Никола Григоров: Сърбия е руско творение и оръдие за съсипване на Балканите и България

Вучич води опасна политика за своята държава и за Европа

Никола Григоров

Никола Григоров

Проблемът на Северна Македония идва от Москва и Белград, където са набелязали два главни пътя за нейното бъдеще

Европейски и световни дипломати в Скопие пряко или косвено са съучастници в македонистичния геноцид над българите, казва изследователят

Никола Григоров е автор на програмата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредица от исторически книги, музикални албуми и песнопойки.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Григоров, какво се случва в Сърбия - президентът Александър Вучич беше обявен за "Владимир Путин на Балканите", какви опасности крие подобен лидер за собствената си страна и за съседните държави?

- За правилното разбиране на днешната сръбска политика задължително следва да си припомним, че Сърбия е най-верният съюзник на Русия и неин преден пост на Балканите от векове. Че Сърбия общо взето е руско творение на Балканите, руско оръдие за съсипване на България и Австро-Унгария за завладяване на чужди територии, както и руска икономическа, политическа и дипломатическа порта и руски плацдарм срещу балканските страни и Европа. Затова Русия подари Българска Морава след войната от 1829 година, а по-късно и Нишкия санджак през 1878 година. През фаталната за нас 1913 година подари с редица интриги и антибългарски коварства и Вардарска Македония. През 1945 година Съветска Русия помогна за възхода на Сърбия за тоталното ѝ господството в Западните Балкани чрез нечуван терор над другите югославски народности. Съветска Русия помогна на Сърбия за налагането на македонистичния геноцид над българите там, като днес всеотдайно и всестранно помага в тази посока. Неслучайно Тито, виновникът за един милион жертви в комунистическа Югославия, е любимецът на Съветска Русия. Според някои изследователи, той, освен че е агент  на НКВД, е и руски двойник на истинския Тито железаря. Тито бе моторът на движението на необвързаните държави, чиято главна идеология беше борба срещу западната хегемония и неоколониализма. Историята ни подсказва, че Сърбия е Русия на Балканите. Вучич досега стриктно следва руската политика и яростно защитава интереси ѝ на Балканите и в Европа. Която политика почти ежедневно води Сърбия до противоречие с интересите на Европа и НАТО и носи големи опасности, както за самата Сърбия,така и за нейните съседи. Затова са проблемите с Косово, с Босна и Херцеговина и с Черна гора, а затова и сръбско-руските управници на БЮР в Македония всячески се опитват да направят македонистичния геноцид над българите в официална политика на ЕС. Проблемите, които създава Сърбия на Балканите, се задълбочават и от скритата подкрепа за нея от Франция, Германия и някои за мен много корумпирани европейски политици, които се самопризнаха чрез подкрепата си за престъпниците по конвенцията за геноцида в Скопие. Лошото тук е, че и някои за мен корумпирани американски политици и дипломати насърчават Сърбия и нейните слуги в Скопие в антиевропейската, антинатовската и антибългарската ѝ политика. А г-н Вучич не го интересуват проблемите на собствения му народ, защото с действията си показва, че просто е руски служител на Балканите. За него водеща политика е и ще бъде великосърбизмът и ежедневната защита на руските интереси на Балканите и Европа.

- Какви са вашите впечатления за настроенията в Белград - самите сърби защо преизбират проруски лидер?

- За мен и в Сърбия днес като руско зависима държава важи принципът на Сталин – не е важно кой как гласува, а кой брои бюлетините. А начините за това са безброй, особено като се има предвид фактът, че цялата власт е в ръцете на Вучич и компания. Както е и в България от 1944 година до днес.

- До какво ще доведе намесата на Вучич или опитите му във вътрешната политика на Черна гора, Косово и Северна Македония, има ли различно отношение отделно към всяка една страна?

- Вучич провежда в Западните балкани руската политика,  а тя диктува дестабилизация на Западните Балкани, насъскване на всевъзможни вражди и разпри, както и максималното им отдалечаване от Европейския съюз и НАТО. А при невъзможност – организиране на всякакви смутове и даже въоръжени сблъсъци. Разбира се, и максимално задълбочаване на антибългарската политика. 

- По времето на тоталитарния режим българите, особено от Западна България, често ходеха да си купуват италиански дрехи от Сърбия и страната, поне преди Милошевич, имаше славата, че е по-свободна от България. Всичко това беше ли мит? 

- По времето на Тито жителите на Югославия имаха възможност да пътуват по широкия свят, за разлика от българите, които фактически живеехме в един огромен държавен концлагер. Според мен това се дължеше особено много на покровителството на Франция (вярната съюзничка на Русия още от края на 19 век) и на  заблудата на много западни политици относно истинската същност на Титовата Югославия. 

- Може ли да се направят своеобразни паралели между всеизвестното "трио" - Сталин, Тито, Димитров, с което преди промените ни тровеха в училище и се пишеха стихотворения с днешната власт в Сърбия и Русия?

