Нася Кралевска*
Все още ни побиват тръпки на ужас, когато гледаме безбройните документални и игрални филми или четем безчетните книги, в които са запечатани кошмарните картини на Холокоста. Садизмът и зверствата на националсоциалистите изпълват душите ни с погнуса и възмущение. И през ум не ни минава да кажем – стига толкова, отдавна сме научили за всичко това, излишно е да се ровим в миналото.
Не си даваме труда да се сетим, че не е редно да обиждаме Германия – в днешни дни една от най-демократичните държави, която на всичкото отгоре гледа с добро око на нашата измъчена родина. Напротив – безжалостно припомняме на разкаялите се още преди десетилетия за греховете си немци злините, които отдавна мъртви техни сънародници са причинили на човечеството.
Така ли се отнасяме обаче към неизброимите престъпления на комунистическия Съветски съюз, отнели живота на още повече невинни хора? И ще разтърсят ли съвестта ни и ще ни стреснат ли сведенията от масовото целенасочено изтребление на човешки същества, известно като Големият глад?
Заповедта на Йосиф Сталин да предизвика насилствена смърт на огромни маси от хора чрез пълен глад с цел улесняване на колективизацията и създаване на нов съветския човек отне живота на милиона души. Пъклената акция бе насочена главно към Украйна - най-плодородната земя на многонационалния Съветски съюз. Но Големият глад, известен и като Гладомор, засегна и Казахстан, Молдова, Беларус, зърненопроизводителните терени на Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир.
През декември 2009 г. тридесет и осем български неправителствени организации се обърнаха към Председателя на Народното събрание Цецка Цанева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на външните работи Румяна Желева и министъра за българите в чужбина Божидар Димитров с настояване българският законодателен орган да обсъди и приеме
декларация, осъждаща Гладомора в Украйна през 1932-1933 г. като геноцид над украинския народ
Те се позоваваха на факта, че така са постъпили десетки парламенти по света. Обществените организации изрично подчертаха, че в два Гладомора – 1921-1923 г. и 1932-1933 г. - на украинска земя са умрели 30 000 таврийски българи. А през последния Гладомор на сталинската власт през 1946-1947 г. са загинали 70 000 бесарабски българи. Общата цифра на убитите ни чрез глад от комунистическия режим сънародници е 100 000 души, което представлява около една трета от живеещите по онова време българи в Украйна.
В писмото си неправителствените организации изразиха вяра, че политическият морал и съвест на депутатите ни ще е причина те да подкрепят настойчивото им искане.
През ноември 2010 г. народният представител от ПГ на Синята коалиция Лъчезар Тошев се обърна към министър-председателя Бойко Борисов с искане да бъдат обнародвани в “Държавен вестник” две от ключовите конвенции на ООН в областта на човешките права, ратифицирани от България. Това бяха: Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството и Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Правителството взе мерки. На 17 декември 2010 г. документите бяха публикувани в брой 99 на “Държавен вестник”. Така съгласно конституцията ни те станаха част от вътрешното законодателство на страната.
На 13 януари 2011 г. сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов внесоха в Четиридесет и първото народно събрание на Република България проект за декларация с мотиви към нея с молба тя да бъде разгледана и приета.
Същността на документа бе да осъди умишлено предизвикания глад в Украйна - известен като Гладомор - и в другите републики от бившия Съветски съюз през 1932-1933 г. като едно от най-мащабните престъпления срещу човечеството. И да изрази почит към милионите невинни жертви на червения терор, сред които са и десетки хиляди български земеделци и скотовъди. Декларацията беше съставена в подкрепа на Резолюцията на ЮНЕСКО от 1 ноември 2007 г. за “Възпоменание на жертвите на Големия град (Гладомор) в Украйна през 1932-1933 г.”. Тя бе и в съответствие с осъждането на Гладомора от Образователната и научна организация на Обединените нации и с решението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за “Необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”. Към нея бяха приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2008 г. и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010 година.
Припомняйки, че парламентарните институции представляват волята на народите на участващите в тях страни и определят до голяма степен хуманитарната политика и законодателство, текстовете на двата документа обявяват Големия глад за едно от тежките престъпления срещу човечеството. Те окуражават парламентите на всички държави да приемат закони относно признаване и осъждане на масовото безпрецедентно убийство, осъществено от съветската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от Република България се очакваше да подкрепи резолюциите без всякакви проблеми. Разбира се, всичко трябваше да мине по установения ред. А според правилника на нашия парламент декларацията, мотивирана отлично от Тошев и Иванов, първо трябваше да бъде одобрена от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и след това да влезе в пленарната зала на Народното събрание за гласуване.
Колкото и да е невероятно, последното не се случи. От деветимата депутати в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, която заседава на 27 януари 2011 г., само двама български народни представители определиха Големия глад като престъпление срещу човечеството. Това бяха Йордан Бакалов от СДС и Тунчер Кърджалиев от ДПС. Други двама народни избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството на милиони човешки същества не заслужаваше да бъде заклеймено, а седмина изобщо нямаха отношение по въпроса.
На заседанието присъства представител от Министерството на външните работи - Георги Карастаматов, упълномощен да изрази пред комисията мнението на своето ведомство по обсъждания въпрос. Оказва се, че то се определя от становището на сегашния проруски президент на Украйна Виктор Янукович, според когото Гладомора не е геноцид. И от желанието на външното ни министерство “по никакъв начин да не падне сянка” на двустранните отношения на България с Руската федерация и Украйна.
Изказването на народния представител от Коалиция за България Александър Радославов се открои с безсъвестност и цинизъм. Не за първи път определилият се като социалдемократ политик
доказа комунистическа душевност и робска привързаност към “големия славянски брат”
Радославов категорично се обяви срещу предлаганата декларация, тъй като според него тя “нагнетява един негативизъм към Русия и Руската федерация”. Според червения депутат – въпреки че в обсъждания документ няма и намек за такова нещо - чрез него прегрешенията на Съветския съюз се прехвърлят на днешна Русия. Александър Радославов подчерта убеждението си, че не бива да се ровим в миналото, тъй като това не е в интерес на съвремието ни. Но там, където му е угодно, той сам се позова на отдавнашни събития, като припомни ролята на Русия в освобождението ни от турско робство и достигна до неотговарящото на истината твърдение, че Русия винаги е била защитница на българските интереси. Изказването му завърши с аморалното признание, че не го интересува какво е било преди десетилетия.
Всички тези приказки са в пълно противоречие със становището на световни демократични организации и форуми, според които престъпленията от историята трябва да се знаят и помнят, за да не се повторят в бъдеще. Че за тях няма давност и че те трябва да бъдат решително осъждани.
За щастие такова е разбирането на 54,3 процента от българските граждани, които в изследване на общественото мнение, предизвикано от Лъчезар Тошев и проведено от 3 до 9 декември 2010 г., заявиха, че не трябва да има давност за престъпления спрямо човечеството.
Така че, битката далеч не е спечелена от народните ни представители без съвест.
Борбата помежду доброто и злото продължава.
*Статията е публикувана в сборника с публицистика и интервюта на Нася Кралевска “По кривите пътеки на българския преход (и още)”, ИК РИВА, 2022 г., Faktor.bg я публикува със съгласието на автора.