Рангел Михайлов
Една държава е толкова силна, колкото са нейните институции. За да оцелее в съвременния свят, държавата де нуждае на първо място от „очи и уши“, каквито са нейното разузнаване. За да може държавата да използва ефективно и успешно своите силови и несилови инструменти за защита на своя суверенитет и независимост, както и да защитава интересите си навън, най-напред нейните ръководители трябва да са добре информирани за случващото се около нея. Ето тази функция и задължение се пада на нейните разузнавателни служби. Това с пълна сила важи и за България. Въпросът е дали очите и ушите на нашето разузнаване са отворени или „широко затворени“.
И тази година през април Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) публикува доклад за своята дейност през изминалата година. От отчета на разузнаването в частта му, отнасяща се до оценката на външната среда за сигурност за 2017 г., стана ясно едно: ДАР срамежливо се крие
зад смокиновото листо на мъглявите формулировки
и е неспособно да назове поименно източниците на най-големите рискове и заплахи за нашата национална сигурност. И не само. Освен, че ДАР пропуска да назове конкретни държави, чиято политика днес крие най-сериозните предизвикателства за сигурността на държавата ни, то в годишния ди доклад пропуска да спомене един ключов регион, в който се развиват много сериозни предизвикателства за нас – Черноморския регион.
Някой ще каже, че дейността на разузнаването е строго специфична и строго секретна и затова конкретни държави не трябва да се споменават. От страх как ще го разтълкуват навън. Това е мислене, което не работи по никакъв начин за сигурността и за авторитета на България. Други съюзници в НАТО не се страхуват открито да назоват източника на заплахата. Дори малка държава като Естония не се бои да назове директно Русия в годишния доклад на нейната Служба за вътрешна сигурност. Това говори най-малкото за страх на една българска държавна институция да посочи публично източниците на заплахите за нашата сигурност. Структура, която е на издръжка на данъкоплатците и която е задължена да допринася за гарантирането на сигурността на цялата нация чрез осъществяване на специфична дейност за защита на националната сигурност.
Нека да направим анализ на оценката на ДАР на външната среда на сигурност във въпросния доклад. Започва се, както е обичайно, с общи характеристики на средата на сигурност за миналата година. Вярно, „през 2017 г. външната среда на сигурност запази сложния си и динамичен характер, предизвикан от измененията в балансите на силите в геополитически, икономически и военен аспект”. „През годината доминираха националните интереси и борбата за надмощие на глобалните и регионалните сили.” Звучи като теза на докторска дисертация. Вярно, но след това никаква конкретика не изпълва със съдържание и не дава особен смисъл на доклада. Затова тази „докторска дисертация” съвсем спокойно може да продължи с многоаспектния комплексен характер на средата, в която се преплитат многопосочни разнородни интереси на различни по относителна тежест субекти на международните отношения. И т.н. и т.н. академични словесни еквилибристики. Което прави от доклад един
напълно безвреден документ,
показващ колко е уплашена или колко много не желае тази държавна агенция да назове нещата с истинските им имена.
Докладът все пак прави следната констатация : „Продължиха и опитите за хибридно въздействие върху Р България, включващо целия арсенал от подходи и действия за оказване на влияние в политически, икономически, дипломатически, културен и пропаганден аспект.” Забележете, говори се за хибридно въздействие. Като че ли виждаме пробив, като че ли разузнаването изглежда е счупило шаблона и току виж е започнало да говори за хибридната война и за нейния основен източник – Русия?! Да, ама не, както се казва. За Русия нито дума. Вероятно защото за хората, писали доклада, за Русия се говори или само с любов, или нищо. Можем само да се опитваме да отгатнем. И без това дебрите на разузнаването са строго секретна материя.
„Продължаващите кризисни процеси в региона на Близкия изток и Северна Африка, района на Сахел, Централна и Югоизточна Азия и Балканите бяха основен генератор на нестабилност, политически, икономически и асиметрични рискове и заплахи за Р България,” продължава докладът. Дотук вярно. Нищо ново. Изредени са региони, което за обикновения читател прави текста да звучи сериозно. Дори помпозно. Да, ама тук важното е не само какво е казано, но и какво е пропуснато. Изпуснат от полезрението е не кой да е, а Черноморският регион. А тук са Крим, Украйна, Русия, „замразените конфликти” в Молдова и в Грузия. Нима в Черноморския регион не се пораждат рискове и няма заплахи, които да се отразяват на сигурността на държавата ни? Този пропуск в една докторска работа може и да мине някак си, с малко повече розов цвят в очилата на рецензентите, но в доклад на ДАР тази очебийна липса е най-малкото съмнителна.
