Нинова е все още млада, може да допринесе и да даде личен пример за раждаемостта
Ужасяващо е в 21-ви век да ни предлагат сигурност чрез генерал в демократична държава, казва пред Faktor.bg известният карикатурист
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Николов, Как се е променила карикатурата от комунизма до днес?
- В годините на комунизма имаме осъден и убит карикатурист, политическата критика беше жестоко орязана, изобщо нямаше такава. За сметка на това се развиваше бляскав и внушителен стил. Нещата много се промениха, сега всеки има свободата да се изрази свободно, няма писани правила. Ние се явяваме като тънка нишка, която държи образа на политиците „на земята“ и не им позволява да се извисят. Тази нишка не бива да се къса, защото след това самооценката е отчайваща.
- Има ли свобода на словото в България?
- При Борисов нещата се върнаха назад, заради неговите лични качества и неразбиране на правилата на демокрацията и това, което тя е постигнала. Има ли сме най-малко 10 премиери и никой не си е позволявал такава намеса. В същото време има много остатъци от комунизма. Доколкото знам, в големите медии има политкомисари, който са връзката с властта. Понеже тези хора са вкаменелости от миналото и са свикнали, когато властта мръдне с вежда, се знае какво се иска от тях, „имат петолъчка“ – директна връзка и знаят желанията на всеки министър-председател. Моето напускане от Нова телевизия беше по-скоро заради това.
Като общество вече сме толкова недоволни от себе си, че всичко ни писва и ако някой се задържи повече от две-три години да бъде известен, започва да събира неприязън към него. Това е така, защото не се харесваме и не успяваме да създадем справедливост, затова и не сме солидарни помежду си, говорим един и същ език, но много трудно се разбираме.
Явно е, че трябва да мине време. Аз бях от онези ентусиазирани наивници, които смятахме, че от 90-та насам, няма да минат и 5-6 години и всичко ще се оправи. Оказа се, че може да се измъкнем от тресавището, в което се намираме. Не можем напълно да се разделим с миналото, защото лицемерието на строя отпреди 30 години, все още носи тежка сянка върху нас и затова са тези рефлекции „да угодим някак“, шуробаджанащина, затова и ние живеем не като в комунизъм, а като в турско робство. Създава се супер затруднение във функционирането на територията и всеки порив към нормални отношения в държавата, рухват.
- Как ще коментирате актуалната политическа обстановка - изборът на Герджиков, опит за легитимиране и възраждане на НДСВ ли е?
- Никой от политическата класа няма нищо против него – именно това ме притеснява и никой няма да му даде 800 дни, дори 80 няма да му дадат. Това е малко обиден трик на БСП и на новия президент да внушават в обществото, че това не са личности от техните среди, но всъщност се оказа точно обратното, независимо дали са сини или червени. НДСВ се срути главоломно, заради това нищоправене и инерцията от предишното управление. Като гледам сега как се активизирали всяка сутрин по медиите.
- Новият президент Румен Радев ще успее ли с издигането на самолета към по-светло бъдеще, или по-скоро към сгромолясване ни води?
- Авиаторът ще си изведе самолета, но там са един или двама, ние се возим в граждански самолет. Най-смешното е, че в 21-ви век някой продължават да го наричат генерал, което беше ужасяващо още по време на кампанията. Още по-ужасяващо е в 21-ви век да ни предлагат сигурност чрез генерал в демократична държава. Преди това имаше още един генерал. Особено интересно е като го споменават Радев каките от БСП. Генералът няма никакъв опит в политиката, затова и дълго време не искаше да излиза публично. Може и да запази решителността си, но смешното беше, че в речта си от 30 минути, той акцентира, че не е по „думите“, а по-делата.
- Като сатирик как приемате изказванията на Корнелия Нинова, че трябва да станем девет милиона, да има жилища за младите, пенсии за старите, предвид стандарта на живот на босовете от БСП?
