А. Гълъбов: Дудненето на БСП e опасен капан, който трябва да щракне за Борисов

Рекордно ниска избирателна активност ще има догодина, защото докато партиите си правят уговорки, хората мислят как ще изкарат есента и зимата. СДС трябва да търси коалиции, което окончателно ще го обезличи, категоричен е политологът доц. Антоний Гълъбов.

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Гълъбов, с какви фундаментални промени започва новият политически сезон?

- Новият политически сезон започна с процеса на фрагментация, която ще продължи до самите избори догодина. Очевидно има изчерпване на политическия модел, наложен през последните 10 години. В същото време има различни интереси, които под формата на нови партии искат да се позиционират до властта. Новите политически формации нямат големи шансове като електорално представителство. Важното за тях е да успеят да се позиционират на пазара на политическите партии. Отсега е ясно, че част от тях ще играят роля на на пощенски кутии, други пък ще участват в съпътстваща пропаганда в кампанията, а трети ще имат за цел да разпиляват гласовете. Процесът на фрагментиране е по-скоро в началото си, а не в края. 

- До самите избори очакваме ли по-силен нов играч?

- В момента има много свободно пространство за нов популистки проект, но той като че ли няма да се случи. Очевидни бяха опитите на Първанов и Кунева да се появи нов спасител и да промени модата в политиката, но политическите технолози в България се отказаха от тази идея. По-скоро ще търсят широка коалиционно поле, в което ще има много пространство за маневриране на корпоративните интереси. Става въпрос за формации като тази на бившия министър Николай Цонев. Формации, които ще играят ролята на сателити и ще подсилват или дори неутрализират част от кампанията. Те ще играят ролята на щитове и буфери. 

- Възможно ли е коалирането да се върне като бумеранг срещу големите играчи?

- Да, разбира се. Една предварителна коалиция преди избори е нож с две остриета, тъй като партии като БСП, с твърдо електорално ядро, са уязвими. „Столетницата” в момента се оглежда много внимателно по отношение на Кунева и най вече на ДПС, тъй като гласоподавателите на която и да е партия са чувствителни на тема коалиции, особено ако те са безпринципни. ГЕРБ дава много ясни заявки, че няма да отиде на избори с коалиция. ДСБ също става все по-категорична, че ще участва самостоятелно на предстоящия вот. СДС се намира в по-трудна позиция, в която се постави сам. Синята партия няма шанс да влезе сама в следващия парламент и ще трябва да търси някакъв коалиционен формат, където рискът от обезличаване е още по-голям. Това фрагментиране отклонява вниманието от истинските проблеми на обществото.  Партиите мислят за предстоящите избори, а избирателите – за есента и зимата. Няма как да са в едно пространство и да се разберат помежду си. Това пък води вече към по-ниска избирателна активност и т.н. Процесът е като една верижна реакция. 

- Защо давате шансове за ДСБ и не споменахте, че им е нужна коалиция, а СДС сте скептичен?

- Аз имам цяла теория за дясното пространство и за СДС, когато се маркираше като широка територия вдясно. Винаги е имало два ясно обособени пласта. Единият беше на неприемащите компромиси и радикални антикомунисти. Другият кръг, който бе съставена от по-либерални политици, беше по-широк. Шансът на ДСБ да влезе в парламента се дължи на това, че се движи като умерен консервативен проект, докато СДС остава в либералния си облик. В пространството на либералните идеи е най-трудно да се оцелее в тежката политическа криза. Това дава допълнителна тяга на ДСБ. Избирателите знаят, че не СДС е теглила партията на Иван Костов, а обратното във формата „Синята коалиция”. Това не е английският консерватизъм, който ДСБ прави, а по-мек, с мярка. Докато най-страшното в СДС е, че губи различимост. Проблемът е, че СДС не разбира по какво се различава от ГЕРБ. Такъв беше проблемът на „сините” и в периода 2001-2005 г. Партията не можа да се противопостави, както на НДСВ, така и на БСП. Тази игра на триъгълник се оказа много трудна за СДС. Лидерът Емил Кабаиванов се стреми към приближаване до ГЕРБ, защото очевидно не може да издържи на тази остра игра, в която опонентът традиционно БСП.  

- Как си обяснявате липсата на опозиция – на нови идеи, на медийни изяви и на сериозна критика?

