Екип учени от Американското дружество на химиците (ACS) са публикували доклада си в сп. Environmental Science & Technology, и той е един от малкото научни трудове, които разглеждат микропластмасите в човешките органи, пише "Фокус".
Разкритието, че микропластмасови частици се откриват и в тъканите на сърцето, е придружено с проучване, което установява по какъв начин частиците проникват толкова навътре в човешкия организъм. Освен че могат да влязат през устата, носа и други отвори на тялото, екипът на Юнсяо Ян, е тествал по какви пътища микропластмасовите частици могат да навлязат в организма.
Откритията сочат, че част от микрочастиците могат да навлизат в сърдечните тъкани преди и по време на хирургически процедури. От 15 взети проби на тъкани от сърцето по време на операции са открити частици с размери от 20 до 500 микрометра диаметър (микрометърът е равен на една милионна част от метъра). Намерените микрочастици са от осем различни вида пластмаса, включително полиетилен терефталат и поливинилхлорид. Полиетилен терефталат се използва в изкуствени влакна за дрехи, както и опаковки за храни и напитки, а поливинилхлоридът е наречен още PVC и е третият най-произвеждан вид пластмаса в света.
Всяка една проба на сърдечна тъкан, взета за изследване, е съдържала микрочастици от пластмаса. Тези, взети след операция, имат по-малки средни размери, но по-голяма разновидност на пластмасите-първоизточници.
Не са известни всички ефекти от микропластмасите върху организма на хората, но се знае за породеното от тях кашляне, кихане и задух, както и възпаления в дихателната система. Освен, че микропластмасовите частици не са създадени за поглъщане и приемане по какъвто и да е начин от организма, тяхно опасно свойство е именно дългосрочното им присъствие – за да се разградят е необходимо да минат десетилетия време.
За максимално избягване на поглъщането на микропластмасови частици се препоръчва пиене на филтрирана вода, избягване на всякакъв вид пластмасови опаковки и съхранението на храна в стъклени или метални контейнери.