Голям процент от фирмите за бързи кредити оперират на ръба на правилата - това твърди омбудсманът Диана Ковачева, както и няколко потребителски организации. Обвинения за бездействие бяха отправени към Комисията за защита на потребителите, които на свой ред предложиха законодателни промени, предаде Нова ТВ.
Според Габриела Руменова от платформата „Ние потребителите" някои от фирмите за бързи кредити не информират клиентите си за допълнителни такси по кредита, които го оскъпяват."Става дума за такси за експресно отпускане на кредита, които включват да се осигури поръчител, който да отговаря на много специфични условия. Има произнасяне на съда, че такива клаузи не трябва да има, но виждаме, че ги има", обясни тя.
Кредитният консултант Иван Стайков допълва, че много често тези клаузи са включени в договора, а не са добавени впоследствие. А именно в тях се крие истинската цена на бързия кредит. "В случаите, в които не са осигурени поръчители или някакви гаранции, цената на този кредит става различна и значително по-висока. Все едно плащате два кредита, а сте кандидатствали за един", подчерта той.
От институцията на омбудсмана също виждат проблем в дейността на някои фирми.
„Непрекъснато се получават жалби от граждани, които са потърпевши от произвола на фирмите за бързи кредити. Проблемът е много сериозен, защото 90% от тези небанкови финансови институции работят в нарушение на закона.” - споделят оттам.
От Комисията за защита на потребителите, която е единственият държавен орган с правомощия да регулира бързите креди, признават, че проблем има. И съобщават, че вече са наложени глоби в размер на над 700 милиона лева за нелоялни търговски практики. Тъй като това обаче не дава достатъчен ефект, регулаторът предлага законови промени.
"Ако санкцията е в размер на процент от оборота, а фирма има оборот от 100 милиона, 1% санкция би бил 1 милион. А това ще има доста по-сериозен възпиращ ефект." - прогнозира Игнат Арсенов.
От КЗП допълват, че решения за обявяване на подобни нелоялни практики за нищожни има. Но заради съдебни процеси по жалене те се бавят. "Тъй като трябва да се защитят и търговците, тези решения се жалят. След като жалбата падне в съда тогава вече влиза в сила решението и за всяко негово неспазване се налага глоба от 70 000 лв.", допълни Арсенов.