Издателство “Репортер” ще представи днес, 1 октомври от 18 часа в книжарница „Хеликон” в хотел „България” – София новата книга на журналиста Крум Благов „Загадката Людмила Живкова”. Това е първата пълна биография за дъщерята на бившия комунистически лидер Тодор Живков. От нея ще научите за първи път много неизвестни и крити досега факти за една от най-спорните и противоречиви личности в новата ни история.
Специално за Faktor.bg авторът разкрива някои от тайните на принцесата.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Благов, каква е загадката Людмила Живкова, какво още обществото не знае за нея?
- Ами например че тя е писала стихове, че е шофирала и яздела много добре, въпреки че е била много късогледа, че още като момиче е вярвала в астрологията, хиромантията, че около нея винаги са се въртели истински или мними екстрасенси и много други неща. Людмила Живкова е митологизирана вече повече от 30 години, при това по парадоксален начин. След смъртта й комунистическата пропаганда започна да я описва като икона. След падането на Тодор Живков от власт митовете за нея постепенно се превърнаха в своя пълна противоположност – пишат, че смятала да свали баща си, да отхвърли марксизма и други подобни нелепости. Така от „вярна дъщеря на партията”, както я описва сборникът „Мислете за мене като за огън” от 1982 г., за три десетилетия тя бе превърната в мъченица и жертва на БКП.
Моята цел беше да демистифицирам личността й, да стигна до нейните истински политически убеждения и намерения, да обясня действията и целите й, силите, които са й противодействали, и техните подбуди. Исках да разбера и да опиша Живкова на фона на живкова България, като покажа скритите механизми, по които се е управлявала не само нашата страна, а целият съветски блок.
- Какво е отсъствало от досегашните биографии за Людмила?
- Досега няма нейна биография, като изключим очерка в книгата от 1982 г., написан в стила на житията на светците. Там например името на първия й съпруг не се споменава изобщо, а тя все пак е живяла с него почти шест години, двамата имат дете – Евгения Живкова е кръстена на баба си по бащина линия, която е рускиня. Причините са понятни. Семействата на комунистическите политици по принцип не се афишираха. Майката на Людмила е първата съпруга на български комунистически премиер, за която се говори и пише по онова време. Разбира се, публикували са се само суперлативи.
Има няколко книги със спомени на сътрудници и приятели на Людмила Живкова като Костадин Чакъров, Елит Николов, руснака Валентин Сидоров и други. При това тези спомени често си противоречат – например Богомил Райнов в книгата си за нея нарича нелепости много от твърденията в спомените на Любомир Левчев. Всички тези автори са участници в някои от описваните случки и събития, те са пристрастни и представят нещата едностранчиво.
Аз комбинирах подхода на журналиста и на историка. Издирих документи за нея от архивите на БКП и Държавна сигурност, снимки, разпитах нейни съученици, приятели, сътрудници, включително и хора от чужбина – например нейния западногермански издател и резидента на КГБ в София от 1978 до 1986 г. Така че моята книга се базира на много източници и свидетели, някои от които се появяват за първи път. Например началникът на кабинета и секретарката й, патологът, който е правил аутопсията... Срещнах се даже с нейната дойка, която е на 90 години и още си живее в село Говедарци. Мисля, че даже хората, които са я познавали, ще научат от книгата много неща за нея.
- Успяхте ли да разберете как самата тя е искала да бъде представяна?
- Живкова е била принцеса, при това готвена за престолонаследничка. Тя е разбирала това, но е била много особена принцеса. Например не е имала никакъв интерес към материалното – да трупа имоти и пари. Или пък вижте двамата й съпрузи – за всеки от тях има по една глава в книгата. И то не за да описвам пикантерии, а защото анализът на отношенията й с мъжете в нейния живот показват какъв човек е била. Любомир Стойчев и Иван Славков са хора от народа, въпреки че много синове от политическия хайлайф са се стремели да се сближат с нея от кариеризъм. Андрей Луканов й е направил предложение след развода й, но тя не е искала династически брак. Нито пък родителите й са държали на това.
- Давате за първи път отговори на много въпроси. Защо все пак мисията й е била невъзможна?
- Людмила Живкова е била много амбициозна, смела и пряма жена. Смятала е, че има историческа мисия, която ще промени не само България, а и света. Но като всички политици от тоталитарните държави, където няма опозиция, не е имала реална представа за истинското положение на нещата, защото никой не си е позволявал да я критикува, поне не публично. Живкова е имала неосъществими амбиции, което я прави трагична фигура. Не е ли трагедия да искаш невъзможни неща? Говорела е например, че София ще стане световна културна столица, че хората по света ще започнат масово да учат български и т. н.
