Израел може да загуби битката за международното обществено мнение
Ако Украйна изгуби войната, това ще оправдае путинската война и неговия империализъм, казва експертът
Интервю на Андрей Лешкевич, телевизия Current Time
- Господин Лукас, ще започна разговора с палестинско-израелския конфликт, защото той е следен от целия свят. Някои експерти дори твърдят, че като цяло светът е на прага на нова световна война. Бихте ли се съгласили с такова мнение?
– Определено съществува опасност локалният конфликт между Израел и ХАМАС (които са обявени от САЩ и ЕС за терористична организация) в Газа да премине в по-широка регионална война. Страни като Иран са заинтересовани да увеличават влиянието и силите си, като нарушават сегашния баланс на страните в региона. Също така има огромен интерес от страна на Египет, Саудитска Арабия, САЩ и други страни, да установят контрол над региона.
Мисля, че ако се запази балансът, няма да се стигне до Трета световна война, но действително сме много близо до катастрофата. международните системи не се справят с възникващите проблеми.
- А колко успешно западните страни, които осигуряваха баланса в света в края на ХХ и началото на ХХI век, се справят сега?
– Това е огромен провал. Войната в Украйна е огромен провал. Както и войната в Израел. И в двата случая това е провал на сдържането.
Атакуващите разсъждават така: ако нападнем, това ще е добре за нас. Ще се справим с щетите и в дългосрочна перспектива ще излезем в по-изгодна за нас позиция.
И това е много лош прецедент, доколкото хората, които вземат решенията в Пекин, Пхенян, Техеран, Москва, ще решат, че щом на хамасовци им се разминава, значи ще им се размине и на тях.
Затова смятам, че западните лидери си струва внимателно да помислят и да си признаят: издънихме се.
– Тоест, да се опасяваме, че на картата на света ще се появят нови горещи точки?
– Смятам, че ако Китай иска да провери силата на волята и концентрацията на САЩ в контекста на Тайван, то сега е най-доброто време да го направят.
Не говорим за пълномащабно нахлуване, но ако искат да създадат прецедент с полети на военни самолети над Тайван или блокада на морската търговия на Тайван, трябва да признаем, че в момента Съединените щати са твърде заети. И ние наблюдаваме възникването на по-големи опасности докато международните съюзи отслабват.
Аз виждам и голямо напрежение по оста Север – Юг, а не само Запад – Изток. Страните от глобалния Юг са дълбоко разочаровани от политиката на Запада. Те чувстват, че международните икономически системи не работят ефективно. На тях не им харесва политиката по отношение на климатичните промени и глобалното затопляне. Те симпатизират на Палестина и не са готови да подкрепят Украйна. Понякога си мисля, че ние, така нареченият Стар Запад, не винаги осъзнаваме доколко сме изолирани в световен мащаб.
– Говорейки за „Стария“ и „Новия“ Запад, тези страни подкрепят Украйна и Израел. Според Вас какви ще са последствията, ако тези страни претърпят поражение по един или друг начин?
– Аз не мисля, че Израел може да понесе поражение във военен смисъл. Но Израел може да загуби битката за международното обществено мнение. И това ще е огромен провал на правителството на Нетаняху, което отделя огромно внимание на въпросите на отбраната и сигурността, но недостатъчно на дипломацията и политиката.
Затова и те в голяма степен изгубиха симпатиите и доверието на така наречения „глобален Юг“.
Ако Украйна изгуби войната, ще се окажем в съвършено нови обстоятелства, доколкото това ще оправдае путинската война и неговия империализъм.
Това ще нанесе разрушителен удар по авторитета на САЩ и де факто ще унищожи авторитета им в Европа. А това значително ще усложни отношенията им с Китай. Докато те имат съюзници и образ на непобедимост, това е най-сериозният сдържащ фактор за китайското правителство.
При поражение на Украйна и унижение на международната сцена, Съединените щати внезапно ще се окажат много изолирани.
