Светослав Пинтев
Наскоро цитирах руския журналист Игор Яковенко (виж Първа част, б.р.), бивш депутат в Думата и председател на профсъюза на журналистите «Журналистическа солидарност», по-точно неговата забележителна статия „Русия в капсулата на митовете“, с подзаглавие: „Националният нарцисизъм като политически проблем в Русия“. Бих искал да продължа тази тема, защото същите митове битуват и у нас, като тук имат още по-разрушително въздействие. В България те директно атакуват нашата идентичност и я заменят с парадигмата на лъжата за Русия като водач на славянството към светли бъднини. Една доктрина, между другото, задигната от средновековните български владетели. Като титлата „цар“ и много други знаци на нашата държавност.
„Магнитът не може да има един полюс. Свещеният мит не работи без мита за профани. Святата Рус се нуждае от враг. Желателно е няколко. В информационното общество възпроизвеждането на митовете за профани изисква увеличаване на мощността на митосъздаващите устройства, тъй като е необходимо не само да се втълпи в съзнанието на хората лъжата, че в Украйна са нацисти, но също така и да се блокират всички останали източници на информация.
Генераторите на митовете за профани
работят 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да доведат средния руснак до състоянието, при което той ще приеме собствения си брат, който живее в Киев, за фашист“, пише Яковенко. Съвсем същото важи и за българина, зомбиран от тях. Той вижда фашист във всеки , който не е влюбен в Путин. Без да задава излишни въпроси, защо именно кремълският борец с „фашизма“ финансира безчет неонацистки организации на Стария континент, защо те си направиха конгрес в самата Москва преди време.
Целта на този тип пропаганда е да блокира рационалните компоненти на съзнанието, да блокира всеки шанс да се излезе от капсулата, която е обгърнала съзнанието на руснаците. И на много българи…
„Русия от периода на късния путинизъм - това е страна, непрекъснато покривана с вълни на митологичното съзнание. Митове присъстват в съзнанието на всяка нация, като изпълняват полезна функция, разделяйки света на свещена и профана част. Проблемът идва, когато
вълната на митът обърне обществото надолу с главата
А митът се превърне в основен регулатор на взаимоотношенията между хората и основен източник на външна и вътрешна политика“ пише още Яковенко .
Нашият проблем е, че обществото ни не просто е обърнато наопаки, то е удавено в митовете на късния путинизъм, които по същество са съвсем леко осъвременена версия на съветските митове, украсени с финтифлюшки ала Гьобелс. Те така са пуснали корени в мозъците на някои другари, че изкореняването им е невъзможно. Дори си нямаме собствени митове, ползваме тези, изковани в лабораториите на пропагандата на друга страна. Една от най-абсурдните им модификации гласи, че само този българин, който е предан на Русия и лично на Путин е истински българин. Отвратително е, обида е за здравия разум, но никак не са малко хората, които приемат това малоумие като символ верую.
В страните на европейската цивилизация митовете знаят своето място, но в Русия не е така, заключва руският журналист. Нито пък у нас, бихме допълнили.
Говорихме вече, че Путин, анексирайки Крим през 2014 г., и откъсна капака от стария сандък, пълен с митове. И сакралните, и профаните са с чисто имперски характер.
Кутията на Пандора пусна на свобода демоните си
Идеите за национална изключителност до известна степен са присъщи на много народи, намират почва и в България, колкото и да сме малки. Тук обаче страшни са мутиралите руски имперски митове.
„Американците възприемат идеята за своята изключителност много преди създаването на Съединените щати. Джон Уинтроп през 1630 в "Модел на християнското милосърдие" описва пуританите на Нова Англия като "град на хълма" и предлага на всички хора по света да изградят живота си в съответствие с този модел“, пише Яковенко.
Двеста години по-късно, през 1831 г., Алексис дьо Токвил в книгата си "Демокрацията в Америка" обоснована идеята за американската изключителност, но вече не използва религиозни, а социологически и политически аргументи, които предлага да "разгледат всички демократични държави, в светлината на примера на американския народ".
Американското общественото съзнание бе в състояние да изпревари този мит, за да го компенсира, така че той като правило, не води САЩ към саморазрушителни последици. Това значително допринася за по-балансирана система от съдържания и баланси, позволяваща на американската общественост да види опасността от следването на основните митове във времето и да я пресече.
Добре известен е тъжният опит на идеята за германската изключителност, основаващ се на превъзходството на арийската раса, който доведе германския народ до национална катастрофа.
