Въпреки натрупаните предпоставки за висок ръст на вътрешното потребление българската икономика продължава да разширява излишъка по текущата сметка.
Износът на стоки нараства с 10,3% за периода януари-май в сравнение със същия период на 2018 г., докато вносът – с 4,4%. При услугите износът расте със 7,4% на годишна основа, а вносът – едва с 1%, пише "24 часа".
Тези данни следва да се разглеждат в контекста на:
- рекордно високия коефициент на заетост - 73,1% за лицата между 20 и 64 г. през първото тримесечие на 2019 г.;
- ниската безработица - 5% за същия период;
- ръста на възнагражденията - увеличение на средната заплата с 32% за последните три години до първото тримесечие на 2019 г.;
- нарастването на кредита за домакинствата при исторически ниски лихвени нива - ръст от 11,7% на жилищното и 10,8% на потребителското кредитиране към май 2019 г. спрямо година по-рано.
Тази динамика предполага увеличение на вътрешното търсене и както е характерно за по-малки и отворени икономики, натиск за изпреварващо нарастване на вноса.
Такава е макро картината на българската икономика в периода 2003 - 2008 г., когато кредитната експанзия, високите нива на чужди инвестиции и увеличението на доходите са съпроводени с бързо нарастване на вноса на стоки и свързаните с това високи дефицити по текущата сметка.
Данните за износа на стоки за първите месеци на 2019 г. показват и относително бърз ръст при експорта към трети страни.
(извън ЕС) – 14,4% увеличение на годишна база до май. Търговската интеграция в рамките на общия пазар на ЕС продължава в средносрочен план, като стоките, реализирани в страните от ЕС, са 68,2% през 2018 г., при 63,3% през 2017 г. и 61% през 2010 г. За периода след “дъното” в експорта през 2009 г. износът за ЕС нараства 2,54 пъти, а за трети страни – 2,19 пъти.
Интеграцията с водещата индустриална икономика на еврозоната - Германия, също е показателна – ако към 2001 г. 9,4% от износа на България е насочен към този пазар, през 2018 г. делът вече е 14,8%.
Видимо е и нарастването на значението на германския пазар и в някои от секторите с най-бърз ръст на инвестициите, заетостта и износа у нас. Такива са например автоиндустрията - близо 35% от експорта е насочен към Германия, машините и съоръженията както и електрическите съоръжения и електрониката – с по около 23% от продажбите са в Германия.
Едновременно с това икономиката на ЕС продължава да отчита относително слаб икономически растеж (БВП нарасна с 2% през 2018 г., като очакванията са за ръст от 1,6% през 2020 г. независимо от положителните развития в създаването на работни места през последните 4 години. Известно диверсифициране чрез разширяване на присъствието на пазари извън ЕС и ядрото на еврозоната увеличава
потенциала за растеж за предприятията в България.
Заедно с това спецификите на глобалния растеж след кризата от 2008 г. и особено ролята на значителния ръст на вътрешните инвестиции в Китай в този период показват нараснала уязвимост на развитите индустриални икономики в ЕС, които бързо разшириха присъствието си на азиатските пазари в последното десетилетие. Това вече се вижда и от международния поглед към текущите предизвикателства пред българската икономика.
Според лятната икономическа прогноза на Европейската комисия икономическата активност в България се ускорява през 2019 г. до реален ръст от 3,3% в сравнение с 3,1% през 2018 г.
Налице са и фактори, които могат да увеличат икономическия растеж през годината, като повишените потребителски нагласи в комплект с увеличаващия се разполагаем доход, които могат да повишат потреблението на домакинствата. В добавка към това комисията вижда потенциал и по линия на увеличаване на външната търговия на страната. През първите четири месеца на 2019 г. се наблюдава преориентиране на износа от страни - членки на Европейския съюз, към страни извън него.