Маккейн, изправил се пред колегите си с белези от скорошната си операция, откровено заяви, че Сенатът не е свършил нищо в последните шест месеца. Той обаче изрази своята благодарност за това, че е имал възможност да работи в най-висшата институция на САЩ и призова двете партии да работят заедно, за да преодолеят блокажа във властта.
Прекарал в Сената тридесет години, Маккейн е ветеран от Виетнамската война и е бил военнопленник шест години. В началото на президентската си кампания Доналд Тръмп заяви, че той не е истински герой. "Станал е военен герой, защото са го заловили", изтърси държавният глава, който се е измъкнал от военна служба. "Предпочитам хора, които не са ги залавяли." В снощното си обръщение обаче Маккейн се въздържа от преки критики срещу президента и вместо това се обърна към колегите си.
Вижте последната реч на Маккейн в Сената:
"Господин председател, стоял съм на това място много пъти и съм се обръщал към много председатели. Хора са се обръщали към мен, докато съм бил в този стол, и това е най-близката позиция до президентството, до която ще стигна някога.
Това е почетно място, към което сме почти безразлични, нали? В действителност да председателстваш Сената е досадна, скучна церемония и обикновено бива разпределена на младшите членове на мнозинството.
Но днес стоя пред вас, изглеждайки малко по-зле, и отново оценявам протокола и обичаите на тази институция и останалите 99 привилегировани души, избрани в Сената. Бил съм негов член в продължение на 30 години. Преди това имах друга дълга кариера, професия, която бе невероятно обогатяваща и която ми даде уроци и приятелства, пред които благоговея. Но службата ми тук е най-удовлетворяващата работа в живота им. Благодарен съм на аризонците за привилегията, за честта да служа тук и за възможността да изиграя малка роля в историята на обичната ми държава.
Познавам и се възхищавам на мъже и жени в Сената, които са изиграли много по-голяма роля в историята ни – истински държавници, гиганти на американската политика. Те са били членове и на двете партии и са имали различен произход. Амбициите им често са се сблъсквали. Възгледите им по проблемите на деня са били различни. И често са имали сериозни разногласия за това как да удовлетворят интереса на народа.
Колкото и остри и искрени да са били споровете им, колкото и страстни да са били амбициите им, те са знаели, че са длъжни да си сътрудничат, за да гарантират, че Сенатът ще изпълни ефективно конституционните си отговорности. Отговорностите ни са важни, жизненоважни за успеха на републиката. Чудноватите ни правила и обичаи нарочно изискват широко сътрудничество, за да могат да функционират. Най-уважаваните членове на тази институция са приемали необходимостта от компромиси, за да постигнат постепенен прогрес в решението на проблемите на Америка и да я защитят от враговете ѝ.
Сещам се за този принципен възглед и за службата на предшествениците ни, когато чуя, че наричат Сената "най-великото съвещателно тяло" в света.
Не съм сигурен, че днес можем да приемем тази титла с чисто сърце.
Сигурен съм, че и в миналото тя невинаги е била заслужена. Но съм сигурен, че е имало моменти, в които е била, и съм имал привилегията да стана свидетел на някои от тези моменти.
Днешните ни обсъждания са оживени и интересни – не само дебатите, а упражняването на всичките ни отговорности – разрешението на правителствени политики, отпускането на средствата за тях, даването на съвет и съгласие. Те могат да бъдат искрени и основани на принципи. Но са по-разделени, по-племенни от всякога, по мои спомени. Обсъжданията ни могат да са важни и полезни, но, мисля, всички ще се съгласим, че напоследък не са кой знае колко величави. И не са от голяма полза за народа.
И двете партии позволиха да се стигне дотук. Нека оставим на историците въпроса кой е започнал пръв. Подозирам, че те ще стигнат до извода, че всички сме съучастници в падението – или чрез действия, или чрез немарливост. Всички имаме вина. Аз със сигурност. Понякога съм оставял чувствата да замъглят преценката ми. Острите ми думи към колеги са пречели на постигането на компромис. Гонил съм победата като самоцел, а не като част от политиката.