- Има ли истина в тиражираните напоследък версии, че лично Живков, за да запази позициите си във властта е наредил физическото й отстраняване?
- Това са глупости. Двамата са се обичали много. Несъмнено тя с нейната културна политика му е създавала проблеми със съветските лидери, но ако Живков или руснаците са искали да я отстранят, можеха да го направят по политически начин. Не е имало нужда да я ликвидират физически. Изобщо след Сталин такива неща в Източна Европа вече не са се случвали. На свалените от власт политици са запазвали привилегиите – държавни вили, мерцедеси и шофьори. И много зорко са следели къде ходят и с кого се срещат.
На тези въпроси са посветени три глави от книгата. Последните й дни са описани буквално по часове. С риск да разочаровам любителите на конспирациите ще кажа, че няма никакви данни за насилствена смърт. Истината е, че Людмила Живкова е била с много лошо здраве след катастрофата на 12 ноември 1973 г., но, забележете, не е търсела лекарска помощ, защото не е вярвала на традиционната медицина. В резиденцията на Живкови – вила „Калина”, не е имало хапчета. Тодор Живков се е оплаквал на неин сътрудник, че тя е изхвърлила всички и няма даже аспирин, за да го изпие, ако го заболи главата.
Тя е имала много от признаците на анорексията, почти нищо не е ядяла, а е понасяла огромни физически натоварвания. Даже спортистите, въпреки че имат тренирани организми, като ходят на състезания в далечни страни, отиват няколко дни по-рано за аклиматизация. А Людмила Живкова се връща от Индия и заминава за Мексико. В едно денонощие прекосява 11 часови зони и се изкачва на 2200 метра височина в град Мексико. Там на 28 февруари 1981 г. получава първата сериозна криза, която продължава четири дни. Налага се в пълна тайна да се прати самолет с български лекари и с Иван Славков на борда. Цитирал съм един секретар на ЦК на БКП, който ми каза: „Тя не можеше да не умре.”
- Семейство Живкови са доста ревниви към всичко, което излиза за фамилията им. Наясно ли сте как синът и дъщеря й приемат тайните, които разкривате, изненадани ли са от някои нови обстоятелства?
- Не знам. Не съм писал книгата за Живкови, но те имат право на свое мнение. Не получих никаква помощ от децата на Людмила. Аз се срещнах с Евгения Живкова още през февруари и й казах над какво работя. Помолих я за съдействие в три области – да ми отговори на някои въпроси, да ми даде документи на майка си като акта за раждане, за смъртта й, трудова книжка и т. н., и да ми разреши да проверя събирано ли е нещо за майка й от ДС. За третото тя отказа, поиска да й пратя въпросите си. Направих го, но отговори не получих. Но всъщност децата й могат да разкажат твърде малко. Те са били на 15 и на 10 години, когато тя умира.
В последните дни започнаха да ми се обаждат някакви хора, които се представяха за упълномощени от семейството. Един ми каза, че Евгения Живкова ще отговори на въпросите ми, само да почакам. Друг ме подпитваше какво пише в книгата и т. н. Поканил съм всичките близки и роднини на Людмила Живкова на премиерата, включително и първия й съпруг. Който се яви, е добре дошъл, ако пък не искат – здраве да е.
- През последните месеци темата за Живкови се завъртя доста масово в публичното пространство. Какво ще отговорите на хората, които ще ви обвинят във възраждане на митове, преекспониране на комунистическото минало?
- Книгата вече е факт и всеки читател има право на мнение. Няма да се оправдавам, нито да критикувам критиците си. Но това не е митология, а точно обратното. В книгата ще намерите много слухове и вицове за семейство Живкови и за самата Людмила, събрани от най-сериозни източници – архивите на ДС. Там един отдел е следял за постъпките и думите на членовете на „светото семейство” и за това какво се говори за тях в обществото.
Колкото до преекспонирането, тези приказки винаги ми звучат като призив да затворим тази страница на историята, без да я прочетем. Не съм съгласен. Младите хора, които не са живели социализма, нямат представа за фактите от онова време. Аз съм ги събрал и съм ги описал. На тази основа всеки може да си формира мнение. Написах биографията главно за поколението на моите деца и на моите студенти, изобщо на хората под 30. Мисля, че ще им бъде много интересна и ще им обясни много неща от миналото.