 нови самолета, е отложен през 2003 г. след като президентът Лула да Силва поема поста и в крайна сметка е анулиран през 2006 г. В края на 2007 г. програмата е възстановена под наименованието "F-X2", като бразилските военновъздушни сили (Força Aérea Brasileira или FAB) искат информация от Boeing, Dassault, EADS, Lockheed Martin, Saab и Sukhoi. През октомври 2008 г. FAB избира Boeing F / A-18E / F Super Hornet, Dassault Rafale и Saab JAS-39E Gripen за финалисти. През септември 2009 г. френският президент Никола Саркози предлага суап от 36 „Rafales“ в замяна на 12 товарни самолета „Embraer“ KC-390. Но въпреки че първоначално планът е подкрепен от Лула да Силва, той се отказва от него след сериозно съпротива от страна на FAB. Намесват се /клеветници/ противниците и на „Super Hornet“, когато през октомври 2009 г. бригаден инженер Вантасио Алваренга Гомес, директор на проекти за бразилските аерокосмически технологии, е записан да изнася лекция за предишния лош опит на Бразилия със занижения контрол по отношение на износа на САЩ.
Малък напредък е постигнат при избора на финалист през следващите години, отчасти поради намаляването с 26,5% на военния бюджет за придобиване, след като президентът Дилма Русеф встъпва в длъжност през януари 2011 г. Лула да Силва гръмко обявява, че подкрепя френския „Rafale“, докато според дипломатическа бележка, публикувана от Уикилийкс, Русеф казва пред министъра на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър през март 2011 г., че подкрепя "Boing Super Hornet". Мнението на бразилското военновъздушно командване, оповестено през януари 2010 г., когато излиза доклад за оценка от 30 000 страници, изтекъл във вестник „Folha de Sao Paulo“ е, че Saab Gripen E е предпочитаният избор поради по-ниската цена и възможности за съвместно развитие с местната фирма „Embraer“. „Super Hornet“ се класира на второ място, докато „Rafale“ заема последното място, заради посочената по-висока цена.
Това класиране е изненадващо и по-късно става обект на известни критики, тъй като Saab Gripen е единственият боен самолет, участвал в търга. С двата изтребителя, като „Super Hornet“ или „Rafale“ провалите биха били много по-малко, докато летят над огромната територия на Бразилия и нейното крайбрежие. Въпреки това в оценката, изтекла през януари 2010 г., FAB твърди, че самолетите със съвременни реактивни двигатели, са далеч по-надеждни в сравнение с тези от предишни поколения и в тази връзка възможностите за трансфер на технологии и копродукции, предлагани от Saab, биха били оправдан компромис. Командващият бразилските военновъздушни сили генерал-лейтенант Juniti Saito заявява тогава, че "като краен резултат те ще имат достъп до цялата технология на самолета".
В контекста на дипломатическия скандал, предизвикан от обвиненията на Едуард Сноудън от средата на 2013 г., че Агенцията за национална сигурност на САЩ шпионира разговорите на Русеф, Бразилия взема окончателно решение през декември 2013 г. да закупи "Gripen". През октомври 2014 г. Бразилия и Saab подписват договор за 5,4 милиарда щатски долара за 36-те самолета, но през септември 2015 г. цената е свалена на 4,68 милиарда щатски долара, поради промените в обменните курсове и компенсационните условия. Според FAB, нова фабрика в Сао Бернардо до Кампо ще произведе редица части за 36-те джета, включително конусите, въздушните спирачки и предните и задните фюзелажи.
Saab приключва разработването на „Gripen E“ през май 2016 г. и планира да достави 11 военни самолета на FAB до ноември 2021 г., а останалата част от поръчката - до 2024 г. Тъй като 36-те джета може да не са достатъчни за покриване на дългосрочните нужди на FAB, веднъж заради това, че по-стари военни самолета вече са приземени окончателно, а медии съобщават, че може да се стигне до последващ договор за 100 допълнителни самолета.
Съмнения за корупция
Има две групи доказателства за съществуването на корупция по сделката "Gripen". Първата е свързана с появилите се остри критики заради завишената цена на пакета за доставки, в сравнение с оценката, дадена през 2009 г. През април 2015 г. прокурор Анселмо Лопес започва разследване как се стига до ценовата разлика от 900 милиона щатски долара. FAB твърди, че увеличението на цената е резултат от промяната на валутните курсове и широкообхватния дисплей, включен в авиониката на "Gripen". Лопес се фокусира върху възможността служители във военновъздушните сили, включително зетят на ген. Сайто, да са се възползвали от договора, сключен с местната фирма „AEL Sistemas SA“, изработваща дисплейните панели. През септември 2015 г. Лопес приключва разследването, като установява, че в договора не е имало завишаване на ценообразуването или други правни нарушения.