- Може, разбира се. Защото Сърбия и днес си е де факто руски преден пост на Кремъл на Балканите и в Европа. Оста Белград – Москва и днес си действа безотказно, поради което Белград не прави абсолютно нищо без одобрението на Москва. Сръбската политика фактически е руската на Балканите и Европа.

- Защо Северна Македония не може да влезе в ЕС, някои от политиците обвиняват нашата страна, че пречи на Скопие?

- Проблемът на Северна Македония идва от Москва и Белград, където са набелязали два главни пътя за нейното бъдеще:

Първият е влизане в Европейския съюз чрез налагане на сръбско-руско коминтерновския македонистичен геноцид над българите в Македония като официална политика на ЕС, за който път Москва и Белград намериха редица поддръжници, както от ръководството на ЕС в лицето на Урсула фон дер Лайен и комисаря по разширяването Оливер Верхайи, така и на ръководителите на Франция, Германия, Холандия, Австрия, Унгария, Чехия, даже и  Хърватия. Дори  и американският пратеник за Западните Балкани г-н Габриел Ескобар е взел много присърце идеята да направи македонизма официална европейска политика. Тук спокойно можем да кажем, че е налице въпиеща политическа корупция в цяла Европа, дори и в американската дипломация на Балканите. Затова и повечето европейски и световни дипломати в Скопие пряко или косвено са съучастници в македонистичния геноцид над българите, които живеят там. Вторият път при неизпълнение на първия вариант е отказ от Европейския съюз и твърдо следване на руския път на Сърбия. Или Македония заедно със Сърбия до последно с цел да не се позволи на българите по Вардарско да извоюват нормални европейски човешки права, което ще доведе до отслабване на руско сръбския контрол над Македония. България се обвинява по няколко причини: Защото ни има, или българите сме криви, че сме живи. За голямо съжаление Сърбия има всеотдайната подкрепа на Русия  и зависимите от нея държави в Европа – Франция, Германия, Холандия, Австрия и Унгария. От друга страна по македонския въпрос досега България няма никаква открита подкрепа от нито една велика сила на Европа и целия свят. Къде от свързаност с Русия, къде от тесни връзки и интереси  с Гърция, Сърбия, Румъния  и Турция. Вторият път е повсеместна, всеобща, ужасяваща политическа корупция по въпроса за Македония и геноцидът над българите там. Защото само корупцията може да обясни пренебрегването на критериите и принципите за влизане в Европейския съюз, конвенцията за геноцида и международната харта за правата на човека  от редица политици и дипломати от Европа. На трето място - абсолютната некадърност, руско болшевишка зависимост и въпиещо безродие на българските управници. Тези руски еничари, назначени с 1,4 милиона мъртви души в избирателните списъци, посредствени  управници и дипломати не знаят и не искат да научат дори основните закони, договори и конвенции, по които трябва да търсят и отстояват правата на българите в Македония. Те никога в своята политика не са се водели от българските национални интереси, от стриктно спазване на международните закони и особено от стриктното спазване на нормалните човешки права на българите в Македония. Затова пробутаха номера с изгонените руски дипломати и покрай тях почти незабелязано вдигнаха ветото за влизане на Македония в ЕС без необходимите гаранции за спиране на македонистичния геноцид над българите там. Най-лесно е да се обвини България, защото така се прикриват корумпираните политици в Европа и така най-лесно ще се изтръгнат всякакви съгласия и подписи на руско-измекярското ни управление. 

- В Хърватия бяха отправени смъртни заплахи срещу кмета на Дубровник, защото е поканил да пее сръбска фолк звезда. Беше ли това проява на национализъм или вече става въпрос за национална политика?

- Хърватите са смел и горд народ, който прекрасно знае как да отстоява своята независимост и национална идентичност. При това - с много тегла, нещастия и терор, които са претеглили от сръбската тирания, от която се освободиха с оръжие в ръка. И затова явно са много чувствителни на тема сръбски фолк звезди. Поздравявам ги от сърце и си мечтая за деня, когато ще видя подобна реакция и у нас. Жалкото е за мен е, че днес Хърватия има за президент един сръбски поклонник – Зоран Миланович, който открито подкрепя сръбско-руския македонистичен геноцид над българите в Македония. 

- Къде остава сръбската опозиция, която контрира възхищението на Вучич от Владимир Путин при срещите им?

- За мен на този етап сръбската опозиция не може да се пребори с проруското влияние във Сърбия. Руското влияние в Сърбия е вековно, безкрайно голямо и всеобхватно. Повечето сърби дълбоко вярват, че без Русия няма да оцелеят и нямат никакво бъдеще на бленуваната  велика балканска държава. Изключително слаба е  подкрепата от Европа за опозицията, а и никой нищо полезно не прави за отслабване на руското влияние в Сърбия. Сегашна Европа изобщо не е единна в политиката си срещу Русия. и в момента самите САЩ, чрез редица политици, конгресмени, сенатори и съдии са подложени на жестока тръмповска атака с цел подчинението им на руските интереси и промяна на световния ред. Влиянието на Русия в ЕС все още е твърде голямо.