Един ден в Антиохия се събрали известни духовници, които провели беседа с местните християни. В този момент край тях минала прекрасната Пелагия и заслепила всички останали с чудната си красота и богатство.
Събралите се останали впечатлени и очаровани от видяното, само епископ Нон се разплакал. Той се скрил в своята килия и започнал да се моли на Господ за душата на тази заблудена жена, която не върви във вярната посока.
Същата нощ епископ Нон сънувал странен сън, а на следващия ден, след края на службата, той произнесъл прочувствено слово за Иисус Христос, за смисъла на човешкия живот и други важни моменти от човешкото битие.
Когато проповедта свършила, епископ Нон получил писмо от красавицата Пелагия, която го молела да я приеме, защото искала да промени начина си на живот.
И така красивата Пелагия получила Свето кръщение. Била въведена в християнството. Тя раздала своето богатство на бедните и се посветила на аскетски начин на живот.
Три години по-късно тялото на Пелагия било открито в една бедна килия на отшелник. Монахини от близките манастири погребали покойната жена, а дякон Яков написал нейното житие, понеже лично станал свидетел на трансформацията й от жена, копнееща за човешка любов към жена, копнееща за духовна Христова любов.