- Обяснявам си го с един подготвен стар капан, който ДПС и БСП сложиха на НДСВ и царската партия влезе в него. Това, което БСП прави в момента, е едно дуднене и политическо мрънкане, което няма акустика. Всичко, както виждате, е на ниво декларации. Станишев може да си ги пуска всеки ден и като развален грамофон да повтаря едно и също – че ГЕРБ са популисти, че не са вдигнали доходите за сметка на магистралите, партията е лидерска, че не са виновни за проблемите с АЕЦ „Белене” и т.н. Както виждате, те не казват нищо ново. БСП не иска предсрочни избори, тя предпочита ГЕРБ да завърши мандата си. Това мълчание, за което ме попитахте, мисля, че е тактика при БСП и ДПС. Целта е ГЕРБ да влезе още по-дълбоко. При една тежка зима те се надяват избирателите окончателно да оттеглят подкрепата си към партията на Борисов и окончателно да го потопят. ДПС и НДСВ вече са използвали тази тактика. Те се оттеглиха много назад в началото на икономическата криза през 2008 г. Тогава оставиха Станишев да поеме всички отговорности за грешките в управлението. ДПС по този начин успя да постигне най-силния си резултат в своята история на изборите през 2009 г.

- Ще набере ли достатъчна скорост партията на Меглена Кунева до края на този мандат на ГЕРБ?

- ДБГ на Кунева има позицията на актьор на свободна практика. Кампанията на Меглена Кунева беше показателна. Тя започна с много голям потенциал. В активната борба за президентските избори нещо се случи и тя беше дръпната назад. Това беше абсолютно очевидно, че сценарият беше променен. В момента нещата стоят по същия начин. Тя губи електорална подкрепа докато изчаква подходящия сценарий, в който може да играе. Хората около нея не могат да тушират с интелекта си пораженията от амплоато на актьор на свободна практика. При всяко свое участие тя си променя тезите – дали да има партиии, за партии, против тях,нямаше да прави партия, но я учреди, нямаше да се кандидатира за президент, но участва в изборите, нямало да се коалира, последно каза, че не изключва коалиции. Не виждам качествен политически проект, а само тежко ощетени хора от НДСВ. Другата част, която застана зад Бойко Борисов, успя да се включи във властта, а другите царисти останаха в тежка изолация. 

- Приключи ли окончателно политическата кариера на Първанов, който също е запазил гробно мълчание след последния конгрес на БСП?

- Той е в процес на бавно осъзнаване на ролята си в политиката. Една година преди края на мандата му той си мислеше, че рейтингът, който има президентската институция, е негов личен. Първанов и най-близките хора около него са в криза. Начинът, по който Станишев успя да се справи с него в апаратния сблъсък, е много тежко поражение. Станишев показа, че е научил много повече от учителите си. Първанов не е прекратил кариерата си, защото е изключително амбициозен политик. Винаги е смятал, че трябва да е центъра на политическия живот, докато в момента се намира в най-дълбоката му периферия. 

- Ваши колеги твърдят, че на конгреса през май бившият президент е опипвал почвата, за да се подготви стратегията за следващата битка. Каква е вашата теза?

- Това е щадяща интерпретация, като на лекаря оптимист. Георги Първанов сондира почвата още преди година и половина, когато създаде АБВ. Идеята беше да застане в центъра и да тласне БСП наляво. АБВ така и не се реализира и може би затова в момента Първанов е посърнал.

- Създава ли демагогия ГЕРБ, като вдига заплатите в този момент, както твърдят от „Позитано” 20?

- ГЕРБ не може да влияе на икономиката с повишаването на минималната заплата и пенсиите, при това с доста двусмислени последствия. Правителството може да повлияе върху доходите на държавните служители и на пенсионерите, което не е малко. Но това не е онзи мощен стимул, който да оправи бюджета на цялото население. Сериозният проблем е, че има финансови резерви в управлението. От една страна Симеон Дянков има консервативна политика по отношение на разходите и приходите, което е добре. От друга страна е ясно, че има разходи, които не носят възвращаемост. Има все още харчове, които, ако са управлявани добре, ще донесат допълнителни средства за държавата, дори по-високи отколкото в момента се обещават. В България има прекалено много сектори, които харчат много, но не носят нищо. В ГЕРБ липсва политика на трансформиране и смело реформира. Една много тежка и не благодарна задача, особено в предизборна година.