10 години след масовите протести, започнали в Киев и завършили със свалянето на президента Виктор Янукович, Русия продължава да фабрикува измислени наративи за случилото се в Украйна през ноември 2013 година. Кремъл нарича украинската революция, станала известна като „Евромайдана“ „държавен преврат“, зад който прозира грозното лице на Запада, определило прозападната политическа позиция на Украйна“.
По този повод Дмитрий Песков, говорител на президента Путин, заявява: "Наричаме го "Майдан", но в действителност това беше преврат, насилствен преврат, спонсориран от чужди сили – нещо, което се признава пряко или косвено от представители на различни чужди държави. Трябва да наричаме нещата с истинските им имена", цитира думите му проправителствена агенция ТАСС, предаде Ройтерс.
Хронологията на събитията от ноември 2013 до март 2014 година обаче недвусмислено опровергават фалшивите тези и прогандни внушения, които са запазена марка на Кремъл. Те представят и каква е обективната картина на случващото се в Украйна - събития, които до голяма степен предопределят вероломното нахлуване на Русия в една независима и суверенна държава през февруари 2021. Не случайно украинският президент Володимир Зеленски нарича огромните продемократични протести, които свалиха подкрепяния от диктатора Путин лидер в Киев преди 10 години, "първата победа" на страната във войната на Украйна с Русия.
Ето и хронологията:
Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Москва приветства решението на бившата съветска република и я прие в митнически съюз с други бивши съветски републики.
Проевропейски настроените украинци обаче са ужасени. Стотици демонстранти се събират същата вечер на централния украински площад "Независимост", известен като Майдан, за да протестират срещу решението на Янукович.
Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад "Независимост" в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.
Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за "екстремистки призиви" в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.
Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря. На 18 февруари избухва насилие, когато около 20 000 протестиращи тръгват от Майдана към парламента, за да поискат Янукович да бъде лишен от ключови правомощия. В същото време Русия обвинява Запада, че е разпалил протестите.
20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите, при който 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.
21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.
22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена - след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за "масово убийство".
27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство.
От този момент насетне започва голямата драма за независима и суверенна Украйна.
Майдана поставя началото на бурна верига от събития, в резултат на които Русия завзема стратегическия черноморски полуостров Крим през март 2014 г. и предизвиква началото на промосковско въоръжено настъпление в източния украински регион Донбас.
Последвалият конфликт между правителствените сили и бунтовниците в Донбас разцепва страната, като до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. загиват повече от 14 000 души.
Въпреки това революцията променя сериозно Украйна. Евромайдана довежда до засилване на проевропейските настроения в Украйна.
През 2017 г. споразумението за асоцииране с ЕС, предизвикало падането на Янукович, най-накрая влиза в сила.
През 2019 г. бившият комик Володимир Зеленски става вторият президент на страната след революцията с обещания да изкорени корупцията - ключово искане на ЕС, за по-тесни връзки с протестиралите на Майдана, както и да прекрати войната с източните сепаратисти.
Междувременно анексирането на Крим от Русия отприщва вълна от национализъм, която доведе до рязко повишаване на популярността на Путин. Именно с това той оправда инвазията си в Украйна, като лъжливо твърдеше, че Киев извършва "геноцид" над рускоезичното население на Донбас.