Заедно с нарастването на населението расте и нуждата от повече хранителни продукти, включително и растителни масла. През последните десет години в света нараства производството и употребата на основните видове растителни масла – палмово, соево, рапично и слънчогледово.
Палмовото масло е добре изучено и не е забранено в нито една страна. Но има огромно количество публикации за неговата вреда. Основните въпроси са: 1. Усвоява ли се толкова добре, както другите масла? 2. Вреди ли на сърдечно-съдовата система? 3. Вредно ли е да се добавя в детските храни?
Източник на палмовото масло е маслената палма. Нейната родина се намира във влажните тропици на Западна и Централна Африка, но най-голямото производство е в Малайзия и Индонезия. Плодът на маслената палма е костилка с размер на слива, заобиколена от сочен влакнест околоплодник, който е основният източник за получаване на палмово масло. В костилката се намира мека семка, от която също извличат масло, но то се употребява по-малко.
Около 80% от маслото се употребява за храна – за пържене, за салата, в хранителната промишленост го прибавят в сладолед, шоколад, чипс, тестени и сладкарски изделия, замразени полуготови или готови продукти. Останалото количество масло се прибавя в козметични и миещи препарати, паста за зъби, за производство на биотопливо и за най-разнообразни технически цели. Европейският съюз употребява около 10% от световното производство.
Палмовото масло има репутацията на „опасна и трудноусвояема” мазнина, защото „не се смила, тъй като неговата температура на топене е по-висока от тази на тялото”. Почти всички останали храни не се топят при температурите в стомаха, но това не пречи консумирани в умерени количества благополучно да се смелят. Както и всяка друга мазнина палмовото масло се смила с помощта на ензима липаза в червата, който го разкъсва на съставните му части и така то се всмуква в кръвта. Този ензим не е специфичен и се справя с всякакви мазнини, независимо от произхода им и температурата на топенето им.
Температура на топене на рафинирани масла, предназначени за хранителната промишленост
| Палмово масло | 33 – 39 |
| Какаово масло | 22 – 29 |
| Краве масло | 32 – 35 |
| Млечни мазнини | 27 – 37 |
По съдържание на полезните полиненаситени мастни киселини то е с предимство пред кравето масло и какаовото масло. При практически равно енергийно съдържание, по количество на витамин Е то отстъпва само на слънчогледовото. Палмовото масло за разлика от маргарините не съдържа транс-мастни киселини. То е полутвърдо и няма нужда да се подлага на процес на хидрогениране, при който могат да се образуват транс-изомери. Тази негова консистенция му придава съдържанието на палмитинова киселина. Въпреки, че е наситена, тя е необходима за тялото и се съдържа дори и в майчиното мляко.
Съдържание в г/100г продукт на мастни киселини
| Палмово | Какаово | Краве | Слънчогледово 82,5% | Зехтин | |
| Наситени МК | 49 | 59 | 50 | 10 | 16 |
| Мононенаситени МК | 37 | 33 | 27 | 19 | 67 |
| Полиненаситени МК | 9 | 3 | 1 | 65 | 12 |
| Витамин Е , мг | 16 | 2 | 1 | 40 | 12 |
Повече е вредно не самото палмово масло, а консумирането на непомерно количество сладкиши и бонбони, чипсове и полуфабрикати, в чийто състав влиза, продължителното не сменяне на мазнината от фритюрниците. Поради съдържанието на наситени мастни киселини, то е толкова ”вредно”, колкото и всички останали съдържащи ги продукти, предимно от животински произход. Както и за всички други продукти няма само бял, или само черен цвят. Истината е някъде по средата. За това спазването на мярката е най-важното условие, а не заклеймяването на различни храни и довеждането на потребителите до паника. Важно е всеки да направи своя информиран избор.
История на палмовото маслоГоляма част от население на земята използва в своята диета растителни масла, произведени от плодовете на различни палми. Най-широко приложение намират палмовото масло, ядковoтo палмово и кокосовото масло. Първите две се добиват от плодовете на маслената палма Еlaeis guineensis,Jacq. Наименованието й произхожда от гръцката дума elaiоn, което означава масло, а второто име показва произхода от екваториална Гвинея. За първи път маслената палма е описана през 1763 г. от Nicholaas Jacquin, поради което неговото име е включено също в ботаническото й наименование. В продължение на векове маслената палма е отглеждана, като домашно растение от африканците. От нейните плодове са се приготвяли и се приготвят различни ястия и напитки, както и растително масло. Около 20% от узрелите оранжево оцветени плодове (мезокарпа) се използват за получаване на палмовото масло и още 5% за ядковото палмово масло. При правилно култивиране маслената палма дава по-голям добив на единица площ, от което и да е друго растение. Към тази констатация като се добави и факта, че продължителността на живота на палмата е около 25 години, лесно може да бъде определен икономическия ефект.
Още през 1589 г. английският пътешественик James Welsh, пътувайки през Бенин, описва един нов продукт (сапун) с миризма на “beaten violets”, произведен от палмово масло, което той доставя в Англия през 1590 г. 32 барела палмово масло, което обаче не впечатлява по това време английските индустриалци. Едва след 1807 г., когато британското правителство забранява търговията с роби, се събужда интерес към други стоки внасяни от Африка и тогава на предна позиция излиза палмовото масло. В резултат на технологичното развитие през 19 в. в Европа се създават условия за появата на търговски интерес към палмовото масло. Към тези условия се отнася откритието по това време на Michel Chevreul, че мазнините са изградени от глицерол и мастни киселини. Той открива една нова мастна киселина, която нарича „маргарин”, тъй като нейната калиева сол наподобява перленото оцветяване, а на гръцки “margarites” означава перла. Така по това време се смята, че палмовото масло е изградено основно от маргаринова и олеинова киселини. Не закъснява много и новото откритие на френския учен Edmond Fremy , който установява, че маргариновата киселина всъщност представлява две мастни киселини – стеаринова и една нова мастна киселина, която той нарича палмитинова. Една година по-късно английският учен John Stenhouse потвърждава откритието на Fremy и името палмитинова киселина, което и до днес се използва в квалификацията на мастните киселини, така че името палмово масло не идва от палмовото дърво, а от палмитиновата киселина. 19 век е изпълнен от успешни приложения на палмовото масло в индустрията за производство на: сапун, свещи, които изместват използваните дотогава лоени, тенекиени съдове (срещу ръждясване), нитроглицерин, маргарин и др., или накратко казано широк спектър на приложение от „динамита до маргарина”.