След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се повиши. Това заяви управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич в София.
В парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната днес Вуйчич представи опита на Хърватия за приемане на общата валута, ползите от нея, икономическия растеж и нивата на инфлация след присъединяването към Еврозоната.
Той отбеляза, че най-трудният от критериите за Хърватия е бил свързан с инфлацията.
"Инфлацията трябва да е равна на средното ниво на трите държави с най-ниска инфлация, плюс 1,5 пункта. Ние бяхме малко над средното ниво на ЕС." - добави управителят на Хърватската народна банка и посочи, че в техния случай средната инфлация на ЕС е била 4,7% и това е базата, на която е трябвало да стъпят, за да изпълнят критериите.
Вуйчич открои и промените в законите, както и преобразуването на кредити и депозити. "Това е огромен по мащаб проект, който трябаше да изпълним", каза той, като добави, че промяната на парите в брой също е изисквала доста сериозни усилия.
Заедно с армията вземат решение как точно да съхраняват и да подменят банкнотите в трезора.
"Всички куни, които бяха изтеглени бяха поставени в тези складове и бяха продадени като стока. Работихме в много тясно сътрудничество с полицията и с арменията както по отношение на куните, така и по отношение на евробанкнотите", уточни Вуйчич. Той подчерта, че сред изискванията преди присъединяването към Еврозоната е било и всички фирми да публикуват своите цени в куни и в евро. По думите му всичко това е било доста добре възприето от обществеността, като отбеляза, че информационната кампания е много ключова при въвеждането на еврото.
"Инфармационната кампания ни помогна да уведомим хората, че не е нужно да чакат въвеждането на еврото", посочи Вуйчич.
Управителят на Хърватската народна банка подчерта, че 60% от парите в брой са предадени в търговските банки преди 1 януари. "След това продължихме да конвертираме банкноти, но темпът беше много нисък", каза той.
Вуйчич коментира и подготовката на банковата система:
"Имаше период от 2 седмици, които бяха доста напрегнати за търговците на дребно. Но всичко се случи правилно. Нямаше инциденти, нито технически проблеми към преминаването към еврото."
По отношение на ключовия въпрос, свързан с цените, управителят на Хърватската народна банка каза, че е имало хора "за" и "против" еврото и много от тях са очаквали повишаване на цените. "Опитът на другите държави сочи, че едно от въздействията на въвеждането на еврото е между 0,2 – 0,4% разлика в цените. Въздействието за Хърватия е 0,2% в ценовата разлика." - обърна внимание той.
Вуйчич добави, че в много случаи цените са се повишили главно при услуги като кафенета и фризьорски салони, но разликата е 0,2 процентни пункта.
"В Хърватия нещата не протичат по-различно, отколкото в други държави, които преминават към еврото. Най-вероятно и в България ще бъде така с минимална разлика." - прогнозира той.
Вуйчич отбеляза, че публичната подкрепа е относително висока при въвеждането на еврото. "За септември 2022 до февруари 2023 г. две трети от хората подкрепят, една трета - не. След въвеждането на еврото тази подкрепа не намаля, дори се увеличава. 51% са с положително мнение, очакваме подкрепата да се увеличава." - каза още той.
Във връзка с елиминирането на риска от обмяна на чужда валута, управителят на Хърватската народна банка уточни, че в случая с България няма такъв риск, защото има валутен борд.
Относно кредитите за домакинства, той обясни, че в Хърватия в момента те да по-ниски от тези в Европа. "В момента, ако вземете кредит от Хърватия, ще видите, че той е по-нисък от Германия", съобщи Вуйчич, като допълни, че и разходите в хърватските компании в момента са по-ниски, отколкото в Чехия, Полша и Унгария, които не искат да приемат еврото.
Разходите за транзакции са третата полза. "Не трябна да харчим пари за преобразуване на валута. Разбира се, има закон за обменните бюра и за банките, и в случая те са губещите, но това е положението", обяви той.
Всички депозити, каза още Вуйчич, сега са в евро и ако настъпи финансова криза за нас ще бъде много по-лесно да я управляваме.
Кредитният рейтинг на Хърватия веднага се повиши след приемането на еврото.
"Има изискване за наличие на резерв и поради подобряването на ликвидността инфлацията в Хърватия в момента е по-ниска, отколкото в Еврозоната", каза още Вуйчич и уточни, че ако еврото е причина за увеличаване на инфлацията, то сега би трябвало Хърватия да има по-висока инфлация от Чехия, Унгария и Полша, а това не е така.
По думите му хората винаги гледат комулативния ефект на инфлацията, а не това, с което боравят статистиците. "Въздействието върху БВП не е отрицателно", заяви той, като посочи, че България няма проблеми с фискалния баланс.
Той обърна внимание, че много страни имат проблеми с публичния дълг, а България ще е добре дошла в Еврозоната, защото няма проблеми с това изискване.
Управителят на Хърватската народна банка обясни, че подготовката за присъединяване към Еврозоната изисква силен ангажимент в този процес, както и да бъде извършено подробно планиране със съответните заинтересовани страни.
"Много важно е да бъдат показвани цените в евро и в местната валута", категоричен е Вуйчич и се обърна към членовете на комисията с думите: "Трябва да заявите ясно, че въвеждането на еврото няма до доведе до манипулиране на цените. Трябва да обясните на хората ползите, но и да обясните концертирането на парите в брой."
Хърватия, каза още Вуйчич, е успяла да концертира 60% от парите в брой преди приемането на еврото.
Министърът на финансите Асен Василев каза от своя страна, че България върви по критериите и вече има напълно изпълнени три от четирите критерия. Той изрази надежда България да стане 21 страна-членка на Еврозоната през 2025 г.
Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев също заяви, че България е в процес на изпълняване на критериите.
"За инфлацията не е нужно да повтаряме неща, които многократно сме казвали. Нищо по-различно няма да стане и в България", каза той и посочи, че сигурността в условия на кризи е друг много важен фактор, както и че при нас валутният риск е сведен до минимум.
Вуйчич коментира и повишаването на доходите. "Стандартът на живот се повиши сред приемането на еврото", посочи той. Това се дължи на факта, че доходите изпревариха инфлацията и Хърватия е на първо място в ЕС по отношение на нарастването на доходите. /БГНЕС