Биньо Иванов
Плюем ви на святите писания,
на олтарните ви церемонии,
на иконите и на хоругвите,
на жезъла ви
и на трона ви.
Плюем ви на златните трапези,
на езиците ви за възхвала,
на гърбиците
и парите ви.
Тебе само, боже беден, слава.
Тебе, бледен някъде, самичък,
ненамерил място на земята.
Тебе, несъглеждан и нечуван,
там в началото на светлината.
Тебе слава. Кладите ни грабват,
ний пламтим по пътищата тъмни.
Който е погледнал, вече знае:
С тоя огън и среднощ ще съмне.