Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org
Ето че Тръмп-хейтърите получиха още една благодатна възможност да се развихрят заради гафа, който той очевидно допусна на срещата на Г-7 в Канада и сега левичарските критици крещят истерично един през друг, че президентът на САЩ няма стратегическа визия. В същото време, други с категорична убеденост го обвиняват, че неговата цел е да „разцепи Запада”, което всъщност изисква изобилие от стратегически визии. И докато целият този празен шум продължава, но все по-малко хора се вслушват в него, вече има признаци, че Белият дом изгражда в Европа солидна стратегия, каквато досега липсваше.
Зад концепцията стои А. Уес Мичъл, който току-що бе назначен да отговаря за Европа и Евразия в Държавния департамент. Значението на това назначение, пропуснато в какафонията от словесни атаки срещу Тръмп, беше много ясно демонстрирано още в първата програмна реч, която той даде миналата седмица в Heritage Foundation. Преди да анализираме речта му, няколко думи за самия него и досегашния му опит, което е важна част от назначението му. Мичъл е безспорен експерт по Източна Европа, автор на три книги и което е по-важно, дългогодишен директор на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), единственият вашингтонски мозъчен тръст, посветен на изучаването на Източна Европа.
Мичъл започна изказването си със звучна подкрепа за западния алианс и западната цивилизация, върху която е изграден, с гаранции за „демокрация, свобода на личността и върховенство на закона”. Но той също отбеляза, че Западът колективно е „недостатъчно подготвен“, за да се защити. Има редица причини за това, включително мрачното наследство, оставено на правителството на Тръмп от президента Обама, с неуспешните опити за предефиниране на отношенията с Русия, конфликта в Украйна, провала на политиката в Сирия и най-голямата мюсюлманска миграция към Европа, която историята познава.
По-важното е, че Мичъл подчерта, че Западът не може да оцелее, без силна и свободна Европа и такава една Европа е от жизненоважен интерес за Съединените щати. Тук той не премълча дипломатично, а назова нещата с имената им и очерта проблемите: Русия и Китай са тези, които „искат да съсипят Запада”, а съюзниците от ЕС (да се чете „Западна Европа”) проявяват недостатъчна готовност да „защитят собствения си континент”. В допълнение, Мичъл посочи конкретни европейски политики, които САЩ считат за контрапродуктивни – газопровода „Северен поток 2” и споразумението с Иран. Първият е явно насочен срещу интересите на Източна Европа, ще бъде от полза за монополистичната руска газова хегемония и ще направи източния фланг на НАТО по-уязвим. Въпреки че Мичъл не го изрече, ясно е, че Германия е виновникът за това и горното подробно документирано проучване на CEPA го доказва. Споразумението с Иран, което все още се подкрепя от ЕС, дори след като САЩ излезе от него, позволи разширяването на влиянието на Техеран до границите на Израел – най-голямата експанзия от древността, както отбеляза Мичъл, и по мнение на Вашингтон – отявлена опасност за Запада.
Мичъл не се спря върху текущия контекст на политиката на алианса, но няма съмнение, че това е мотивиращ фактор за заявяването на тази новаторска политика. И този контекст включва категоричният отказ на Германия да се ангажира с разходи за отбраната от 2% от БВП, освен в далечното бъдеще, което прави най-голямата икономика в Европа по-скоро потребител, а не фактор, допринасящ за колективната сигурност. Ако сравним това отношение с ентусиазираната подкрепа за ролята на НАТО от страна на деветте източноевропейски държави (известни като Букурешката деветка), които се срещнаха във Варшава, както отбелязва Мичъл, и одобриха по-голяма роля на алианса на Изток. Тази явна и разширяваща се разломна линия накара много специалисти да спекулират, че в Европа Тръмп може би се обръща на изток, докато други я тълкуват като обявяване на война на Русия.
Има и други назрели процеси на стария континент и няма как те да не засегнат сплотеността на Атлантическия алианс – от новото евроскептично правителство на Италия, което затваря пристанищата за мигранти до фундаменталния и разрастващ се конфликт за имиграцията между двете управляващи партии в Германия (ХДС и ХСС). ХСС, чийто център е в Бавария, иска да връща мигрантите на границата, а канцлерът Меркел, която носи вината за катастрофалната мигрантска криза, прави всичко възможно, за да избегне това и по този начин признава, че е грешила през цялото време. Може да е рано за такива прогнози, но един завой надясно в Германия може би ще е най-добрата новина за Тръмп и НАТО.