На днешния ден известният анализатор и родолюбец Алекс Алексиев щеше да навърши 82 години.
Той живя като княз на духа!
Добър, естествен, обичлив и всеотдаен, истински патриот и родолюбец. Княжеска бе и великодушието, и щедростта, с които ежедневно се себераздаваше и на битово равнище – включително и на хора користни, които не заслужаваха неговото благородство.
Той живя живота на творец!
Предаността към богатото творческо наследство на баща му - писателят, художник и книгоиздателят Райко Алексиев, му отиваше – кръвта вода не става. Разнолики и мащабни бяха неговите собствени творчески планове. И със смъртта на творец си отиде. Отиде си с блестящи интелектуални проекти в главата и с перо в ръка. А с него си отиде и частица от доброто на тази размирна планета – с ненадейната му кончина този свят обедня на доброта и благородство.
Споменът за светлата му личност обаче се витализира, стана по-жив и осезателен и от живота му. От спомен в реалност неусетно се превърна. Една реалност, пред която времето е безпомощно. Защото за Алекс няма забрава – времето вече е населон от ненаситния му и безсмъртен дух.