– И преди войната в Украйна и особено след като тя започна, редица експерти, включително и Вие, прогнозирахте, че дните на властта на Путин в Кремъл са преброени. Година и половина по-късно виждаме, че Кремъл продължава да е достатъчно жизнеспособен. Как оценявате положението на руския режим с днешна дата?
– Те бяха достатъчно близо до политически колапс по време на метежа Пригожин. В онзи момент авторитетът на Путин беше на ръба.
Проблемът е там, че Украйна досега не е постигнала внушителни военни победи, които биха могли да променят политическата ситуация в Русия.
Причината за липсата на тези победи е в това, че ние през цялото време закъсняваме с предоставянето на необходимото им въоръжение. Мисля, че ако още в началото на войната бяхме осигурили на украинската армия F-16, ATACMS, HIMARS, танкове и други оръжия, а не 600 дни по-късно, то всичко щеше да бъде различно.
Но ние бяхме въвлечени в двугодишна магистърска програма по международна геополитика, цената на която е украинска кръв.
Смятам, че това е осъдително.
Това е изгодно за Русия и конкретно за Путин, който е все по-близо до това да нарече тази война „успех“, макар че само преди година това изглеждаше като провал.
– Какво спира Запада да предостави на Украйна голям пакет военна помощ?
– Проблемът е в това, че някои европейски страни, като Естония, Латвия, Полша, искат да помогнат, но не разполагат с това, което е нужно на Украйна. А САЩ разполагат, но се страхуват да се въвлекат в глобална конфронтация с Русия.
Съветът за сигурност, съветникът по национална сигурност на американския президент, Джейк Съливан постоянно актуализира въпроса за възможните последствия и червените линии за Русия.
В резултат имаме много бавен процес.
Въпросът, който искам да задам е: ако е правилно да направим нещо днес, защо не беше правилно преди 18 месеца? Отговорът е: беше правилно да го направим и преди 18 месеца.
А сега украинците плащат страшна цена, войната се проточи, а рискът от това, че на Русия ще и се размине, се увеличава.
– Как оценявате заплахата за балтийските страни в контекста на нахлуването на Русия в Украйна?
–
– От една страна, балтийските страни никога преди не са били в по-голяма безопасност отколкото сега. Никога не са били така интегрирани в Европа: членство в НАТО, Евросъюза, дълбока интеграция на различни нива. От друга страна, нивото на заплахата към тях е много висока.
Имаме насреща си неоимпериалистическа Русия, за което балтийските страни предупреждаваха още през 90-те години, но тогава никой не забелязваше. Сега това виждат и в останалата част от Европа, но вече е късно.
– Как войната в Украйна влияе върху европейската икономика? Колко голям проблем е заобикалянето на санкциите и продължаването на бизнеса с Русия от западните страни?
– Опасявам се, че това са своего рода „потьомкински санкции“. Търговията със страни като Армения, Казахстан, Киргизстан, процъфтява. И по същество това е заобикаляне на санкциите.
Ние наложихме ембарго за стоки, които не са ни необходими, докато купуваме преработените нефтопродукти, които Русия доставя в Индия, а ние ги купуваме от Индия.
Така че, това е само видимост на строги санкции, но всъщност нещата не стоят така.
Руската икономика се справя напълно успешно, частично благодарение на заобикалянето на санкциите, частично-на помощ от Китай.
Главният урок на тези две години е, че можем да преживеем спирането на руския газ.
И това е добре. А аз се надявам, че също така ще въвеждаме и спазваме санкциите по-последователно.
*Едуард Лукас е британски журналист, анализатор и старши експерт в Центъра за анализ на европейската политика.
До 2018 година Лукас работи като старши редактор на The Economist.
В сферата на неговите професионални интереси влизат политика, икономика и сигурност в Централна и Източна Европа.
Превод: Faktor.bg