Руска православна църква официално осъжда идеята за национална самобитност, но в действителност насърчава
руския православен месианизъм
След Крим този месианизъм премина в друга фаза, като се превръща в истерия, напълно отровила общественото съзнание и да се създаде модел на зомбито "крымнашевца" и "запутинца", с когото по принцип е изключен диалог по редица теми, свързани с външна и вътрешна политика на Русия, твърди авторът. За съжаление, това важи и за много българи, а и за българските свещенослужители. Като започнеш от най-висшия клир и стигнеш до обикновени свещеници. Това, разбира се, е свързано и с принадлежността на някои отци към ДС в миналото.
Faktor.bg писа през август: „ Пловдивският владика Николай, който негласно се води кадровик на Св. Синод и неофициален наследник на патриарх Неофит, стана обект на иронични закачки в скандален видеоклип. Русийският православен университет разпространи на сайта си специално видео обръщение на Дядо Николай, изпратено до Московския патриарх Кирил само преди няколко дни. В него владиката изказва благодарността си към Руската църква и нейния глава, че са изпратили за поклонение в пловдивска епархия реликви с частици от покрова и ризата на света Богородица. Светите частици са били изложени в деня на св. Марина, която е и патрон на митрополитския храм в Пловдив. Демонстративно владиката е направил видео обръщението на руски език, за да изтъкне преклонението си към Русия. Скандалното обаче е, че дядо Николай в стремежа си да се докара пред събратята си от Руската църква демонстрира неграмотно говорене и лошо познаване на езика, въпреки че в църковните среди се знае, че е изкарал три години в тяхна школа“.
Това просто не се нуждае от коментар. По-важното е, че много от идеите на този владика чудесно се вписват в тези на руския православен месианизъм. И това не ще да е случайно… А опитите му да влияе и на политическия живот осветяват този факт в зловеща светлина.
„Крим за имперците от периода на късния путинизъм стана това, което преди 140 години за техните предшественици бе Константинопол.
Империята на Путин е много по-малка от империята на Романови, съответно намаляват и мащабите на желаното“, е изводът , до който стига руският журналист. Поне засега. Защото атаките от Кремъл към свободния свят водят до други изводи.
Дегенерация на имперския мит се проявява на много нива, но най-очевидна е в
чудовищната дегенерация на имперските митотворци
Преди век и половина един от неговите вдъхновители е титаничният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски, който е писал: "Истинската велика нация никога не може да се примири с второстепенна роля в човечеството или дори от първостепенно значение и поради това, че може да има истински Бог ... Единственият народ богоносец е руският народ. " По време на Руско-турската война от 1877-78 г. Достоевски в "Дневникът на писателя" спори с идеолога на славянофилството Николай Данилевски за съдбата на Константинопол. Двамата руски мислители делят кожата на една мечка, която не е убита, както се изразява Яковенко.
Николай Данилевски смята, че Константинопол трябва да се превърне в единен център за всички източни народи, да бъде на всички славяни, а руснаците да са там наравно с всички останали. Фьодор Михаилович е ядосан от тази щедрост: "Не може да има сравнение между руснаците и останалите славяни. Как Русия може да участва във владение на Константинопол на равни начала с останалите славяни, ако Русия е неравностойна във всяко отношение - с всеки народ поотделно, и с всички тях, взети заедно? Константинопол трябва да бъде наш, завладян от НАС, руснаците, от турците и да остане наш навеки" , повелява Достоевски.
"Константинопол е център на източния свят, а духовен център на източния свят и негова глава е Русия", непреклонен е писателят.
Тази лудост на национален нарцисизъм доведе Руската империя на Романови до бедствието в Първата световна война и в сгромолясването на империята, констатира журналистът.
Основната разлика между вълните на имперските митове, които обхващат Русия през 19-ти век и тези, с които е наводнено общественото съзнание на страната след 2014 г., е в това, че генераторите на митове от миналото са незаинтересовани и искрени.
А сегашните?
Едва ли Достоевски може да се подозира, че е насърчавал безумните митове за Русия като "главата на източния свят", едва ли той е настоявал за завладяването на Константинопол, за да се докопа до държавната копанка. Днес съвсем не е така.
„Що се отнася до мотивите на нашите настоящи генератори имперски митове като Владимир Соловьов, депутатите Никонов, Яровая и други подобни, е целесъобразно да използваме израза на Станислав Йежи Лец. "Некрасиво е да подозираш, когато си съвсем сигурен." Създаването и разпространението на имперски митове се превърна в много печеливш бизнес, смята руският журналист.
А я да видим кой замества Достоевски у нас – хора като Светлозар Лазаров и Петър Волгин. Това, ако не е падение, не знам кое е.