П​реди 788 години Иван Асен II разбива войските на Тодор Комнин край Клокотница

На 9 март 1230 г. българската войска, водена от цар Иван Асен II разбива армията на епирския владетел Теодор Комнин. Василевсът заедно с цялото му семейство са пленени. В историята тази дата се помни като битката при Клокотница, провежда се недалеч от река Клокотница и едноименното село, близо до Хасково.

В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница — на 10 км. западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отличен военен подход, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският летописец Георги Акрополит.

В чест на голямата победа, Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:

"В лето 6738 (1230), индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия (Тракия) и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите (латинците), но и те се покоряваха под ръката (скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си (съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."