ДПС се готви да изтласка левите избиратели към себе си, казва пред Faktor.bg писателят и политически пиар Нидал Алгафари
Интервю на Васил Василев
- Г-н Алгафари, по естествен начин ли Румен Радев вече не е в първите новини по телевизиите или от „Дондуков“ 2 имат конспиративна стратегия за връщане в изпълнителната власт?
- Не смятам, че Румен Радев има някаква стратегия, защото се видя, че силата му беше, докато Конституцията му позволяваше да създава служебни кабинети. Той вече няма към кого да се обърне, за да назначава или да премества хора. Държавата, в лицето на парламентарните групи, нямат желание да работят с президента – нито от „Възраждане“, нито от ГЕРБ, от ИТН, ПП, ДПС, от ДБ. Всички видяха, че политиката, която водеше преди това, не беше най-правилната за България и започнаха да бягат от Румен Радев като от чума.
- Защо изключвате и „Възраждане“, Радев и Костадинов имат общи интереси?
- Те могат да имат каквото си искат, но от „Възраждане“ в момента са тези, които са на терен, а президентът не може да гради нещо повече от това, което му е дадено от конституцията. Той се опита да изгражда някакви проекти с един или друг, но не му се получи, защото до него застават винаги хора, които искат да са до силния. Проектите обаче се разпадат.
- Показателни ли са в тази посока „Продължаваме промяната“ и „Български възход“ на Стефан Янев, които стартираха с благословията на държавния глава?
- Имаше със сигурност подобни идеи. След като обаче лидерите на формациите видяха, че политиката на Румен Радев може да е лоша за репутацията на държавата, прецениха, че не трябва да се дава еднолично как да вървят нещата, а да има парламентарни групи, колкото и трудно да се събират и коалират.
- До какво ще доведе опитът за „изпиране“ на Румен Радев, който заговори на форум, организиран от приближени до „Дондуков“ 2, за „агресора“, а в същото време държи на абсурдната теза цивилизованият свят да седне на маса за преговори с Владимир Путин?
- Румен Радев е като „късно е, либе, за китка“. Изказването му е като периода, в който беше в силата си и говореше едно пред ЕС и пред ООН, а в същото време даваше различни интервюта у нас. Не знам дали има кой да му повярва или да се ориентира в една или друга посока. За всички ни е пределно ясно, че президентът има афинитет към Путин, към Русия. Той иска Киев да приеме условията на Москва. Не знам кой би му повярвал, освен хората, които имат допир до него, чисто институционално.
- Какво се случва с новия „президентски проект“ – оставен ли е във фризера, изчаква ли се разглобяване на сглобката и подходящ момент?
- По-подходящ момент от този и от последните местни избори не знам дали може да се появи, защото Румен Радев се опита да разиграе няколко души, които са в обкръжението му, но видя, че резултатът е отчайващ. Може би е забравил, че рейтингът на президентската институция не отговаря на този на личността. Радев трудно може да се пребори с нов проект, в който трябва да се инвестират изключително много пари. Освен това – трябва да се направи собствена политическа линия. Патриотичната и националистическата е завзета от „Възраждане“ и там много трудно би бил допуснат Румен Радев. По посока „цивилизован свят“, Западна Европа и САЩ е блокирана от други формации и на президента му остава единствено посоката „Русия“. Тази линия обаче не е печеливша нито за България, нито за хората и за политиците. Той със сигурност е интелигентен човек и е разбрал, че хората, които са около него, търсят позиции и постове, а не да работят за добруването ни.
- Може ли да нанесат щети изказванията на държавния глава, който призовава Запада да преговаря с Москва?
- Румен Радев достатъчно е „направил“ за позицията на България. Не вярвам, че лидерите в Европейския съюз по цели нощи не спят и чакат Румен Радев да им се обади и да ги призове да се съберат с Владимир Путин на кръгла маса.
- Парламентарното мнозинство спаси кабинета, но какъв ще е изходът от проблемите в столичния общински съвет?
