Пореден скандал с активното участие на ДПС се разгаря в град Лозница – област Разград. Районът от години се контролира тотално от Доган. Преди по-малко от месец в центъра на града е издигнат паметник на скандалния комунистически функционер Пенчо Кубадински. В момента текат довършителна дейности, а на 6 септември - деня на Съединението и в навечерието на поредната годишнина от 9-ти септември, когато е извършен комунистическия преврат в България, монументът трябва да бъде открит официално. Оказва се, че решението за издигането му и определяне на общинско място е взето през миналата година от парламента на Лозница с пълно болшинство на съветниците – 12 от ДПС и 5 от ГЕРБ. За целта имало създаден и инициативен комитет – председател му е Ботьо, а в него участва и Вейби Османлъ, първи кмет на ДПС в Лозница и основател на ДПС.
Пред местното издание „Екип 7” областният председател на БСП Наско Анастасов казва: „От БСП подкрепяме изграждането на паметник на Пенчо Кубадински. Това е изцяло местна инициатива. Това е човек, който е направил много за Разград, Лозница и има големи заслуги за развитието на цялото Лудогорие. Всеки, който го отрича, най-малкото не е обективен.
Искам да подчертая, че хората от инициативния комитет не са само от БСП и от българския етнос. Ще отбележа, че самият скулптор, който е от Шумен и изработи паметника, е мюсюлманин. А това не е без значение.
Освен че подкрепя инициативата, БСП официално ще участва в церемонията по откриването на паметника”.
Областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, областен управител, който е и бивш депутат в 43-то Народно събрание, е на съвсем различна позиция: „В нашата държава всеки прави каквото е решил да направи. Освен областен управител, аз съм и български гражданин и заявявам, че всички сме длъжни да спазваме законите. Пенчо Кубадински е бил от висшите вождове преди 10 ноември 1989 година. Този човек е съпричастен към решения, които са се отразили както на цялата държава, така и на отделни съдби. Той активно участваше в смяната на имената,
смени и моето
Хора казват, че бил допринесъл за развитието на града и региона. Какво е допринесъл - построил с народни пари огромен и ненужен хотел в Лозница, който, естествено, фалира, създаде КОС и докара биволи и други екзотични животни от Индия, но се видя, че това не върши работа. Според мен не е нормално подобен паметник да се изгради на общински и държавен терен. Който иска, да си прави подобни паметници, но у тях, а не на публични места.
Искам да припомня и как през 2004 година се стигна до недоразумението този човек да бъде избран от Общинския съвет за почетен гражданин на Лозница, която грешка съветниците на ДПС после бързо поправиха. Съветът ми към кмета Севгин Шукри е да внимава да не се получи сега същата ситуация”.
Кметът на града Севгин Шукри обаче е между чука и наковалнята. Не иска да коментира личността на Кубадински. Пред Faktor.bg Шукри заяви: „Аз съм само от два месеца кмет на общината. Решението е взимано през миналата година с пълно болшинство на съветниците. Има инициативен комитет, който се занимава с монумента”, обяснява кметът, но отказва да се ангажира, дали ще инициира процедура , която да спре откриването на паметника и преместването му на друго място.
Скандалното в случая е, че от години в България действа специален закон, който обвява комунистическия режим у нас за престъпен, а въпросния Пенчо Кубадински безспорно е сред най-скандалните личности в обкръжението на диктатора Тодор Живков. Кубадински е командир на терористичен партизански отряд, член на щаба и заместник политически комисар на Девета въстаническа оперативна зона. В историята НРБ ще се запомни, че в края на 60-те години, заради опасенията от бързо намаляващата раждаемост предлага
пълната забрана на абортите
Кубадински е сред най-близките до диктатора Тодор Живков партийни функционери и се ползва с неговото особено доверие до падането на режима.
Пенчо Кубадински е Герой на социалистическия труд, носител на 4 ордена „Георги Димитров” и на орден „13 века България”.
Най-зловещото в политическата му биография е, че е и един от активните подстрекатели и участници в провеждането на Възродителния процес, който доведе до смяна имената на турците, репресии, убийства и насилствено изгонване на над 300 хил. сънародници в Турция през лятото на 1989 г. Нещо повече - в началото на 1985 година ръководи специална временна комисия, която координира неговото реализиране. След падането на комунизма Кубадиски е сред обвиняемите велможи от върхушката на БКП, но възмездие не го застига. По ирония на съдбата в годините на демокрация, с активното участие на ДПС - партията на Доган, която уж бе призвана да пази правата и свободите на българските мюсюлмани, жертвите издигат паметник на своя палач. Пропагандата в Лозница мълви, че направил много за родния си край, но българите ще го запомнят преди всичко с екзотичните му и скъпоструващи ловни сафарита по света, за сметка на бюджета.
През юни подобен скандал избухна във Велинград. Общинските съветници от ДПС активно гласували в града им да има паметна плоча на друг комунистически терорист – ген. Атанас Семерджиев, който като шеф на генералния щаб на три пъти вади армията, за да потушава бунтове на турци и мюсюлмани, за отнети права и свободи. Решението бе прието от местния парламент, но след като скандалът се пренесе в медиите, от ДПС бързо коригираха поведението си и отмениха предишното си решение. Нещо повече, провинилите се общински съветници подадоха оставки от Общинския съвет в града. Твърди се, че лично Доган тогава е бил бесен за допуснатия гаф и е настоял за тежки санкции.
И двата случая обаче недвусмислено показват, че ДПС се е изродила като политическа формация, няма ясна ценностна идеология, а борбата с комунизма и тоталитаризма е просто романтична маска от миналото. За това ДПС се оприличава на корпорация, с бизнес и олигархични интереси, а функционерите й днес се превръщат в острие за реабилитиране на комунизма и носталгията по този режим.