По сталински превръщат думата „фашист“ в нарицателно за всеки, който не е съгласен с тяхното управление и действия
Инж. Иванов е най-забележителният кмет на София през цялото съществуване на града след Освобождението и до днес, казва пред Faktor.bg председателят на Българо-еврейския научен институт
Арх. Елко Хазан е роден в Ямбол. Основател и председател на Българо-еврейски научен институт, който си поставя за цел да проучва и популяризира историята на евреите в България, най-вече във връзка със спасяването им от Холокоста. Автор на изследването „Кратка илюстрована енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги". За дейността си е удостоен с орден „Стара планина“.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Хазан, трябва ли бившият кмет на София инж. Иван Иванов да има паметник в столицата, вие сте един от шестимата български евреи, подкрепили тази идея?
- Аз съм изразявал моето мнение и в лично качество, и от името на Българо-еврейския научен институт, който се занимава конкретно с тези теми – българо-еврейските отношения, спасяването на българските евреи, историята на евреите в България и по света, с техните съвременни и исторически отражения. Не смятам за нужно да повтарям фактите, свързани с дейността на инж. Иван Иванов, които са отдавна известни. Той не е бил политик, бил е извикан на работа в един много тежък момент за България и за него самия, за да управлява столицата. И въпреки това той е постигнал толкова много - всеки може да прочете, дори ако влезе в социалните мрежи - има предостатъчно информация. Да не говорим, че има издадена монография за него, обосноваваща се на огромен документален архив – личен и общински, за неговия изключителен принос за развитие на София. Затова съм и подкрепил и подписката за издигане на паметник на инж. Иван Иванов.
- Тогава какъв е проблемът на хората около „Шалом“, твърди се, че първоначално те са били „за“ почит към Иванов, а сега се отричат от тази своя позиция?
- Темата за паметник на инж. Иван Иванов е дискутирана от много отдавна. И аз се питам сега – защо след като навремето софийска община е била питана и е дала съгласието да бъде издигнат паметник на инж. Иванов, който бих казал е най-забележителният кмет на София през цялото съществуване на града след Освобождението и до днес, изведнъж се предприемат едни обратни действия и то от една организация – „Шалом“, която си е присвоила правото да говори от името на всички евреи в България. Идеята за този паметник е била обсъждана вече десетилетие, а не е от няколко месеца или дни. Общинските съветници дълго време са били убеждавани за състоятелността на този проект, имали са достатъчно време да се запознаят с фактите и аргументите. Последното утвърдително гласуване на решението на СОС, което разискваме тук, е станало включително с участие и на общинари и от БСП, знам го от сигурен източник. С други думи - в последния момент хора, узурпатори на мнение, изведнъж прибягнаха до едни способи от началните отделения - да отидат при класната и да се оплачат, „че им дърпат плитките“, казано на шега. Но това са едни методи и от нашето близко минало, когато нещата се решаваха еднолично от Партията (БКП – бел.ред.), чието положение в държавата беше уредено с чл.1 от отменената след демократичните промени Димитровска конституция. Ние, а пък и публиката вече знаем кои именно пишат тези „филипики на организацията“ (Шалом – бел.ред.).
- Кои са тези хора от еврейската общност и състоятелни ли са аргументите им да няма паметник на кмета Иванов?
- Голяма част от тях са наследници на евреите, които пречеха на своите сънародници да осъществят многовековния идеал на еврейския народ да възстанови своята държава там, където е била създадена в Близкия изток. И сами избраха възможността да останат тук, за да подкрепят комунистическия режим. Този печат, разбира се, не може да се сложи върху всички евреи, тъй като е имало хора, които поради семейни или патриотични мотиви са избрали да продължат съществуването си в България. Те нямат лоши спомени, въпреки преживените през този период ужасни неща от евреите в Европа, когато България е била остров на спасението. Такава е била нейната роля и през хилядолетия.
Що се отнася до аргументите им „против“ - те са много слаби. Размахват се едни две писма, които са официална поща, която всеки ръководител на ведомство подписва. Те са израз на един момент, когато България, без нито един изстрел, в съответствие с международното право, след многогодишна дипломатическа борба и активните действия на цар Борис Трети успява да върне на България Южна Добруджа. Представете си какво би станало, ако започнем да преследваме всеки в страната, който е подписвал такива писма? Това значи да не остане жив човек в България. Както знаем – и комунистическият режим до 10 ноември 1989 беше обявен за престъпен, заради своята идеология, а днес негови наследници се опитват да ни дават исторически оценки.
