Той изследва темата, работейки по книгата си „Царят на татарите“, която е поклон пред държавника Стефан Стамболов, но и споделена болка от трагичната съдба на Македония. Тя достигна до читателитге като роман, но за автора е плод на продължително документално проучване. Наслагване на история, народопсихология и лична семейна памет. Неговият дядо – Никола Македонски, е от Прилеп.
Интервю на Илиана Славова
- Г-н Абаджиев, как успява македонизмът да доведе до такава вражда и историческа безпаметност?
- Македонизмът (разбира се базиран върху богатия съветски опит) удря в най-невралгичната част на културната тъкан – в родовата памет. Родовата памет е свещеният вътък на човешката култура, македонизмът е прицелен точно там. Има семейства в съвременна Македония, в които дядото е голям привърженик на последните дейци на ВМРО, синът – на югорепубликата Македония, внукът е запалянко на античния Дисниленд, който направиха в Скопие.
Разделителните противостояния в българското светоусещане от двете страни на границата са заложени много отдавна. Ние живеем в някакви полуприказни представи, че хората върху пламтящата си българщина могат 2-5-10 поколения да останат непоколебими в тази българщина, което въобще не е вярно.
Самата психология на македонските българи е изтерзана през вековните перипетии, особено през последното столетие и половина след Берлинския договор. Разбирам неверието им към днешната българска държава и от друга страна нежеланието на някои от тях въпреки всичко да се преклонят и да се самообявят за македонци.
За мен е важно да видя къде са пукнатините в тяхното светоусещане, къде се просмуква отровното влияние на външни сили, опитващи се да обсебят този край и съзнанието на тези хора. Така стигнах до понятието за славянската рая – славянската доктрина винаги е била политическо оръжие на руския царизъм и религиозен фундаментализъм.
- Имперска доктрина.
- Точно така. И самите руснаци я сринаха с безумията, които правят в Украйна.
- Дали у хората в Македония с времето се е наслоило усещане, че са предадени от България?
- Те не се чувстват предадени, според мен се чувстват неподкрепени. Неподкрепяни методично. Състоянието на българското съзнание в Македония се дължи пряко на непоследователната българска политика. И при княжеството, и при царство България, да не говорим за т. нар. народна република.
Много бързо след Берлинския конгрес македонските българи, и хората в Княжеството, и в Източна Румелия стигат до единственото меродавно тогава решение на въпроса – неделимост на Македония. Тя да остане в географските си предели, в културната си обособеност, да не се допускат идеи за разпарчетосването ѝ (както впоследствие става). За да може да се работи в обозримо бъдеще за някакъв тип автономия, независимост на областта. Точно тук се загнездва македонизмът, експлоатирайки фигурата на Гоце Делчев като свой главен идол – като хипертрофира цялата тази идея за автономия и самоуправление, само че вече обърната срещу българската национална кауза. Точно тук се загнездва първото отровно пипало на македонизма. И това неимоверно повдига цената на биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов. Той оставя книгата си като препъникамък пред подобни бъдещи стълкновения. Разбира се, не се свенят да я прекрачат, да не я признаят, но тя въпреки всичко съществува.
- Почти не се знае за нея.
- И аз като ученик, дори като студент не знаех, че Яворов е автор на биография за Гоце Делчев – така действаше цензурата, чрез осуетяване на автентично познание. След 1944 г. се издават не повече от 5% от яворовото творчество, само някои стихотворения, за публицистиката му въобще не говорим… Последното издание на биографията на Гоце Делчев преди 1944 г. е от 1943 г., а следващото цялостно издание е от 1967 г. Македонизмът има четвърт век, за да сглоби всички свои небивалици, докато българските поколения тънат в невежество. Ченгеджийницата в югославска Македония има възможност да избистри всичките си фалшификации и манипулации.
Свидетели разказват как за 70-годишния юбилей от гибелта на Гоце Делчев през 1973 г. е обявен тържествен концерт в зала „България“, хората отиват – залата е заключена. Никой не обяснява защо и как. В същото време в Скопие тържествата продължават 20 дни. Това, като се замислим, става няколко месеца преди Тодор Живков за втори или трети път да предложи на Леонид Брежнев България като 16-а република на СССР.
Около 1300-годишнината на българската държава пък е осуетено представяне на книга на Цола Драгойчева по македонския въпрос в ЮНЕСКО, а тогава тя беше много влиятелен фактор. След като е спряна книга на член на ЦК на БКП, значи давлението е извън границите на България. То идва от Москва.
