Силвия Авдала, tribuna.mk
Редом с другите експонати, които правят опит да разкажат историята на еврейската общност в Македония в Музея на Холокоста в Скопие има и редичка от странно изглеждащи парчета хартия. Това, според описанието били пликове с описи на конфискувано имущество, отнето по време на престоя им в тютюневия склад, през 1943 г дни преди влаковете да потеглят към Треблинка.
Надписите са : 2,365 лв., един златен часовник, една спестовна книжка, 500 лв, 15 лири- турски, злато, един часовник – дамски, 722 лв и тнт …. Има посочени имена и фамилии на притежателите – напр. Йосиф Соломон Комфорти.
Музеят не дава обяснение как се е сдобил с тях. На табелката до пликовете подробно се разказва как имуществото е било предадено в специална сметка в Българска народна банка и завинаги попаднало у „българския фашистки окупатор“.
Подобна идея преследва и Музея „Яд Вашем“, където в експозицията за България са представени платнени торбички със същото съдържание, които са надписани и запечатани с восъчни печати. И двете експозиции обаче
разказват само половината история,
а останалата част е следната:
България действително се явява администратор в териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Предаденото движимо имущество е депозирано в отделни сметки в БНБ. Първо защото това са чужди поданици, и България няма план какво да прави с имуществото им. И второ – защото индивидуалните сметки са опция да си го приберат като се върнат. Това е и смисълът на надписаните и запечатани с восък торбички. През февруари 1946 г. БНБ предава с протокол конфискуваното имущество на Югославия, съгласно чл.11 от Съглашението за примирие.
Дали обаче може да се каже, че пликовете в скопския Музей на Холокоста са автентични – не, не може. Хартията е изненадващо бяла, чиста и
няма как да е на 80 години
Освен това – пликовете са надписани с химикалка. За тези които не знаят – тя е пусната в масово производство чак в средата на 50-те години, много след визираните събития.