Окупаторите вече ни плашат с наказания, ако не ги обичаме

Защо пазителите на руските паметници мълчат, когато се руши българската история?

Фрагменти от паметника на окупатора в София

Фрагменти от паметника на окупатора в София

Биляна Амбрева

Русия ще наказва за "повреждане" на руски военни паметници в чужбина.
Вече е започнало общественото обсъждане на проектозакона, който предвижда наказание за оскверняване на руски военни паметници включително и в чужбина. Към наказателния кодекс на Руската федерация, ще се прибави нов член 243.4, който допуска търсенето на съдебна оговорност за „унищожение или повреждане“ на паметниците на воинската слава на Русия. 

Та докъде може да стигне Руската наглост?

Дотам, че да се опита да приложи руски закони на неруска територия и по отношение на неруски граждани. В Русия им е чужда думата СУВЕРЕНИТЕТ! Поредната акция на бившите окупатори, които вече стигнаха до там, че да ни плашат с наказания, ако не ги обичаме. Тъжното е, че под всеки пост за премахването на съветските паметници винаги има коментари с призива "да пазим историята" и примери с други държави. Питам се, къде са всички "пазители на историята", когато се събарят и рушат знакови сгради в България? Що не реват за царските конюшни, за тютюневите складове, за църквите, за манастирите...? Тютюневите складове в Пловдив са пряко свързани с историята на града. Сградите, които са архитектурен паметник и атмосферата под тепетата вдъхновяват Димитър Димов да напише романа "Тютюн". Къде бяха защитниците на историята, когато преди седмица събориха къщата, проектирана от Йосиф Шнитер и обявена за паметник на културата в Пловдив? Това не е ли история? Какво казват в Русия по въпроса?