Честито Рождество Христово!
„Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина”.
Това е от Матея.
А от мен като подарък тази сутрин ще ви разкажа за два подаръка, които намерих под елхата на старата политическа година. Първият е наистина хубав, но другият е гаден, предупреждавам ви. Хората със слаби нерви да не четат текста от средата нататък, защото ще им се додрайфа силно - сякаш напълно трезви са гонили, убивали, пърлили и разфасовали прасе току пред кметството в центъра на Пловдив. И сега трябва да му ядат ушите.
Все пак обаче да започнем с една от наистина малкото добри за България новини през отминаващата година – публично демонстрираните вече нагласи на правителството да купи за армията американски самолети F-16.
Колкото повече Америка има в България, толкова повече България има в Европа
и в демократичния свят – не сте ли го забелязали през годините.
А би трябвало да го забележите, защото е напълно валидно и обратното – колкото повече САЩ изпадат в изолационизъм или вниманието им е отвлечено другаде и не се интересуват от събитията по нашите земи, толкова по-перфидни начини намираме ние самите да си създаваме проблеми от нищото.
Но закупуването на „Бойния сокол”, както викат на F-16, идва точно навреме. Ако наистина дойде, де. Защото едно от големите притеснения, които имам, е, че може и тая работа да излезе като оная с колелото, дето татко ще ми го купи. Ама друг път.
Да заявиш намерение и да извлечеш в момента колкото може повече политически изгоди от това, е едно. Но да реализираш заявеното намерение, като вкараш решението за закупуване на F-16 в Парламента, за да го подкрепят Сидеров, Нинова, Сульо, Пульо и всички останали народни будилници, чиито ключ за навиване е в ръцете на Москва, е съвсем друго.
Колко ще се дочака такава подкрепа, се вижда с просто око още сега.
Срещу обявеното от военния министър намерение за избор на F-16 пръв скочи президентът Радев, известен на света като един от проруските лидери в Източна Европа.
„По-добре да съм проруски лидер в съчинението на самозван конспиролог, отколкото в официалните грами на Вашингтон” – каза неотдавна по този повод самият Радев в нескопосен опит да се защити.
Горкият човечец, той май не знае, че, след като са те описали по толкова точен начин в книгата „Заговорът за разрушаване на демокрацията” на „самозвания конспиролог” Малкълм Нанс, изобщо няма нужда статутът ти да се обсъжда допълнително в официални грами на Вашингтон - въпросът е решен и
Вашингтон просто вече те е отписал
А аз пък изобщо не се чудя кое е първичното - дали Румен Радев напоследък все по-отпуснато и свободно защитава руските интереси, защото знае, че е напълно отписан от Белия дом, или е напълно отписан, защото все по-силно защитава руските интереси. Лесно е да се сетим, че отговорът е – няма значение, важен е фактът.
Един друг напълно отписан от Вашингтон български политик – Румен Петков, също моментално постави гръд на амбразурата в опит да спре закупуването на F-16 чрез каквото има под ръка – лъжи, манипулации и други естествени инструменти, ползвани постоянно от българското проруско лоби.
Петков и неговите кукловоди би трябвало отдавна да си дават сметка, че всяка негова изява е антиизява. Което значи, че хората в България все по-често използват прост алгоритъм, за да си съставят мнение за нещо, особено за нещо руско - ако го защитават такива като Румен Петков, значи работата е противна на българския национален интерес и трябва да се пазим от нея.
Интересно, кукловодите не си дават сметка колко е контрапродуктивен Румен Петков от пропагандна гледна точка, но за Волен Сидеров май вече се сетиха. Подозирам че заради това той още мълчи по темата за F-16. Освен ако вече не се е изказал мъдро, пък аз да съм го проспал коледно.
Така или иначе, граждани, който и както да ви плаши покрай историята с F-16, не се стряскайте от възможността да въоръжим нашата армия с американските бойни соколи. Те при всички случаи са по-добри от руските таралясници, съвместими са със системите на НАТО и самото им закупуване вкарва България в една друга орбита на отношенията със САЩ, орбитата, където се движат реалните, а не чисто словесни американски съюзници.
Както казах вече – повече Америка в България винаги е по-добре, отколкото по-малко Америка в България. Е, най-добре би било цяла България в Америка под формата на щат, но това е само мечта непостижима…..
А иначе току на портата ни чака Русия. Ама само чака ли? Не, както виждаме, тя продължава да опакова и изпраща гнусни коледни подаръци на целия свят. Поне такъв намерих аз под моята елха, когато се събудих днес.
Военният министър на Русия Сергей Шойгу очевидно не е чул коледното послание на папа Франциск, в което той призовава: „Забравете материализма, Бог е любов, скромност и милосърдие!”
Така че Шойгу, вместо да се смири поне в тези рождественски дни, се захвана най-усилено да се хвали с постигнатите напоследък успехи във въоръжаването на руската армия до зъби. Сякаш са ѝ малко ноктите.
На тази база пък някой си Владимир Ермаков, чиновник в руското външно министерство, създава една наистина крилата фраза: „Който не слуша външният министър Сергей Лавров, ще трябва след това да чуе какво има да му каже военният министър Сергей Шойгу”.
„И това благовестие на царството ще бъде проповядване по цялата Вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.”
Пак е от Матея, не се майтапя.
Но, какво да кажа, освен: Браво, Владимир, браво Ермаков! На такова велико натягане пред началството отдавна не бях срещал, дори в Русия, където мужиците са свикнали на коленопреклонност.
А отдавна не бях срещал и толкова наглост - да се заплашват всички в този светъл, празничен момент, когато светът кротко пие вино пред камината и цялата му войнственост е сведена до гоненето на дебело прасе по двора.
Все пак, благодарим за предупреждението, товарищ Ермаков - има кой да го чуе. Защото сред нас, за съжаление, все още се намират хора, които не знаят, не вярват или не искат да повярват, че
Русия е агресивна държава №1 в света
и светът трябва да вземе наистина сериозни мерки това положение да се промени. А като казвам „сред нас”, имам предвид не само сред нас, българите, а и сред нас, европейците изобщо. Както и сред някои американци също.
На тези хора пък аз спокойно мога да кажа друга една притча: „Ако не слушате моите предупреждения, скоро ще трябва да слушате непрекъснатите брътвежи на Лавров, след като Шойгу се е разправил с вас. С нас. Така, де, с гадовете.”