КЗК спря и глоби руските фантоми "Такси Максим"

От компанията обяснили пред КЗК, че не били точно таксиметрова компания

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нареди спиране на дейността на компанията за споделени пътувания "Такси Максим" и глоби дружеството. Фирмата е руският еквивалент на американската Uber, която също беше блокирана в България през 2015 г., след едва година в страната. Спирането на "Такси Максим" идва след пет години работа тук, според сайта на компанията.

КЗК наложи и глоба на "Такси Максим" от 3520 лв., или 8% от приходите на фирмата за 2018 г. Оборотът за миналата година - 44 хил. лв., обаче изглежда нереалистично нисък и разкрива един от проблемите, за които става дума и в решението на КЗК – липсата на отчетност от дружеството и сред шофьорите, които превозват пътници чрез приложението, без да имат таксиметрови апарати. 

Въпреки че се брандира като "Такси Максим", компанията твърди пред КЗК, че не е таксиметрова компания. Фирмата разчита на модела на споделени пътувания, където клиентите могат да си поръчат кола през мобилно приложение. Пред КЗК дружеството е заявило, че "не извършва транспортни или таксиметрови услуги чрез приложението си в София, както и свързване на превозвачи и клиенти през мобилни приложения, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика".

Моделът е почти идентичен с този на Uber, като според сайта на компанията всеки може да превозва пътници, когато поиска, със собствената си кола. КЗК започна проверка на "Такси Максим" в началото на март тази година, но тогава информацията беше оскъдна. Сега в решението си комисията се позовава на сигнали от общо 13 лица, агенции, сдружения и компании, сред които Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", "Национален таксиметров синдикат", "Съюз такси", "ТаксиМи", "Таксистарс" и други, като и тук може да се открие паралел със случая на Uber, която беше спряна именно след натиск от страна на таксиметровото лоби.

В решението си КЗК посочва, че "услугата, предлагана от мобилно приложение, представлява превоз на пътници срещу заплащане с леки автомобили. Автомобилите са без отличителни знаци и без електронен таксиметров апарат с фискална памет, какъвто се изисква съгласно нормативната уредба за превоз на пътници".

Пред "Капитал" руската компания, която е основана през 2003 г., но работи в България от 2014 г., коментира, че ще проучи решението на КЗК и при наличие на разногласия ще обжалва в съда. "Планираме служба "Максим" да продължи работата си в страната", коментират от дружеството.

Подобно на Uber, от "Максим" смятат, че България не се променя заедно с останалия свят по отношение на тенденциите в таксиметровия бранш и на предлага модернизиране на законодателството. Според фирмата информационните услуги на компанията дават възможност да се приемат поръчки за пътуване както от лицензирани таксиметрови шофьори, така и от частни водачи.

"Това са различни ситуации. Лицензираният таксиметров водач може непрекъснато да получава информация за поръчки и да печели от професионалната си дейност. Частният водач може да предостави еднократна услуга на пътник, за да компенсира пътните си разходи", казват още от компанията.