Конструкторът премахнал паметника на Георги Димитров от центъра на Перник: МОЧА може да бъде демонтиран за три дни

Интервю на Стойко Стоянов

-  Инженер Колчаков, тази сутрин областният управител на София Вяра Тодева със свой екип е била пред Паметника на съветската армия, за да даде разяснения, стартира ли реално премахването на МОЧА?

-  Според мен процедурата по премахването на паметника е започнала преди три дни.

Може би областната управа вече е направила търг и е възложила обществена поръчка,  а вероятно има избрана и фирма за демонтажа. 

-  Вие сте автор на обследването на паметника, издигнат по времето на комунизма в Княжевската градинка в центъра София. Как се стигна до тази процедура, какво установихте?

-   Когато трябва да се направи строителна интервенция върху някакъв обект, винаги трябва да знаеш какво е моментното му състояние и върху какво ще правиш интервенцията. Примерно, когато става дума за сграда трябва да се намерят чертежите и първоначалната проектна документация, за да се пристъпи към конкретни дейности. В случая началните чертежи ги нямаше. Имаше само някакво заснемане на паметника, което е правено впоследствие. Но главната задача беше да се установи каква е конструкцията на пиедестала от една страна, а от друга - да се види какво е състоянието на месинговите фигури. Аз се включих на един малко по-късен етап. Предложен бях като експерт от Гражданска инициатива за демонтиране Паметника на съветската армия. Преди това колеги бяха направили проект за скелето, което вече е издигнато край монумента. Става дума все пак за сложна конструкция, имаме сериозна височина – 35 метра. Именно по това скеле със скулптура Марин Марков се качихме горе до статуите. Това, което установихме е, че самият пиедестал е доста здрав. Имаше доста аварирали каменни плочи, но в случая те не са проблем. Оказа се, че самите статуи, излети от месинг, са били вътре кухи и допълнително при монтажа са напълнени с бетон на някакво ниво - малко под кръста. Проблемът е, че този бетон не е бил армиран и в продължение на дълги години и заради метеорологичните условия и въздействия - като променливи температури и предизвиканите от това процеси на разширяване и свиване - са въздействали доста зле на метала. Реално установихме, че на много места бетонът е разпукал месинговите отливки. Реално тези разкъсвания по метала отдолу не се забелязват и остават невидими. На много места месингът е претърпял деформации. И при метала има своеобразни процеси на стареене. Проблемът е, че през годините монументът не е бил добре подържан. Реално черупка на статуите не може да понесе разширението на бетона. Предизвикано от различното линейно разширение на материалите разпукването на метала не може да бъде спряно по никакъв начин. Това са по-важните констатации от гледна точка на техническото състояние на паметника. Аз, като техническо лице и като гражданин, имам право и на лично мнение – не е там мястото на този монумент и по тази причина съм се ангажирал с проблема. 

-  Има ли опасност металната конструкция на този паметник да се разпука и да предизвика разпадане на отделни елементи и части?

-  Принципно има такава опасност и тя е реална. Структурата на фигурите е нарушена, просто не се знае кога може да се случи разпадането им. Подобен процес може да бъде предизвикан от земетресение, от силни ветрове или от комбинация от тези две въздействия. До сега не се е случило, но малко по-малко разпукването на метала и на бетона продължава да се увеличава, а това крие рискове.

-  За какви пукнатини като размери става дума, опишете ги?

-   Сериозни пукнатини има около крачолите на панталона на войника и долната част на краката му, около връзката му с металния постамент. Височината на някои от разпукванията е около метър и половина, а размерът на процепите стига до няколко сантиметра. (Виж снимките в галерия, автор Георги Колчаков, б.р.) Проблемът съвсем не е безобиден и не трябва да се подценява.

-  Възможна ли е реставрация на фигурите в сегашния им вид?

-  Това не е необходимо, защото вече има решение на съответните държавни органи за демонтаж и преместване. Реставрация сега е безсмислена, тя трябва да бъде извършена впоследствие.

