Димитър Попов
Колкото повече наближават изборите в САЩ, толкова по-ясно се очертават двете стратегии на свободния евроатлантически свят за възпиране на войнолюбеца Путин, и толкова по-ясно става колко вътрешно разделени са САЩ и Европа по тази ос.
Първата стратегия, застъпвана от Тръмп и половината републиканци е, че с Путин трябва да се договаряме внимателно, да му отстъпваме, когато се гневи и в същото време да го притискаме деликатно, винаги с едно на ум, че може по някое време, заради особената руска душевност, да използва ядрено оръжие. По психологически профил Путин не е психопат, той е политик, който иска своето - империя, и ако му я дадем, той ще се прибере в границите, които сме очертали като негова зона и няма да закача никой друг. Той не иска война с НАТО, няма да нападне Европа, освен Украйна, която и без друго лесно ще прежалим. Винаги е възможно човек да се договори с него, стига да не показваме прекалена твърдост и неотстъпчивост, за да избегнем истинска война.
Другата стратегия изхожда от възгледа, че
Путин вече е обявил новата световна война
и това, което виждаме в Украйна, са само първите й стъпки. Той няма да спре с агресията, ще нападне и други, тествайки НАТО с различни провокации, и ще го прави дотогава, докато усети срещу себе си зелена светлина да нападне и свободна Европа. Според тази стратегия, аналогията с Хитлер, който първо искаше територии извън Германия, населени с германци, а после завладя всичко, което успя, е съвсем на място. Срещу такъв диктатор е нужен твърд отговор навреме, помощ за нападнатите и оръжия на НАТО по-близо до границите на Русия. Само ако Путин знае, че има по-силен враг, решен да го унищожи при нужда, той ще забрави мераците си за световно господство.
Докато Обама, а после и Тръмп бяха президенти, Меркел и Оланд споделяха тяхната политика за меко договаряне с Путин, за отстъпки и за умилостивяване на войнолюбеца, тръгнал да завладява нови територии. Дадоха му Крим и газови коридори, срещу обещанието, че ще остави Европа на мира.
Когато по-късно Путин нападна Украйна и обяви намеренията си да я унищожи като държава,
Щолц и Макрон прогледнаха
за истинската същност на диктатора и разбраха, че компромисите с него са излишни. Той иска война и само санкции и силна армия може да го разколебаят. Такова беше краткото обяснение, с което президентът Байдън мотивира пред тях новата политика за възпиране на Русия. И те я приеха. До момента в Европа са замразени руски активи за над 200 милиарда евро, а Белгия вече предостави част от тях на Украйна. Военните бюджети на страните от НАТО надскочиха 2%, а алианса обгради Русия от всички страни.
Самите европейски лидери възприеха твърд тон срещу Путин. Наскоро Макрон заяви, че НАТО може да изпрати свои войски в Украйна, а на поредната ядрена заплаха от Путин напомни, че Франция също е ядрена сила и ще отговори подобаващо. До момента европейски лидер не беше използвал такъв език срещу Путин.
Макрон е първия,
и вероятно го прави в опит да превърне твърдата стратегия на САЩ в общоевропейска политика.
Ако Тръмп спечели отново, тази американска политика ще се промени. Европа ще се окаже пак сама срещу един войнолюбив диктатор, който е поставил на военни релси цялата си държава. За съжаление Макрон няма ресурса да обедини Европа под своето лидерство, нито да гарантира ядрен чадър за всички. Това го може само американски президент. А ако той е „мекия“ Тръмп, Макрон ще остане самотен в битката срещу Русия. Заради икономическата си рецесия Германия вече се разграничи от твърдия му тон към Путин. Това вещае разделение в Европа и усилва страховете, особено на източноевропейците, че ако САЩ не са гарант за тяхната сигурност, няма кой да ги защити от агресивната Русия.
За съжаление историята дава основания за такива страхове. В България например, в първата година от президентството на Тръмп, се случиха дълбоки преобразувания. Тогава генерал Решетников направи срещи с Борисов, с Нинова, с Първанов, като лобираше пред тях за Румен Радев като бъдещ президент. През есента Радев - човек изцяло подкрепян от Русия и противник на НАТО, спечели президентските избори. Три месеца по-късно, след предизвикани от него самия предсрочни парламентарни избори, Бойко Борисов направи коалиционно правителство с проруските патриоти. Основните цели на това правителство бяха АЕЦ Белене и Турски поток.
В следващите години Борисов, в съгласие с всички парламентарни партии, упорито отказваше бази на НАТО у нас, сътрудничество със съюзниците по случаи като Скрипал, не обвини Русия за взривовете в нашите военни складове, и дори позволи на руснаците, на наша територия, сами да си организират, финансират и построят транзитен газопровод, наречен Турски поток.
Подобни събития имаше и в други държави в Източна Европа. Какво ще стане тази есен ако Тръмп спечели, можем само да гадаем. Възможен е
ренесанс на Румен Радев
и на неговите мераци да обединява всички проруски патриоти под знамето на Трети март. Възможни са и нови избори, които да докарат на власт коалиция, с далеч по мек подход към Русия. А това ще бъде пагубно и за нашето, и за европейското бъдеще.
Русия трябва да бъде спряна, преди да е запалила световна война, нападайки или превземайки отвътре Европа. За съжаление го разбира само Макрон засега…Затова Господ да дава здраве на Байдън!