Днес цяло едно поколение не знае какво се е случило преди 1989 г. Силата на демокрацията е, че всеки може сам да определя пътя си, но когато цялата историческа истина не е изяснена, то ние трудно можем да формираме мнението си на базата на обективната реалност. В началото на прехода ни бе отнета именно тази истина и ако това не се беше случило – днес щяхме да сме много по-демократични, толерантни и нямаше да се наслагва непрекъснато напрежение сред обществото. Това заяви председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов по време на откриването на научната конференция „Проекции на комунистическия тоталитаризъм в България в периода 1944-1989 г.“. Форумът се организира от Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ и се провежда в София.
„С идването на демокрацията всички български граждани искаха досиетата на ДС да бъдат предадени на специално създадената комисия по онова време. За съжаление, нямаше политическа воля за това и немалка част от архивите дори бяха унищожени“, отчете председателят на ПГ на ГЕРБ. Цветан Цветанов обясни, че с идването на ГЕРБ и Бойко Борисов на власт дефицитът на политическа воля е бил заличен и през 2010 г. над 1 млн. архивни единици от архива на бившата ДС са били предадени на Комисията по досиетата. „Тогава бяхме много укорявани за това наше действие, но ние знаехме, че това е правилното решение. Имаше дори призиви Комисията да бъде закрита, но ние не го допуснахме, защото истината за миналото трябва да бъде съхранена“, подчерта той.
Цветанов коментира, че днес младото поколение възприема всички блага на демокрацията като даденост и не знае какво са преживели всички репресирани от комунистическия режим. „Правителството на Бойко Борисов имаше политическата воля да вкара историята на комунизма в учебниците и тя вече попада в учебния план за 10-класниците. Това е една положителна стъпка към информирането на младите за режима по онова време и за съхраняването на историческата памет“, уточни зам.-председателят на ГЕРБ.
„Ако някой преди време ми беше казал, че 29 години след края на комунизма ние още ще обясняваме какво е представлявал той – вероятно щях да се изсмея. В началото на 90-те бяхме убедени, че България много бързо ще се отърве от комунистическото си наследството и ще тръгне по пътя на пазарната икономика и модерното развитие. За съжаление – много неща от комунистическото минало на България още не са решени и някои от проблемите ни днес имат корен в миналото“, посочи на свой ред политологът Антон Тодоров.
Тези, които твърдят, че демокрацията им е отнела много неща, нека най-после да се сетят, че демокрацията им даде и много – да бъдат успешни приватизатори, да натрупат милиони, да имат власт, посочи политологът Антон Тодоров, един от лекторите и организатори на конференцията, визирайки лидера на БСП Корнелия Нинова. Според него в ръководството на БСП днес няма човек, който да не е милионер. Той акцентира, че целта на подобни конференции е да помогне на младите българи да осъзнаят, че комунизмът беше и остава ненаказано престъпление.
На форума доклади ще изнесат доц. Даниел Вачков, историк, директор на Института за исторически изследвания при БАН; Борис Михайлов, член на Комисия по досиетата; проф. Тодор Галунов, политолог, ВТУ.; проф. по наказателен процес д-р Веселин Вучков, Академия на МВР и Югозападен университет; проф. Михаил Константинов, математик; доц. Михаил Груев, историк, директор на ДА – Архиви; историкът и журналист Горан Благоев; журналистът Виолета Радева; политолозите Антон Тодоров и Тома Биков; Георги Харизанов, анализатор, Институт за дясна политика; историкът Георги Михайлов; изследователят Борислав Скочев и др.
Впечатляват докладите: „1989 г. - краят на една сбъркана стопанска модернизация“, „Съветското влияние върху българското военно разузнаване, 1944-1991 г.“, „Изборните практики в България и ликвидирането на политическия плурализъм,1944-1945 г.“, „Съветизацията в наказателно-процесуалното право, 1944-1952 г.“, „Разправата на БКП с интелектуалния елит на България“, „Политиката на БКП към мюсюлманските общности в страната – опит за контекстуализация и периодизация“, „Залезът на Българската православна църква като общобългарска институция след 09.09.1944 г.“ и др.