- Това е много тъжно. Тя самата е като някаква звеноводка, които навремето имаха петгодишен план и го изпълнява предсрочно. Някой се пошегува, че именно, когато те дойдат на власт токът спира и така естествено се покачва прирастът. Мисля, че е все още млада и може да допринесе, и да даде личен пример. Плевлелиев също говореше за растеж, но за икономически. Тази дума „растеж“ много я мразя – в нейно име се направиха страхотни глупости.
- На фона на българските политици, как виждате новия американски президент Доналд Тръмп, какви ще са последствията за света, ще се смени ли линията към Русия?
- Самият той е много лесен за осмиване, чисто визуално има кодове, които са лесни за нас – устата, жестовете и разбира се – прическата. Въпреки шеговитата част от нещата, той има шанс да успее. Ето и тук в България вече имаме „Тръмп общество“, което е доста жалко, защото всички там са болшевици, начело с Шаренкова и Гестапото, голяма част от царските хора. Това общество е по-скоро „Православно Тръмп общество“, защото алюзиите с Путин са много директни. Но светът е загрижен за Тръмп, защото мощта на Америка е неописуема. И ние има за какво да се замислим, макар че гледаме веселяшки.
Руснаците се присмиват, но мисля, че те първи ще берат горчивите плодове от това, че Тръмп е президент. Много е трудно един американски президент да прекрои всичко, градено до този момент. Никой не търси конфронтация с Русия, но нейната политика е по-агресивна, отколкото е приемливо. Направо лошо ще ни стане от съчетанието Тръмп, Путин и Ердоган. Тръмп също показва част от авторитаризма, който се демонстрира в Русия и Турция. Путин може да стане патриарх, а Ердоган върви към едноличен режим. Единият ще решава всичко с укази, другият с туитър, а третият – с КГБ. Ние ставаме разногледи откъде ще дойде следващата неприятна изненада. Грешката на Европа, като цяло, беше, че освен икономическа мощ, трябваше да създаде и политическа. Вече няма време и трябва нещо да се промени, защото крайните националисти са навсякъде и чакат атентатите на Ислямска държава да ги докарат на власт.
- Случвало ли Ви се е някой да е лично обиден от Ваша карикатура?
- Най-често протестират жени, защото карикатурата е поглед върху недостатъци на човек. Но за мен най-изненадващо беше случаят от миналата година с карикатурата на ромски деца. Най- активният по форумите и социалните мрежи беше в откровен конфликт на интереси. Той беше ръководител на фондация, която е реципиеннт на въпросните средства. Изведнъж се опитаха да ми кажат кое и как да рисувам, а в същото време самата държава създава дискриминация и то в предизборен период. Аз не го бях направил с умисъл. Ние в работата си често използваме клишета, за да може да преодолеем визуалната преграда на читателя, но не сме светци, в желанието да посочваме проблеми, някой може да го заболи.
- Кой е най-осмиваният политик в България?
- Винаги това е премиерът. Например Иван Костов винаги беше в карикатурите в активна позиция; при Борисов започнаха също така, но сега е в губеща. Сергей Станишев през целия си мандат беше само в губеща, а царят-премиер беше малко отсъстващ.
- Оценено ли е Вашето изкуство в България?
- За съжаление повечето вестници, издания и интернет-сайтове се отказаха от карикатурата. Непрекъснато възникват конфликти и никой не иска да си създава проблеми. Оказа се, че повечето медии, стоят на една къса верижка. Има европейски средства за популяризираното на дейността на правителствата – няколко милиона. Те се използват за медиите и именно заради тези пари се получава тази цензура. Карикатурата е нещо, което дразни и провокира, не е комфорт. Не трябва да се появят премиери, които да поощряват цензурата. Също така има и още едно ужасно явление, например във вестници на Пеевски - поръчкови карикатури. Карикатурата няма да загине, но жалкото е, че издателите нямат смелостта да подкрепят тази важна част от демократичното ни и цивилизационно развитие.