- Какво се случва с обществения живот в Македония при подобни давления? Вече стана дума, че още царска Русия използва славянската доктрина като геополитическо оръжие.
- Македонските българи са изключително добри в самоорганизацията си – по общини и през занаятчийските организации. Откриват се училища, черкви, училища в черквите. Тези хора изключително ясно осъзнават интересите си, ясно виждат целите си що се отнася до самоуправлението им по малките градчета, по селата.
ВМРО започва да се оформя като единственото оръжие на българите на територията на Македония, за да могат да изградят някаква своя квазидържавност в рамките на немислимите за края на 19 век отношения в тази част на Османската империя. Във ВМРО се обособяват левица и десница. Десницата се бори за територията, за приобщаването й към България. Левицата се бори за запазването на народа и евентуалното му обособяване, в най-лошия случай в една втора българска държава, разбира се без да се обръща този стремеж срещу България – но впоследствие македонизмът прави точно това.
Когато се оформя Княжество България, в Македония остава един определено републикански дух. Десницата обаче минава за приближена до двореца и до българското правителство, като някакъв тип монархическо давление… Това лесно, може да бъде вменено като диктат на България над свободния македонски дух. По същия начин както революционерите ни роптаят, включително и Стамболов, срещу руския диктат спрямо българските национални въжделения.
Всички тези отровни жила и сглобки на пропагандата и до ден днешен не са загубили давлението си.
Възниква и противоречие между екзархията, която дава парите за назначаване на учителите, и ВМРО, който иска да има последна дума по тяхното назначаване – основната движеща сила на ВМРО са учителите и в по-малка степен свещениците.
Това са пукнатините, които чисто политически започват да се внедряват в съзнанието на македонските българи и като отровен лед започват да разпъват светоусещанията на тези хора.
- И пречат на народностния дух да се осъществи като български национален дух?
- Народностното чувство върви с говоримия език, националното обаче зрее в художественото творчество. До 1912 г. голяма част от тогавашното творчество на българските писатели вече е осъществено – Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, самия Яворов, Кирил Христов… Симеон Радев – „Строители на съвременна България“, биографията на Стамболов от Димитър Маринов, която и до ден днешен е ненадмината. Това нещо обуславя националното усещане, облагородяването на духа до едно по-високо ниво, което е националният дух. От друга страна точно тук е огромният минус за светоусещането на македонските българи.
- Т.е. по онова време там липсва подобно творчество, но и македонските българи не са се приобщили към постиженията, за които говорите?
- Интересно е, че творчеството на Ботев става известно в македонските краища още веднага след гибелта му, разпространява се като някакъв вид народно творчество, така или иначе неговата поезия е кръвно свързана с фолклора. При сватба взимането на булката е ставало с музиката към „Жив е той жив е“ – има запазени свидетелства от Дойран, Дебър. Ботев присъства на всяка стъпка от светоусещането на македонските българи. Без задължително да знаят кой е, какъв е, но поезията му, енергията на неговата поезия е там. Запазени са и свидетелства от Илинденско-Преображенското въстание, снимки на знамена – огромна част от тях са с „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Ботев присъства и при тайното създаване на първообраза на ВМРО през 1893 г. – при освещаването на черквата в Ресен местните ученици разиграват гибелта на войводата Хаджи Димитър, самодивите в бяла премяна.
- Какво става после с тази ботева енергия? Защо надделява разделението?
- По исторически причини и политически наложено разцепление македонското светоусещане не сраства стабилно в дънера на българския национален дух и точно там, както казах, се загнездва македонизмът. Те не случайно държат, че са създали след 1948 г. някаква значима книжнина. Но тъй наречената идентичност зрее с векове, не за 3-4 десетилетия.
След 1978 година достъпът на български книги е изключително затруднен, както и в момента се правят опити да бъде осуетяван. Неща като „Под игото“ на Вазов, стиховете на Ботев, „Записките“ на Захари Стоянов, откъдето е взет уставът на БРЦК, за да бъде положен в основите на устава на ВМРО… те се внасят контрабандно. Онези краища никога не са били интегрална част от същинската, възпроизвеждана българска култура, като изключим тези 2-3 години по време на войните и периода 41-44 г.
- При тези дадености какъв полезен ход имаме към днешна дата?