Втората група доказателства, които са свързани много повече с политически обвинения и продължават да бъдат обект на съдебно разглеждане, произтичат от друго разследване, започнало в края на 2015 г. Според тях решението за избора на "Gripen" е опорочено заради незаконно упражнявано влияние от страна на Лула де Силва, като в замяна на това е платена комисионна на неговия син.
Плащането е било извършено от Saab чрез посредническа консултантска фирма, въпреки че към същата няма повдигнато обвинение нито в Бразилия, нито където и да било другаде.
Разследвания и резултатите от тях
През март 2015 г. бразилските разследващи разкриват афера, известна като операция Zealot ("Operação Zelotes"), свързана със скандал за подкуп, включващ Административния съвет за данъчни жалби и редица големи бразилски компании. Фирмите са заподозрени, че предоставят подкупи на данъчни служители в замяна на административни решения, с цел укриване на корпоративни данъци. В началото операцията Zealot няма нищо общо със сделката на Saab Gripen.
През октомври 2015 г. бразилските медии съобщават, че операцията Zealot е установила, че консултантска фирма, работеща с бразилските автомобилни компании и замесена в скандала за укриване на данъците, „Marcondes e Mautoni“ (M & M), е направила подозрителни плащания на Луис Клаудио Лула да Силва, син на бившия президент Лула да Силва. Същият притежава спортна маркетингова компания LFT Marketing Esportivo, която е получила BRL 2,4 млн. (1.21 милиона американски долари)от M & M. Докато Силва младши не отрича за тези плащания, другата страна не можеше да даде смислени обяснения за тях. Мауро Маркондес, основател на „M & M“, по-рано вицепрезидентът на Националната асоциация на производителите на автомобили, Anfavea, е арестуван заради данъчния скандал в края на 2015 г. Малко след това прокурорите обявяват, че са се появили нови доказателства при разследването на операция Zealot, заради които си заслужа отново да бъде възобновено разследването на аферата "Gripen".
Освен главният заподозрян – бразилският представител на Mitsubishil, основен производител на автомобили, замесен в данъчния скандал се оказва и Mаркондес, който също е работил за Saab. Според обвинителните актове , издадени през декември 2016 г. , BRL 2,4 милиона (1.21 милиона американски долари) са били приведени като плащане за влияние на бившия президент Лула да Силва, убедил протежето си - Дилма Русеф, да избере „Gripen“ през декември 2013 година. И двамата със Силва са обвинени за търговия с влияние, пране на пари и престъпната дейност; Мауро Маркондес и Кристина Матони също са обвинени. През март 2018 г. шведската разследваща телевизионна програма Uppdrag Granskning разкрива, че парите от консултантски такси на Marcondes от Saab са се увеличили от SEK 1 млн. на 16 млн., което както става ясно, съвпада с времето, когато Дилма Русеф лобира за „Boeing Super Hornet“. Въпреки това няма обвинения към “Saab”от страна на бразилските власти.
От прокуратурата също така оповестяват и факта, че шведският премиер Стефан Льовен е написал писмо до Лула, когато Льовен е ръководител на опозиционните социалдемократи, а Лула е президент, препоръчвайки му "Gripen". Прокурорите вярват, че Лула е подпомогнал сключването на сделката по време на срещата на Льовен с Дилма Русеф в Южна Африка през 2013 г., по време на погребението на Нелсън Мандела. Льовен, който дава показания по случая през юни 2018 г., поддържа тезата, че застъпничеството му за "Gripen" е напълно уместно в качеството му на ръководител на социалдемократите, а по-късно и на премиер. Генерал Сайто, бившият командир на бразилските военно въздушни сили, също свидетелства през август 2017 г., че Лула не е участвал в решението. От своя страна Дилма Русеф, която бе свалена през 2016 г. като президент, твърди че тя никога не е разговаряла с Лула за търга и че тя почти е отменила сделката през 2015 г. по време на предоговаряне на цената на самолетите.
Лула е осъден за корупция през 2017 г. във връзка с други случаи, които нямат нищо общо с армията, и е в ареста от април 2018 г., след като Върховният съд отхвърли молбата му да бъде освободен, докато изчаква ново обжалване. От октомври 2018 г. делата срещу Лула да Силва във връзка с "Gripen" и по други обвинения продължават.
Превод: Faktor.bg