- Защо толкова лесно напоследък се лепят етикети „фашист“, „нацист“, или пък ако си антикомунист – то едва ли не ти си антисемит?
- Това е много хубав въпрос, защото е наистина един раздел на война между терминологиите. Въпреки че хиляди пъти е коментирано какво е „фашист“. Наричайки инж. Иван Иванов фашист, тези хора се опитват да го изкарат може би член на италианската партия, която създава Мусолини и която се проваля с гръм и трясък. Има хиляди статии и книги, посветени на този феномен. Това е един начин на управление на вътрешните и международни събития в Италия, който е типичен за Мусолини. Но някак постепенно думата „фашист“ нашите „приятели“ се опитват да я превърнат в нарицателно за всеки, който не е съгласен с тяхното управление и действия. И това е наложено още от времето на Сталин. Затова препоръчвам на читателите на Faktor.bg да прочетат книгата на проф. Никола Алтънков „Нарекоха ги фашисти“, за да си дадат отговор какво е „фашизъм“ и „кой е фашист“, и дали инж. Иванов наистина е бил такъв.
- Обществото остава с усещането, че „Шалом“ представлява всички български евреи и техните гледни точки за историята?
- Това е поради факта, че хората във и около „Шалом“, подобно на БСП, която смени една буквичка в абревиатурата си, направи така, че да получи всички активи на бившата комунистическа партия от периода 1944 до 1989 г. Много интересно е, че веднага след 9 септември 1944 ръководителите на българските евреи декларират в Париж по време на подписване на мирните договори след Втората световна война, че в България евреи, загинали при нацистки преследвания, с изключение на падналите като партизани, няма. Числото на евреите у нас не се е намалило, а се е увеличило – това се отнася до времето на Холокоста. Интересна е тази позиция, която споделя нашата организация и нашите приятели българи, с които действаме в синхрон, също и приятели от Израел, сред които е и инж. Самуил Ардити, който вярвам нашите съвременници познават добре. Докато не заболя тежко, той се бореше за запазване на доброто име на България, което същите тези хора (от Шалом – бел.ред.) непрекъснато окалваха.
Интересното е обаче и това, че тази декларация, за която ви говорех преди малко, се поддържа от същите тези хора, които днес искат да спрат издигането на паметника на инж. Иванов, и то някъде до преди 2010 година. Изведнъж, окрилени от някакви техни задокеански приятели, припомняйки си старите си тежнения по комунизма, решиха да излязат с официална позиция на “Шалом“ по повод съдбата на евреите под българско управление в годините на Холокоста в Европа. Позицията е приета на 4 декември 2011 година. Между другото в това становище, което те малко полусрамежливо афишират, се казва, че „Виновни за депортирането на евреите от тези територия на Беломорска Тракия и Вардарска Македония и гр. Пирот по време на Втората световна война имат германските власти заедно с българското пронацистко правителство, както и липсата на съпротива от страна на местното население“. Обръщам ви внимание на годината, когато е формулирана тази позиция – 2011, както и на твърдението за „отсъствието на съпротива на местното население“, което е премахнато тихичко, „по терлици“. А на 23 декември 2021 г. е издадена една „нова“, още по-окалваща България „позиция“. Но това, което е общото между двете позиции – от 2011 и 2021 година, е че: „Ние, от “Шалом“, призоваваме българското правителство по време и място, както то прецени, да поеме отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите в периода 1941-1944 година“. Опитвам се да предоставя този текст на нашите съграждани и да ги попитам – съгласни ли сте вашето правителство, което и да е то, да поеме моралната отговорност, при все че не е казано за какво точно да се поеме отговорност – за спасяването на евреите ли, за унищожаването ли -извършено по волята на нацистка Германия, защото това бяха територии, завладени след военни действия?
- Само преди седмица бе обявена, но после отложена под обществен натиск дискусия в СУ, озаглавена „Патология на едно честване“. Каква патология искаха да ни внушат организаторите?