- Ако сега РСМ започне преговори с ЕС и европейските институции, и самите политически представителства нямат протокол, по който могат да въздействат, това значи България самолично и за собствена сметка да признае правотата на македонизма. Да го узакони, да му придаде историческа самоличност, което е самоубийствено. Докато не бъде отслабен македонизмът до невъзможност да се възпроизвежда в отровните си прояви, това нещо не би трябвало да се допуска. Впрочем най-кратко и ясно го чух изразено от президента Плевнелиев. Той каза дословно: „Да“ на македонския народ в ЕС, „не“ на македонизма.
Между другото, за тези тридесет и няколко години, трябваше да се намери начин възпитано, но постоянно да се напомня на същите, които са наричани велики сили, че политиката на техните прадядовци е довела до това положение. А българите от поколението на Стамболов са били пределно наясно какво ще се случи.
Сега задължението е наше, ние имаме претенция към тези, които крадат и фалшифицират историята ни, значи би трябвало да намерим изход, да предложим варианти, които да бъдат ако не задоволителни за двете страни, то поне да са начална стъпка за излизане от тази патова ситуация.
Друго, което ми прави впечатление – в някакъв смисъл ние сме в плен на собствените си възприятия, не чуваме как ни се говори оттатък. Все още продължаваме да мислим, че ни говорят братя. Тези обаче, които говорят от името на македонския народ в Скопие, се обръщат към нас като към съседи. И то сякаш по някаква злокобна ситуация историята ги е сподобила с възможно най-неподходящите съседи.
Би трябвало да се направи една библиофграфия с десетилетните клевети, подигравки, фалшификации по адрес на България от страна на сърбо-югославската пропаганда. За да е наясно българското общество какво стои отсреща. Ние пак не знаем цялото съдържание на тази пропаганда. Това трябваше да се започне много отдавна, още от времето на президента Желев.
- Доколко вписването на българите в конституцията на РСМ може да е ключ към решаването на проблемите?
- Най-вероятно, със съпътстващите вътрешни политически турбуленции, те ще го направят, но ще направят всичко възможно това да бъде последна крачка. А това не може да бъде последна крачка. За съжаление договорът от 2017 г. в този си вид е твърде общ, не са описани конкретни действия, за разлика от гръцкия договор. Да се махне това и това от учебниците, да се възстановят тези паметници, да се възстановят тези стенописи…
Там наистина е зверски диктат. Имам приятели, които от няколко години живеят в България – казват, че се чувстват следени, притеснявани, включително и роднините им. На тези хора трябва да се помага. Такава е била нагласата на екзарх Йосиф, който някога е казвал: да създадем вътре (в Македония) колкото може повече интелигенция, образовани хора, пък нека те да решат съдбата си.
Ние не си даваме сметка, че там има хора, които с векове пазят българщината си, но в огромната си част никога не са стъпвали в България.
Ние много често, мислейки си, че сме наследници на великата традиция, с която трябва да се съобразяват всички, забравяме, че както те бяха подложени на югославизация, ние бяхме подложени на съветизация. Тези давления са в различни посоки, но с една и съща цел – денационализиране на съзнанието.
Да видим съдържанието на самите български учебници, как точно защитават националните достояния, и тогава да имаме претенции към македонските, защото ние обикновено гледаме косъма в чуждото око, но не виждаме гредата в своето. Нашите поколения – ние не сме учили история на България, учили сме историята на БКП. Да започнем от себе си, защото по този начин най-добре ще избистрим и стратегиите си за преборването на тази сърбо-съветско-югославска хидра.
- Може би в основата на тази денационализация и сърбизация стои фактът, че Кремъл гледа на Сърбия като на своя проекция на Балканите?
- Любовницата и слугинята. Сърбия е любовницата, България е слугинята. И затова Русия е подкокоросала Сърбия през 1885 г. да нападне България, но някак не се получават нещата. За всичко това трябва да си даваме сметка.
С десетилетията хората в онези краища, от които произлизат блестящи дипломати като Симеон Радев, поети и публицисти като Христо Силянов, учени като проф. Любомир Милетич, тези хора губят собствения си потенциал, който е можело да бъде осъществен. И ние не бива да се учудваме, че от поколение на поколение все повече се обезверяват, за да станат лесна плячка на югославския македонизъм.
Гениалното хрумване на македонизма е, че успява да бъде обърнат срещу същинското отечество на македонските българи, за да бъдат настроени 2-3 поколения срещу своите братя и братовчеди. От друга страна пък не вярвам, че историческите процеси вървят или само равноускорително нагоре или само равноускорително надолу. Въпрос на поколения е.