Икономиста Красен Станчев коментира липсващите факти в новите учебници за трите фалита на БКП при Тодор Живков пред сайта desebg.com.
"Следя излагането на тази история и въпреки че не съм очаквал някаква дълбочина, безкрайно съм учуден от липсата на елементарно уважение към вече установени факти. Много важен сред тези факти е обстоятелството, че България е не просто единствената комунистическа страна, която за 45 години е „успяла“ да фалира три пъти – тя е единствената страна в северното полукълбо (това е нещо като световен рекорд), който през второто половина на ХХ век банкрутира толкова много пъти", коментира Станчев.
"Ако сте автор на учебник и споменете този факт, ще трябва и дадете някакво разумно обяснение. А то е, че икономиката е работила на загуба и че преди първия фалит на икономиката на България през 1960 г. тежат издръжката на червената армия, изземването на предприятия от СССР, унищожаването на частния сектор и производителните съсловия (често физическо елиминиране на хора), и следване на стопанска политика по съветски образец, прокарвана от полуграмотни политически назначенци на БКП. За да се избегне това обяснение, авторите наблягат на обратното тълкуване – че имало успехи, например в индустриализацията на страната. От това, което казах, би трябвало да се подразбира, че не просто е невъзможно да се обясни на сегашните младежи особеността на режима от 1944-1990 г. без несъстоятелността (фалитите) на неговото стопанство; ако ги споменете, ще трябва да навлезете в дебрите на много други факти, събития и процеси, да им дадете оценка. Точно от нея се боят или искат да избегнат авторите на учебниците", категоричен е икономистът. Той допълни, че в новите учебници липсва ясна и точна констатация на състоянието, в което тоталитарната комунистическа власт оставя България при своя крах през 1989 г., а именно дълговете – близо 11 млрд. долара външен дълг и 26,6 млрд. лв. вътрешен.
"През 1990 г. България е страната най-много обвързана с СССР: 80-85% от търговския оборот е със Съветския съюз (при около и под 60% за Полша, Унгария и Чехословакия; над 80% зависимост от внос на енергийни ресурси оттам (до 1994 г. България дори няма собствен електромер); посредничество между СССР и комунистически режими в третия свят, което пък е в основата на недемократичността на българската мафия (създадена де факто отгоре-надолу, докато обикновения процес на възникване е точно обратния) и на онази особеност на тукашния политически живот, която напоследък се нарича (доста неточно) „задкулисие“. За обедняването много допринася и управлението от 1995 – началото на 1997 г. Тогава подобните на България страни вече са в режим на бавно (бързо това е невъзможно) изравняване на доходите с тези в Западна Европа. А тук през януари 1997 г. средната пенсия е 14 щатски долара, заплатата – 40, за да спаднат през февруари с. г. до съответно 5 и 20 долара. Впрочем това е най-ниското сравнително равнище на лични доходи в цялата история на България след 1878 г.", казва още Красен Станчев.
Според него, учениците от 10-11 клас трябва познават сравнението на годишната динамиката на консолидираните правителствени разходи (издръжка на правителството плюс дългови плащания като процент от БВП) за периода от 1944 до наши дни. По думите му, от картинката учениците ще видят и разберат три неща: че няма страна сред днес богатите държави, от тези в ЕС, Балканите или бившия СССР, където тези разходи само да нарастват за период от над 50 години, че през 1990 г. те са равни на разходите на правителствата на тези страни по време на Втората световна война (за България те са 3.5 пъти по-високи като дял от БВП спрямо 1944 г.) и тогавашните „успехи“ се дължат на безразборно харчене от правителствата на БКП.
"Тогаваа децата сами ще стигнат до извода, че незадоволителното сегашно сравнително равнище да доходите на българските граждани се дължи на обстоятелството, управниците от 1944 до 1990 г. са вземали държавни заеми преди всичко, за да удържат властта и привилегиите си. Между другото Георги Ганев и аз през 2016 г. водихме такива занятия из училищата в страната по една инициатива на г-н Росен Плевнелиев. Не знам как беше при Георги, но при мен и учениците, и учителите разбраха всичко. Малко по-сложно е да обясня защо политиците нарочно избягват такова разглеждане на историята и глорифицират комунистическия режим", коментира Красен Станчев.