НАСА има амбиционна цел, сравнима с кацането на Луната

Тя ще се опита да накара слънчевата сонда " Паркър" да прелети покрай Слънцето със скорост 195 км/сек

НАСА има за цел да "докосне" Слънцето със слънчева сонда в рамките на една от най-сложните космически мисии в историята на човечеството, съобщава BBC. Американската космическа агенция има за цел да накара слънчевата сонда " Паркър" да прелети покрай Слънцето със скорост 195 км/сек, или около 700 000 км/час - най-бързата скорост, постигана някога от обект, създаден от човека - след почти една година, на 24 декември 2024 г.

В същото време сондата ще се намира на "най-късото" разстояние от "повърхността" на Слънцето - около 6 милиона километра. "В общи линии, това е все едно да висим върху звезда", заявява ръководителят на мисията Нур Рауафи пред BBC.

"Това ще бъде грандиозно постижение за цялото човечество. Това е нещо равностойно на кацането на Луната през 1969 г." Космическият апарат "Паркър" направи едно подобно прелитане около Слънцето на 29 декември и има още три подобни мисии, планирани за 2024 г., преди историческото "прелитане", насрочено за 24 декември следващата година.

Колосалната скорост, която ще достигне сондата "Паркър", се дължи на огромното гравитационно привличане на Слънцето. За сравнение, при такава скорост на Земята разстоянието от Ню Йорк до Лондон ще бъде изминато за 30 секунди. Космическата сонда "Паркър" е изстреляна към Слънцето през 2018 г. Мисията ѝ е да прави все по-близки прелитания до Слънцето, за да записва данни.

През 2021 г. сондата за първи път в историята навлиза в атмосферата на Слънцето. Мисията на "Паркър" може да помогне на учените да разгадаят една от най-големите загадки на Слънцето, а именно слънчевата корона, която съставлява външната атмосфера на Слънцето, където температурата е в милиони градуси по Целзий, поне 100 пъти по-топла от "повърхността". Тази температурна разлика все още не може да бъде обяснена от учените, тъй като топлината, излъчвана от Слънцето, идва от неговото ядро и се излъчва навън. С други думи, все едно въздухът около огъня да е 100 пъти по-горещ от самите пламъци.