Нека обаче продължим с четивото по-нататък. Да отидем на частта за основните заплахи за националната ни сигурност. Както прозорливо се отбелязва: „Основни заплахи остават: - тероризмът във всички негови форми; - миграционните потоци към Р България и EС; - придвижването на джихадисти и други екстремистки елементи през наша територия към конфликтните зони и връщането им в държавите от ЕС и Западните Балкани; - дейността на организираната и трансграничната престъпност в различните й проявления; - активността на чужди специални служби на Балканите и в нашата страна.
Да, вярно. Ама никъде не се виждат хибридните заплахи! За които стана дума малко по-горе в доклада. Щом като са продължили „опитите за хибридно въздействие върху Р България, включващо целия арсенал от подходи и действия”, тогава тези хибридни въздействия няма ли основание да се обособят в отделна категория? А може би за ДАР те не изглеждат чак толкова сериозни, че да формират нова категория?
Продължаваме по-нататък с дейността на чужди специални служби Р България, която традиционно се явява фокус на траен техен интерес. Тук докладът навлиза в малко повече детайли. Например, че България е обект на интерес от страна специалните служби „на балкански страни, както е и обект на внимание на глобалните сили и на някои близкоизточни държави”. „Основната цел на разузнавателните служби, опериращи срещу страната ни, е придобиване на данни за политиката и икономиката на Р България, дейността на структурите на българското национално малцинство в съседните и близки държави и противодействие на влиянието на Р България в други балкански страни. Специален интерес за тези служби представлява възможността за придобиване на информация, отнасяща се към ЕС и НАТО.” Добре казано. С малко повече фантазия даже и отлично! А някъде да виждате анализ на хибридната дейност, по-точно опитите за влияние на някои държави (подсказвам: две са, сетете се кои, и на моменти даже си партнират при разпределянето на влиянието върху плячката, за каквато ни възприемат) върху вътрешнополитическите ни процеси? Едва ли ще видите. Не и днес.
За Балканите се говори всичко друго, но не и за
опитите на Русия да спре евроатантическата интеграция
на държави от региона и да се меси във вътрешната им политика. Отново нищо за хибридните заплахи.
Като споменаваме хибридните заплахи, няма как да пропуснем Украйна. Черноморският регион може и да го няма изрично назован в този труд, но Украйна фигурира. Все пак. „Продължаващото противопоставяне между различните вътрешни и външни интереси създава предпоставки за превръщането на украинската криза в нов замразен конфликт на европейска територия.“ Принципно вярно. Но кои са тези интереси? Особено външните. Правилно е казано за превръщането на кризата в нов замразен конфликт. Въпросът е защо и по чия вина. Очевидно е, че насилието в Донбас не се е породило от само себе си и че Москва подкрепя сепаратистите, но за Русия отново нито дума. Да, вярно, за нея или с любов, или нищо.
И за да завършим, нека отдадем подобаващото внимание и на статистиката. Докладът твърди: „Информационно-аналитичните материали имат следното процентно разпределение: асиметрични заплахи - 49%, по външнополитически проблеми - 38%, и икономическа сигурност - 13%....В тематично отношение изпратените информационни материали до български институции по асиметрични заплахи и организирана престъпност касаят: тероризъм - 36%, организирана престъпност - 27%, специални служби - 18%,“
Някъде да виждате хибридни заплахи? Които гордо се размахват по-горе в текста на доклада?
Все пак, в опит да търсим и добрата новина, можем да допуснем, че в този явен доклад са спестени много подробности, които иначе разузнаването ни знае. Или поне би трябвало за знае. И че то зорко бди над нашата национална сигурност, като я обезпечава информационно. С други думи, докладът нарочно е орязан, направо
скопен откъм съдържание, с цел заблуда на противника
Дано да е така. Вярвате ли...
Въпросът е обаче, че дори и да четем между редовете, както в структурно, така и в тематично отношение този доклад не е адекватен на средата за сигурност. Той е най-малкото писан по стар шаблон, все едно е копи-пейст, макар и с лек ъпдейт, още от времето преди Русия да анексира с военна сила Крим през 2014 г. и да започне агресивната си хибридна кампания срещу Запада в лицето на ЕС и НАТО, включително и против България. С други думи, ДАР е оценила външната среда, като е гледала през концептуален шаблон, имащ вече безвъзвратно изтекъл срок на валидност.