Постепенният прогрес, компромисите, критикувани, но и приемани от двете страни, подкопаването на проблемите малко по малко и предотвратяването на най-лошото, на което са способни враговете ни – тези неща не са бляскави, нито вълнуващи. Не са политически триумф. Но са най-доброто, което можем да очакваме от системата ни на управление в една разнообразна, свадлива и свободна държава.
Нека вземем предвид несправедливостите и жестокостите на автократичните правителствена и колко продажна може да бъде човешката природа. Системата ни успява да осигури променлив прогрес и да опази свободите и справедливостта, и това е величествено постижение.
Системата ни не зависи от аристокрацията. Тя обяснява несъвършенствата ни и подрежда индивидуалните ни стремежи, благодарение на които сме създали най-силното и проспериращо общество на света. Длъжни сме да опазим това, дори когато не постигаме удовлетворението от "победата". Дори когато трябва да отстъпим, за да получим. Дори когато усилията ни постигнат дребни резултати, а критиците от двете страни ни плюят, че сме плашливи и че не постигаме "триумф".
Надявам се, че отново можем да се опрем на смирението, на необходимостта да си сътрудничим, на това, че зависим един от друг – за да се научим да си вярваме отново, а след това – да служим по-добре на хората, които са ни избрали.
Не слушайте бомбастичните гръмогласници по радиото, телевизията и интернет.
Да вървят по дяволите. Тях не ги интересува общественото благо, те се хранят с нашата недееспособност.
Нека си вярваме един на друг. Нека се върнем към обичайния ред. Нямаме напредък по прекалено много важни въпроси, защото се опитваме да спечелим, без да разчитаме на отсрещната страна на залата. И двете страни подхождат така – създават законодателство отгоре надолу, без подкрепа от другата страна, използвайки всички необходими парламентарни маневри.
Нищо не постигаме, приятели. Нищо не постигаме! Единственото, което сме направили тази година, е да одобрим Нийл Горсъч за член на Върховния съд. Здравната ни система е пълен хаос. Всички сме наясно с това – и хората, които подкрепят "Обамакеър", и противниците ѝ. Трябва да направим нещо. Ние, републиканците, търсим начин да я прекратим и заместим, без да платим ужасна политическа цена. Още не сме открили как и не съм сигурен, че изобщо ще успеем. Успяхме само да направим по-популярна една политика, която изобщо не беше популярна, когато започнахме борба срещу нея.
"Не се крием зад стени, а ги срутваме."
Гласувах дебатите да продължат и да бъдат предложени поправки. Няма да гласувам за този закон в сегашния му вид! Той е празна черупка, всички го знаем. Губернаторът на моя щат ме е снабдил с промени, които трябва да бъдат включени, за да дам подкрепата си за финалната версия на текста. Знам, че много хора сред вас искат значителни промени, за да подкрепят този закон.
Създадохме проектозакон зад закрити врата, консултирайки се с администрацията, и после го стоварихме върху скептичните членове, опитвайки се да ги убедим, че е по-добре от нищо. По-добре от нищо? Поискахме да преглътнем съмненията си и да го прокараме насила през обединената опозиция.
Не мисля, че ще успеем и може би така и трябва.
Администрацията на Обама и демократите в Конгреса не трябваше да прокарват такава масивна социална и икономическа промяна без подкрепата на противниците си. Ние също не бива да го правим. Защо не опитаме старомодния начин на законодателство, начина, по който традициите и обичаите ни окуражават да действаме? Ако този процес се провали, което е много вероятно, нека се върнем към обичайния ред.
Нека комисиите по здравеопазването, образованието, заетостта и пенсиите опитат да създадат закон с помощта и на двете страни. Нека го внесат в зала за поправки и дебат и да видим дали можем да приемем нещо, което няма да е перфектно, ще бъде пълно с компромиси и няма да задоволи непреклонните и от двете страни. Може би обаче ще даде решение на проблемите, пред които американците са изправени днес.
