Иван Костов: Един от основните проблеми на прехода е, че хората не искаха да се декомунизират

Не успях да спечеля битката за децата, които след 10-20 години няма да бъдат конкурентни граждани

Иван Костов

Иван Костов

„Пиша книгата „Свидетелства на прехода: 1989-1999 г.“ пиша малко повече година. Посткомунистическото общество вероятно ми е сърдито. То не можа да се раздели с възгледите на комунизма. Тези хора и медиите им винаги са били срещу целите на прехода и средствата, с които се осъществява. Една от целите ми е да обясня защо по този начин беше осъществен преходът. Митовете тръгват от грешната рецепта, с която тръгна преходът. Тя е една за всички бивши социалистически страни, но беше реализирана по различен начин. Оказа се, че и в централните европейски страни, които се даваха за пример, има дефицит на демокрация“. Това заяви пред БТВ Иван Костов. 

„Компромисът беше първият СДС да се занимава с конституцията на страната. Голямата заслуга на Желю Желев е, че в условия, в които няма мнозинство за реформи, рискува и прие комунистическата конституция на БСП. Причината да сложа млада снимка на книгата си е, че се стремя да не съм втория акъл на българина, а да представя историята от гледна точка на тогавашното време. В обществото нямаше нагласа за декомунизация. Например, трябваше да има пълна промяна на учебниците. Общественото образование не може да учи на това да се носят тениски с лика на Че Гевара. Не успях да спечеля битката за децата, за това да имат идеологизацията. Те не могат да преценят какво ще правят в живот. След 10-20 години те няма да бъдат конкурентни европейски граждани, които да създават икономика в собствената си страна, няма да бъдат бранители на собствения си и европейския си дом. Андрей Луканов заедно с Желев преследваха едно нещо – да стартират прехода. Луканов, като опитен политик, искаше СДС да плати цената за тежките реформи. Когато Йордан Соколов каза, че в България има мафия. Тогава всички му се смяха. Тя се роди от контрабандата. Чрез старите ѝ канали на ДС номенклатурата започна да трупа първите си капитали“, коментира бившият премиер.

„Банковата криза не може да се сравни с КТБ, тогава ситуацията беше много по-ужасна. Още тогава разбирах и показах какво се случва. България изпадна във външна изолация, което доведе и до девалвация на лева. Тогава държава нямаше, а силови охранителни фирми, които лепяха стикери по сгради и коли с трибуквени абревиатури. Ясно е на кого бяха „момчетата“, както ги наричат от номенклатурата. Аз поне не съм видял подобни спортисти да са работили за СДС“, каза още Костов. 

„Защо след нас не разкриха имотите на Христо Бисеров, когато правеха ревизии? Аз живея в къща от 1981 г., която съм построил с двете си ръце, с помощта на баща ми и приятели. Бях представян в България като човека, който е разграбил половината страна, което няма нищо общо с истината. Масовата приватизация беше замислена и започната от БСП. Идеята да се даде на хората нещо в онези условия има единствен аргумент – 1995-1997 г. в България нямаше налични пари, за да се продава. Още тогава твърдях, че това няма да свърши добре. Не познавам Корнелия Нинова. Министрите ми имаха пълна автономия, когато е назначавана в „Техноимпекс“. Този въпрос трябва да се отправят към Валентин Василев“, допълни Иван Костов. 

„В книгата съм обяснил много добре продажбите на БГА „Балкан“ и на „Кремиковци“, които бяха на минус. Надявам се, че хората ще разберат това. От 1997 г. ДПС започна да се сближава силно и да осъществява политиката на „Мултигруп“, която е създадена от Държавна сигурност. Днес нямам сили да говоря за Ахмед Доган. Тази книга ми донесе много тъга. С нея аз упорствам за моите убеждения и начина, по който съм преценил, че трябва да се управлява. Такива книги не се пишат лесно. Даването на въздушното пространство на НАТО срещу Югославия преди 20 години беше определяно от много хора като предателство към сърбите. Никой обаче не се сеща за депортирането на милион албанци от Милошевич към Македонската граница и натискането да влизат в България. Ние трябва да се гордеем, че след Македония ние сме втората по размери помощ на албанците, които живееха на палатки“, коментира бившият лидер на ДСБ. 

„Не се гордея, че съм сред хората, които въведоха валутния борд и съм лишил БНБ от нейната политика. Европейската централна банка преследва като своя цел една нормативно зададена инфлация в страните от еврозоната. По този начин трябва да се стимулира икономически растеж. БНБ не може да си позволи подобна политика“, каза още Иван Костов.