- Единствените партии, които могат да се разберат в столичната община са ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ. Няма да е добре да се събират с БСП или с „Възраждане“, защото на Запад гледат до колко е стабилна държавата, а не бихме искали да има подобна нестабилност в ущърб на цивилизования свят. Не знам защо всички се чудят и се маят кой ще е председател на общинския съвет, тъй като той, както и кметът не са най-важните, а онези, които ще поемат дирекциите и бордовете на общинските фирми. Единственото, което е ясно е, че от ГЕРБ няма да допуснат Борис Бонев да стане председател на общинския съвет, защото е човек, който навреди много на партията им в София и на имиджа на Йорданка Фандъкова. Няма да му простят. Сега може би се търси компромисен вариант, тъй като Борис Бонев няма качествата.
- Има ли изградена политическа стратегия и какви са намеренията на Борис Бонев?
- Борис Бонев не е политик, а човек, който употребяваше социалните мрежи за собствени цели. Като видеше някъде дупка, заставаше до нея и това беше политиката му. Аз не съм чул от него нещо, което да е свързано с големите проблеми на София, защото те не са свързани с дупките и с паветата. Те са свързани с кварталите на столицата като „Люлин“, „Възраждане“ и „Младост“. Той е като политиците, които цъфтят един път в годината и повече не се появяват.
- Какво се случва в БСП и възможно ли е Ваня Григорова да измести от лидерски позиции Нинова или да стартира нов пореден ляв проект?
- Не, категорично не мисля, че е възможен подобен сценарий. Ваня Григорова е много симпатична по телевизиите и наподобява Татяна Дончева, особено в началото. Тя се раздели с БСП и направи свое движение, но остана в периферията на политиката. Цялата политика на Дончева се крепи на нейния имидж и на телевизионните ѝ изяви. Освен това, Ваня с кого би могла да тръгне? Ортодоксите в БСП не биха застанали зад нея. Всички, които изхвърчаха от центрофугата на „столетницата“ са доста хаотични и интересчии, които ще търсят позиции и постове. А що се отнася до смяна на Корнелия Нинова, Григорова първо трябва да стане член на партията, а след това с нокти и лакти да се добере до конгреса, което в близките 2-3 години не виждам как ще се случи.
- Защо от ДПС решиха да сменят неформалния си лидер и какви биха могли да са промените с евентуален председател Делян Пеевски?
- Всичко това няма да доведе до нищо по-различно, от това, което ДПС е правило винаги. Партията е участвала във властта и е взимала отношение по важните решения в държавността. Повечето хора в България са убедени, че като политици Ахмед Доган, Касим Дал, Юнал Лютви, Лютви Местан и т.н. са много добри и знаят кога и как да разиграват своята политика. Те са дълго търпеливи и са наясно с момента, за да вземат максималното от това, което ще извлекат. Може би това, което ще се опитат да направят от ДПС е да изтласкат формациите от лявото пространство, включително и БСП, тъй като повечето избиратели на партията са с леви убеждения.
- Ако се сбъдне прогнозата ви, означава ли, че идва краят на БСП?
- Партията засега не стои добре на политическия терен. Освен това не беше много далечно времето от Клара Маринова, която показа червена карта на България до това, да се появи нова, в която тук-там да има област, която е спечелена от социалистите. Проблемът на БСП е, че изпусна родените след 1989 г. и огромната пропаст, която създаде с младите хора, които в момента са основният двигател на промени и правят опит да променят живота си. Когато човек погледне в ГЕРБ или в ДПС, ще види, че там имат много повече млади хора и подаване на ръка. В БСП се получи така, че се изписват лозунги „Бъдещето за младите, но настоящето – никога“.
- Има ли опасност за връщането на служебните кабинети с взаимните обвинения – ПП-ДБ играят с БСП, а ГЕРБ са в комбина с ДПС?
- Подобна политика е като едно семейство – мъжът и жената много се карат, но накрая лягат под една завивка. Колкото и да се карат, само един Господ знае какво се случва вечерта.