Какво можем да загубим, ако работим заедно за тези решения? Поотделно не успяваме да свършим кой знае какво. Не мисля, че който и да е сред нас е горд от недееспособността ни. Не е вдъхновяващо да пречиш на опонентите си да постигнат каквото искат. По-удовлетворяващо е да уважаваме различията си, но да не позволяваме те да пречат на споразумения, за които не е нужно да нарушаваме основните си принципи; добросъвестни споразумения, които подобряват живота и защитават американския народ.
Сенатът може да постигне това. Знаем го, виждали сме го преди, виждал съм го много пъти. Моментите, в които скромно съм работил по двупартиен отговор на национален проблем или заплаха, са най-голямата гордост в кариерата ми и най-голямото удовлетворение.
Това място е важно. Работата ни е важна. Странните ни правила и ексцентричните ни практики, които ни бавят и държат на сътрудничеството, са важни. Основателите ни са предвиждали Сенатът да бъде институция за дебати, внимателно тяло, което работи на дистанция от обществените страсти.
Ние сме важна бариера пред изпълнителната власт. Президентът се нуждае от съгласието ни, за да назначава юристи и служители на правителството и до голяма степен за външната си политика. Независимо дали сме от една и съща партия,
ние не сме подчинени на президента. Ние сме му равни!
Отговорностите му са тежки, много и важни. Нашите също. Имаме жизненоважна роля в оформянето и насочването на съдебната система, армията, правителството, в планирането и провеждането на международни и вътрешни политики. Успехът ни в тези прекрасни конституционни задължения зависи от това дали си сътрудничим.
Успехът на Сената е важен за устойчивия успех на Америка. Тази държава – тази голяма, буйна, кавгаджийска, несдържана, неспокойна, бореща се, смела, красива, великодушна, добра и великолепна държава – има нужда от нашата помощ, за да процъфти. Тази отговорност е по-важна от личните интереси и политическите връзки.
Ние сме служители на велика нация, "нация, зачената под знака на свободата и посветена на принципа, че всички хора са създадени равни". Тук повече хора са живели в свобода и сполука, отколкото в която и да е друга нация. Спечелили сме безпрецедентно богатство и власти заради принципите ни на управление и заради правителствата, които са ги защитавали.
Америка е допринесла повече от всяка друга нация за световния ред, освободил повече от хора от тирания и бедност, отколкото в цялата световна история. Ние сме били най-великият пример, най-големият поддръжник и най-силният защитник на този ред. Не се боим. Не ламтим за чужди земи и богатства. Не се крием зад стени, а ги срутваме. Ние сме благословия за човечеството.
Можем ли да се надяваме да служим на по-велика кауза от това да помогнем Америка да е силен, устремен, вдъхновяващ фар на свободата и защитник на достойнството на всички човешки същества и на правото им на свобода и справедливост? Тази кауза ни обвързва и е по-силна и смислена от малките разлики, които ни разделят. Колко велика чест и изключителна възможност е да служиш в тази институция.
Привилегия е да служа с всички вас. Откровен съм. В последните дни много от вас протегнаха ръка към мен със загриженост и молитви и това означава много за мен. Наистина. Толкова много хора казваха толкова хубави неща за мен напоследък, че може би ме бъркат с някой друг. Но оценявам всяка дума, макар много от тях да са незаслужени.
Ще остана тук няколко дни, надявам се да работя по дебата за закона за отбраната, който, горд съм да кажа, е продукт на двустранно сътрудничество и доверие между членовете на комисията за въоръжаването.
След това ще си ида у дома, за да лекувам болестта си. Имам намерение да се върна и да накарам много от вас да съжаляват за всички хубави неща, изречени по мой адрес. И, надявам се, да ви втълпя, че е чест да служа на американския народ рамо до рамо с вас.
Благодаря ви, колеги сенатори.
Господин председател, освобождавам мястото."