Партията "Синьо единство", създадена преди 5 години от министърката на външните работи в кабинета на ОДС и бивш лидер на СДС Надежда Нейнски, се разпуска. Това обяви самата Нейнски в специална декларация, разпратена до медиите.
В декларацията си "Синьо единство" призовават останалите извънпарламентарни формации да последват примера им, за да може на освободеното място да се появи единна дясна партия, която да претендира за гласовете на десните хора.
"Синьо единство" се учреди с основната задача да катализира процеса по създаването на нова, модерна десница в България. Нуждата от такава е огромна. Старата традиционна десница не успя да защити в достатъчна степен достиженията си – извоюването на демокрацията, достойното членство на България в ЕС и НАТО и правовия ред. Псевдоновата десница пък се срамува да се нарече такава, лута се в безполовата идентичност „няма ляво, няма дясно“, неспособна е да излъчи друго смислено послание освен „всички сме срещу мафията“ и бори олигархията с творческо-самодейни акции по улици и мостове, изживявайки себе си като нещо средно между политически кръжок и затворена група в социалните мрежи. На този фон през последните близо 5 години от създаването си "Синьо единство" неуморно изобличаваше подмяната на традиционната десница и призоваваше многобройните партии, нароени от традиционното дясно, да намерят сили да извървят единствено верния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, лидерите им да се откажат от смешната привилегия да се наричат „председател на нищото“ и да разчистят пространството за създаването на силна и модерна дясна партия. За това време чухме какви ли не аргументи защо това няма да стане: защото СДС е марка и емблема, защото ДСБ е пазител на духа, защото "Да, България" е с нова енергия, защото „структурите ще ни разкъсат“, защото „няма аз да съм лидерът, който ще загроби партията“, защото „сега сме на крачка от властта, не е моментът“, защото „ще загубим субсидията“ и т.н.", пишат в декларацията си Надежда Нейнски и сие.
"Нито "Реформаторски блок" или "Нова Република" преди, нито "Демократична България" сега са в състояние да предложат вдъхновяваща перспектива за България. Анти-Русия, анти-АЕЦ Белене, анти-Цацаров, Пеевски, Борисов са мантри, които не оправдават отсъствието на смислени политики по отношение на образованието, здравеопазването, икономиката и привличането на инвестиции, енергийната независимост, кохезионната политика на ЕС и т.н. За нас е ясно, че новата единна дясна партия в тези условия е невъзможна. Положихме огромни усилия, но не успяхме да убедим нито една политическа партия от традиционната десница да загърби тяснопартийното си его, да се разпусне или да се влее в единна дясна партия. Затова се разпускаме ние - за да покажем, че няма нищо страшно в това и да провокираме останалите партии също да го направят. Призоваваме партиите от традиционната десница да ни последват, защото времето отдавна вече не е наше. Не е и тяхно. Времето просто е друго и продължаването на разделението носи тежката отговорност на пропуснатите възможности за създаване на работеща алтернатива за България", допълват от разпусналата се формация.
"Синьо единство" се роди след разпада на "Синята коалиция". Сред напусналите СДС тогава бяха Надежда Нейнски, Мартин Димитров, Петър Славов, Ваньо Шарков, Ергин Емин и др. Партията бе сред формациите, които преговаряха за създаването на Реформаторския блок, но така и не се разбраха при учредяването. От "Синьо единство" не припознаваха и ГЕРБ като партньор.
Настоящият призив за разпускане на десните формации не е пръв. Още през март 2017 г. от "Синьо единство" отново настояха за разпускане на старите партии от десницата след тоталния им провал на последните парламентарни избори.
Ето и пълният текст на декларацията:
На този фон през последните близо 5 години от създаването си СИНЬО ЕДИНСТВО неуморно изобличаваше подмяната на традиционната десница и призоваваше многобройните партии, нароени от традиционното дясно, да намерят сили да извървят единствено верния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, лидерите им да се откажат от смешната привилегия да се наричат „председател на нищото“ и да разчистят пространството за създаването на силна и модерна дясна партия. За това време чухме какви ли не аргументи защо това няма да стане: защото СДС е марка и емблема, защото ДСБ е пазител на духа, защото "Да, България" е с нова енергия, защото „структурите ще ни разкъсат“, защото „няма аз да съм лидерът, който ще загроби партията“, защото „сега сме на крачка от властта, не е моментът“, защото „ще загубим субсидията“ и т.н.
И нито веднъж никой не се осмели да изрече истината – че няма нито емблеми, нито дух, нито енергия, нито субсидия, нито структури, нито лидери. Не остана и грам доверие както помежду им, така и сред избирателите. Има само шепа объркани хора, които наричат себе си председатели, за да могат и на следващите избори да се скарат отново кой от тях да „договаря“ останалите при евентуално домогване до властта и раздаване на държавни служби.
Откакто съществува, СИНЬО ЕДИНСТВО поне имаше смелостта веднъж да се яви самостоятелно на избори, докато нито СДС, нито ДСБ, нито останалите претендиращи за център-дясна ориентация партии се явиха самостоятелно на национални избори или повториха една и съща коалиция. СИНЬО ЕДИНСТВО имаше и доблестта да не дели десните избиратели, умишлено пропускайки два национални избора, в които десницата се явяваше разпарчетосана. Имаше и принципността да откаже да е част от подмяната, наречена Реформаторския блок, независимо от социологическите проучвания, които гарантираха влизане в парламента към онзи момент. Всички наши твърдения тогава – че нездравата идеологическа основа на Реформаторския блок, събран от кол и въже, ще доведе до неминуем разпад в управлението – се оказаха печално верни.
Нито "Реформаторски блок" или "Нова Република" преди, нито "Демократична България" сега са в състояние да предложат вдъхновяваща перспектива за България. Анти-Русия, анти-АЕЦ Белене, анти-Цацаров, Пеевски, Борисов са мантри, които не оправдават отсъствието на смислени политики по отношение на образованието, здравеопазването, икономиката и привличането на инвестиции, енергийната независимост, кохезионната политика на ЕС и т.н. Към това политическо безсилие се добавя и огромното разочарование на традиционните десни избиратели, които даваха безброй доверие в аванс и множество сигнали през годините, че желаят истинско обединение, а вместо това получаваха нови и нови безпринципни коалиции, скандали, „трикове“, „исторически компромиси“, бракове по сметка с цел оцеляване след повсеместни крахове на избори, та дори и бой на партийни заседания в опит да бъде усвоен и последния десен глас, който все още сляпо ги подкрепя.
СИНЬО ЕДИНСТВО вече не желае да бъде част от този фарс. Разпускаме се като последен възможен политически пример и като доказателство, че верният път е възможен, но той е само за смелите.
За нас е ясно, че новата единна дясна партия в тези условия е невъзможна. Положихме огромни усилия, но не успяхме да убедим нито една политическа партия от традиционната десница да загърби тяснопартийното си его, да се разпусне или да се влее в единна дясна партия. Затова се разпускаме ние - за да покажем, че няма нищо страшно в това и да провокираме останалите партии също да го направят.
Призоваваме партиите от традиционната десница да ни последват, защото времето отдавна вече не е наше. Не е и тяхно. Времето просто е друго и продължаването на разделението носи тежката отговорност на пропуснатите възможности за създаване на работеща алтернатива за България.
Благодарим на всички смели и принципни активисти и симпатизанти на СИНЬО ЕДИНСТВО затова, че ни повярваха и ни последваха.
Всички ние оставаме там, където винаги сме били – при убежденията си."