-  Ваш е и проектът за демонтажа на паметника, какви са стъпките?

-  Да, проектът е на нашето инженерно бюро „Бета консулт“. Направихме първо една предварителна експертиза, която изпратихме до областната управа. Паралелно такава експертиза има и от скулптора Марков. Той е акцентирал върху процеса на разчленяване и после събиране на частите и възстановяване на фигурите. После възложиха да се направи план за безопасност и здраве, който се изисква за всяка подобна демонтажна работа. Разстоянието между паметника и мястото където може да бъде монтиран кран е голямо, а това намалява товароподемността на крана. Стрелата е наклонена и реално може да поема по-малка товароподемност. Решено беше да използваме около 140 тонен кран. С изправена стрела той може да вдига около петтонни елементи. Избрали сме да се работи с кранове на Liebherr. Монументът ще бъде разделен на отделни части и така ще бъде демонтиран. Реално така е осъществен и монтажът му. Проблемно в случая е, че трябва да се разруши връзката между метала и бетона, който е излят в краката на фигурите. За да не се деформират фигурите, отделните части ще бъдат разделени на по 4-5 тона. Частите ще бъдат съхранени в специални сандъци и пренесени на място, на което ще започне отново възстановяването на фигурите и реставрирането им.

-  Като процес този демонтаж за колко време може да се случи?

-   Предвидили сме около 50 дни за работа от старта. Но има и подготвителни процеси. Например, скелето трябва още да се вдигне, да се укрепи и стабилизира, като се направи и втора площадка, за да се работи удобно.  Но самото сваляне на фигурите може да приключи за три дни. Това обаче зависи как ще тръгне работата. Най-сложно ще бъде отделянето на краката. Те ще бъдат разделени на три части, а бетонът трябва да остане при разделянето.

-  Има ли яснота, колко ще струва демонтирането на паметника?

-  Нямам точна представа, но в никакъв случай не става дума за колосални цифри. Моят ангажимент и работа е без обществена поръчка, с хората от екипа сме работили про бона, за да се свърши работата. Представителите на Liebherr в България също изразиха готовност да предоставят кранове безвъзмездно.

-  Направени бяха внушения, че ще има проблеми с площадката, върху която ще бъде монтиран отново паметникът, че трябва да се правят сложни геофизични анализи, а теренът може да не издържи?

-   Не може да има никакъв проблем при монтирането на монумента. Всяка една сграда е много по-тежко съоръжение от паметника. Прави се геоложко проучване, възможно е вече и да има такова, но това не може да бъде проблем, който да стопира процедурата. Всяка строителна операция започва с геоложки доклад, но това е най-регулярна проектантска и бъдеща строителна дейност. Не може да има никакви технически спънки в случая. Да се надяваме, че до края на тази или в началото на 2024 година съветският войн с автомат в ръка да не се издига в небето над София.

-  Каква е експертизата и опитът ви при реализирането на подобни проекти?

-  Нашето бюро е с доста дълга история – над 30 години и има богат опит. Работил съм с доста скулптори. Например, с Георги Чапкънов и арх. Константинов реализирахме проекта за паметник на Света София, символ на столицата. Той беше издигнат от множество отделни отливки, които се монтираха по наш проект на място. И това се случва върху съществуващ подлез на метрото – сложно и отговорно е да издигнеш една 20 метрова колона.

Освен това в порт фолиото на „Бета консулт“ имаме 12-13 мола, всички магазини Метро, големи търговски вериги, работили сме и по много значими сгради, паметници на културата, превръщането на централната баня в София в музей, Квадрат 500. Наши са конструктивните проекти и по няколко скулптурни  композиции в страната. Доказали сме своите възможности. И една любопитна подробност – след падането на комунизма, в началото на 90-те години, мой беше проектът за премахването на огромната метална статуя на Георги Димитров от центъра на Перник.