- Това са същите герои и същите апологети, които се опитват да смачкат самочувствието на българския народ, на здравомислещите хора, които са преобладаващи. Този фарс или комедия, която се разигра в последния момент, е много характерна за тези герои. А и тези така наречени организатори на така наречената „Дискусия“ разчитат на същите рупори, понеже те самите нямат капацитета да формират общественото мнение. Затова и се опитват да го направят с така наречените флашмоби, най-общо казано, разхождайки някакви табелки по улиците на София, говорейки през устата на други хора, които ние, като свидетели на тези процеси, много добре знаем, че са инспирирани, а вероятно и финансирани от същите хора.
Разбира се, че всеки има право на мнение. Но същите тези хора, които щяха да са на тази „дискусия“, говорят чрез нашите пари, които получават от нашите данъци. Защото една от фалшивите им претенции е, че това била „академична мисъл“ и опит последната да бъде заглушена.
Попитахте ме за „патологията“. „Патология“ са техните действия. Още като прочетох първите съобщения, нещо като че ли ме удари по главата – как можеш да наречеш едно честване „патология“! Трябваше няколко пъти да се върна към надслова, за да се уверя, че не съм прочел нещо накриво. От една страна, радвам се, че тази вълна, която се надигна, осуети провеждането на това събитие. Защото, както казва моят приятел и съратник Самуил Ардити, „Ако си свършил нещо, и не си докладвал, все едно, че нищо не си свършил“.
От друга страна, аз съм неудовлетворен от това което се случи – дискусията да бъде отложена. Нямам съмнение кой беше инспирирал тази дискусия, познавам този лагер. Подобни „дискусии“ се превръщат в едни говорилни само на техните докладчици и когато дойде време за въпроси и дебати казват – „Ама -времето, което ни е отпуснато от домакините, приключи и трябва да финализираме събитието“. Но съм и крайно недоволен, защото аз и много други хора, с които имам контакти и позиции по тези въпроси, се готвехме да им дадем едно много категорично противопоставяне по демократичен начин. Реално, ние бяхме лишени да им окажем този отпор. Самият факт се допълва и от начина, по който стана отменянето. Първи поискаха да бъде отменена дискусията собствените им ментори от еврейска организация „Шалом“, тъй като, видите ли, „това щяло да предизвика проблеми в една предизборна ситуация“. Ама ние какво – ще спрем съществуването на държавата ли? Това е смешно обяснение. Защото знаете ли какво става, когато отвърнеш на удара с внезапно отдръпване, принуждавайки своя противник да падне на земята.
- Съзирате ли в отмяната на дискусията някаква вътрешна неубеденост в тезите на организаторите, които е трябвало да се пропагандират?
- Те добре са знаели какво ги е очаквало. Те действат с хватки, които най-малко не са честни, не са редни в една дискусия. Що се отнася до „академичността“ на тази дискусия – показателни са имената на участниците в нея. Тези хора са много нагли и водят своята борба по един доста подъл начин - в едни ограничени пространства и ограничени групички. Но най-показателното е това - кои са били лицата, до един поканени да водят дискусията – нека вашите читатели се позаинтересуват какви изказвания и писания са имали по темата за българските евреи, защото те са говорителите на антибългаризма не от вчера. Освен това всичките тези, в една или друга степен, в своето службогонство, си пъхат пръстите в една болезнена област, която пречи на доброто развитие на българо-македонските отношения – вече ви цитирах официалните позиции на „Шалом“. Нещо повече, самите те заемат антибългарски позиция по отношение и на езика, и на историята, превръщайки по този начин спора - не в академичен или исторически, а в политически! Тяхната дейност по презумпция трябва да бъде обществена, културно-просветна. Но те още от времето на техните предшественици се занимават с политика. И както виждате се обърнаха към политик, да им разрешава въпросите. Аз лично бих се обърнал към г-н Борисов с най-учтив призив - да си припомни предишни свои позиции и действия по въпросите на българо-еврейските и българо-македонските отношения - и да не ни връща към периода на повелителката на „ремонта на ремонта“, която собствено беше нещо като „постоянно присъствие“ на бул.“Стамболийски“ 50.