Вячеслав Епуряну,The Insider
ЕС трябва да премине в режим на военна икономика, заяви президентът на ЕС Шарл Мишел.
Независимо от това, че руската икономика е затънала безнадеждно в Украйна, европейските политици и военни сериозно се опасяват, че в съвсем близко бъдеще Владимир
Путин ще разпали нова война,
вече против някоя от европейските страни-членове на НАТО, тоест, по същество, против почти цяла Европа.
Има предостатъчно основания за тревога: числеността на европейските въоръжени сили са намалени в пъти след коря на Студената война, въоръженията също са намалели, а всички снаряди на Бундесвера биха стигнали за два дни война.
Европейците, които дълго време разчитаха на подкрепата на САЩ, сега трябва да увеличат рязко военните разходи, особено на фона на твърденията на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, който заплашва с напускане на НАТО.
Или, както се изрази премиерът на Полша Доналд Туск, „следвоенната епоха, се смени с предвоенна“.
По думите на Урсула фон дер Лайен, война в Европа едва ли ще започне в близко време, но тя вече не изглежда невъзможна.
Къде са снарядите?
През последните 30 години европейците сериозно съкратиха военните разходи, числеността на армиите, масово се отказаха от задължителната армия, утилизираха или продадоха на трети страни гигантски обеми военна техника и въоръжение.
Краят на Студената война позволи колосални средства да бъдат освободени: всички армии по света преживяха процес на съкращаване и преориентация към противотерористични и хуманитарни мисии, доколкото вероятността за голяма война се разглеждаше като пренебрежимо малка.
За периода от 1992 до 2022 година европейците са икономисали от отбрана между 1.6 и 8.6 трилиона долара.
Днес общата численост на въоръжените сили на страните от НАТО в Европа е малко над 2 милиона души, като 460 хиляди от тях са на Турция, а най-голямата армия в континентална Европа – тази на Франция е едва 200 хиляди души.
Готова ли е Европа за война?
Към настоящия момент, Европа, най-вероятно, не е способна да води класическа конвенционална война, изискваща гигантски обеми техника и боеприпаси. Без САЩ европейските страни са уязвими и в случай на неконвенционален, тоест, ядрен конфликт.
Европейските ядрени държави Франция и Великобритания заедно притежават едва 500 бойни глави – 10 пъти по-малко от руския арсенал.
Не може да се каже, че Европа не осъзнава сериозността на положението.
Пред очите ни се пречупва многолетната тенденция: на европейския континент се върна индустриалната война, крупномащабен конфликт с Русия от областта на хипотетичната заплаха се превърна в твърде вероятна, НАТО получи нов смисъл след изчезването на противника в лицето на Варшавския договор.
През юни 2022 година в стратегическата концепция на Алианса Русия за пръв път беше определена в качеството на най-значителна и пряка заплаха.
През 2024 година прогнозните общи военни разходи на европейските членове на НАТО ще възлизат на 380 милиарда долара.
Еврокомисията за пръв път в историята на организацията представи своя отбранителна стратегия, а в кулоарите на Мюнхенската конференция се обсъждаше създаването на „европейско измерение на НАТО“, в случай, че САЩ действително се откажат от задълженията си към общата отбрана.
Колко вероятен е конфликт в Европа
Докато руската армия воюва в Европа, вероятността от нов конфликт, още повече със страна от НАТО, изглежда незначителна.
Твърденията на Кремъл, които в известна степен се приемат безкритично, за невиждан ръст в производството на отбранителния сектор и рекордните темпове за военни набори, допълват картината на надвисващата над Европа заплаха.
В частност, става дума за годишното производство на 4 милиона артилерийски боеприпаса и привличането на 400 хиляди волноноемни в армията даже без провеждането на мобилизация.
В същото време европейските страни съществено изтощиха своите арсенали, предавайки немалко техника не само от резервите си, но и от наличностите на националните въоръжени сили.
По оценка на президента на концерна Rheinmetall Армин Папергер, на Европа ще на необходими 10 години, за да възстанови запасите си до нивата от преди началото на войната в Украйна и това, безусловно, може да се разглежда от Москва като „прозорец на възможностите“, особено, ако САЩ по един или друг начин поставят под съмнение готовността си да защити европейските си съюзници.
Възможните сценарии за бъдещ военен конфликт:
-опит да бъде атакуван Сувалкският коридор, отделящ територията на Калининградска област от територията на Беларус;
-нападение (не непременно военни, възможни са и хибридни варианти) срещу страна от балтийските държави с цел да бъде проверена готовността на Алианса да предизвика една от двете най-мощни ядрени държави;
- нападение или провокация по границата с Финландия (например, изкуствено създадена мигрантска вълна).
Вероятността от реализация на някой от тези сценарии повишава неопределеността с финансирането на Украйна, както и съмнения в запазването на Доналд Тръмп като кандидат за президент.
От 2014 година Кремъл последователно повишава залозите в конфронтационната линия на външната политика: анексирането на Крим и нахлуването в Донбас, намесата в гражданската война в Сирия и активно сближаване с Иран и накрая пълномащабно нахлуване в Украйна, включително изграждането на „ос на злото“ с Иран и КНДР.
В този контекст, нападението срещу една страна от НАТО изглежда много логично, ако Кремъл очаква, че в Брюксел ще предпочетат преговори пред война с перспектива за размяна на ядрени удари.
Засега обаче, положението на руската икономика не е розово и времето работи против нея. Освен това, анализът показва, че цифрите за невероятното увеличение на военното производство на Русия са многократно завишени.
В същото време съвкупният отбранителен бюджет на НАТО през 2023 година, без в него да е включен този на САЩ възлиза на 356 млрд. долара.
За европейските членове на НАТО общият отбранителен бюджет за 2023 година е 347 млрд, а за 2024 година — 380 млрд. Това е два пъти повече от руските военни разходи през 2023 година, които възлизат на приблизително 150 млрд.
Малко вероятно е военните разходи да останат дълго време на нивото от над 40% от всички разходи във федералния бюджет и 6% от националния БВП.
В същото време путинската военна машина преживява организационна и материално-техническа деградация.
По някои оценки, през 2024–2025 година Русия ще достигне пика на военните си възможности.
С други думи, всичко това сочи не на увеличение на военния потенциал на Русия, а по-скоро за неговото изтощаване.
Разбира се, това съвсем не означава, че Кремъл не би се решил на нов военен конфликт в Европа (самият факт на агресията срещу Украйна доказва, че нищо не трябва да се изключва), но обективните предпоставки за това не са много, още по-малка е вероятността по този начин да бъдат постигнати някакви външнополитически цели.
И ключовият въпрос е в изхода от текущата руско-украинска война.
Най-вероятно, нови „специални военни операции“ в Източна Европа биха станали реалност само в случай на решителен успех на Кремъл в Украйна.
А такъв изход е вероятен само ако съюзниците на Киев не съумеят да му осигурят военна подкрепа на необходимото ниво.
Ако ВСУ издържат през 2024 година, то след това на руската страна ще се наложи да премине в глуха отбрана, като за никакви нови военни операции не може да става и дума.
Превод със съкращения: Faktor.bg