Николай Василев
Изказванията на президента на Франция Емануел Макрон, че не е изключено в някакъв момент европейски страни да изпратят войски в Украйна и на президента на САЩ (2017 - 2021) Доналд Тръмп, че ще поощри Путин да прави каквото иска със членките на НАТО, които не дават своя принос за общата отбрана, трябва да разсеят илюзиите, пропагандирани от Румен Радев и други нашенски политици и коментатори, че войната в Украйна била конфликт между Русия и САЩ, а Европа нямала залог в него.
Истината е, че за Европа оцеляването на Украйна като независима държава, контролираща цялата си територия е безкрайно по-важно, отколкото за Америка и европейските лидери, които като Хитър Петър се правеха, че не е така изглеждат хванати в блъф!
Това важи особено за Франция, която, както Кисинджър описва, още от края на 60 - те години разчита, че САЩ заради свои интереси така или иначе няма да оставят Европа сама срещу СССР. Което означаваше, че европейските страни (и най-вече на Франция) могат да водят политика, несъобразена с общата концепция за защита на интересите на Западния свят. И понякога Франция се държеше като разглезено дете, което знае, че родителите му няма да го изгонят от къщи.
Много други европейски страни, без да отправят предизвикателства, и до днес си правят оглушки и предпочитат да харчат парите си за "по-смислени неща", отколкото за отбрана... след като САЩ са я осигурили безплатно. Всички те разчитаха, че Америка и без тяхно участие ще поддържа моретата и океаните свободни за корабоплаване
Вече стана ясно,
че Европа е неделима част от "Колективния Запад",
но и че САЩ няма да ѝ оказват вечно пашкул, в който да може да води постмодерен живот и да не се ангажира със защитата на интересите на Колективния Запад.
От друга страна, ако оставим настрана Тръмп и тръмпистите, все повече американци разбират, че САЩ трябва да се вслушва в съвета и вижданията на своите съюзници - нещо което във връхната точка на американската сила в началото на този век не бяха склонни да правят.
Това важи особено за конфликти, които се разиграват на европейския континент.
Американският анализатор Тимъти Снайдър дава прекрасна дефиниция на същината на проекта известен като Европейски съюз. А това е равноправно обединение на бившите колониални сили, които са изгубили своите задморски империи и бившите европейски владения на Австро-унгарската, Османската и Руската империи. От тази гледна точка правото на всяка европейска страна (включително и Украйна) да съхрани своята териториална цялост и да се присъедини към ЕС е заложено в основите на европейския проект.
Русия обаче явно демонстрира, че е готова
да извършва масово насилие и да понася масови жертви,
за да не допусне това да се случи. Агресията на Путин срещу Украйна започна след т.н. евромайдан, когато украинците свалиха президента Янукович, защото той даде заден на споразумението за отваряне на първата страница към евентуално членство в ЕС.
Русия вече не крие, че целта на войната е тя да се утвърди като суперсила, каквито са САЩ и Китай, която да може да проектира мощ и влияние във всички краища на планетата.
Ако това се случи, Европа нито ще е отделна суперсила (както фантазират някои евроголисти), но което е по-важно, няма и да е една от колоните на "Колективния Запад", а ще е някаква асоциация от средни и малки държави, които ще трябва да лавират и балансират между суперсилите. При такъв развой на събитията, най-вероятно ЕС ще се разпадне и конфликтите, а дори и войните между европейските страни да се завърнат. Особено на Балканите!
Но Путин знае, че ако Украйна, особено в своите международно признати граници, се присъедини към ЕС, Русия ще трябва да се примири със статута на второстепенна държава, която няма да има думата в европейските дела и няма да може да преследва по-големи амбиции от това да запази границите си от 1991 г. Като и затова ще трябва да разчита на добрата воля на "Колективния Запад", която Москва осъзнава, че никак няма да е сигурна.
Въпреки прокламираното "приятелство без граници" между Путин и Си, и в Москва и в Пекин знаят, че
бъдещ конфликт между тях е вероятен.
Китай не е забравил, че по време на "века на униженията" Русия е анексирала значими територии, които преди това са били завладени от Китайската империя.
Затова Си не оказа някаква особена помощ на Путин във войната му срещу Украйна.
Но не са и малко американските анализатори, като Джон Миършаймър, които настаняват Русия да бъде привлечена дългосрочно на страната на Америка. Ако цената за това ще е капитулацията на Украйна или разпадът на ЕС, така да бъде. Да не би, ако се стигне до сблъсък между Сащ и Китай в Тайван европейците да дойдат на помощ? Не е случайно, че част от републиканците в Конгреса не бързат да гласуват помощта на Украйна, а Тръмп, който обикновено ползва всякакви епитети за световните лидери, не е казал и една лоша дума за Путин!
Европейските лидери обаче вече разбират, че за тях оцеляването на Украйна като европейска държава е въпрос на живот и смърт! Но има и "европейски" лидери, които смятат, че държавите им могат да се нагодят към свят, в който Русия има своя зона на влияние! У нас те имат и последователи!