Сандъкът с имперските митове и ядреното чудовище

У нас дори науката беше впрегната да работи за маниите на късния путинизъм

Бъдеще след императора

Бъдеще след императора

Светослав Пинтев

Попаднах в блога на Гари Каспаров на една забележителна статия  от руския  опозиционер и журналист   Игор Яковенко,  бивш депутат в Думата и председател на профсъюза  на журналистите «Журналическа солидарност». Името на материала е многозначително „Русия в капсулата на митовете“. „Подзаглавието е не по малко точно: „Националният нарцисизъм като политически проблем в Русия“.
В един прецизен анализ за деградацията на имперските митове Игор Яковенко твърди , че през епохата на късния путинизъм  Крим е заместител на някогашната мечта за покоряването на Константинопол, а обявяването на Украйна за държава на фашистите не е нищо друго освен създаването или развиването на поредния профански мит, който цели да блокира способността за мислене на цялото руско общество. Да го наречем 

мит за профани

 Да е по-ясно… 
Яковенко прави един страхотен анализ на имперските митове на Русия и други страни, като започнеш от деветнадесети век, та до днес, където обяснява защо днес в държавата му те са се превърнали в бич и заплаха за съществуването й, докато останалите държави са успели да ги неутрализират.  
Замислих се защо тези руски имперски митове се разпространяват и в България, защо  има и у нас партии, хора, на които  те действат като валидол на котка. И по същия начин капсулират съзнанието и на част от българското общество, лишавайки го от способност да осмисли собствената си история, настоящето и бъдещето на всички нас, 

бъдещето на децата ни

   Какво превръща тези хора в „зомбита на путинизма“, термин, който авторът използва?  
Да видим отново какво пише Игор Яковенко:  „Русия  от периода на късния путинизъм- това е страна, непрекъснато покривана  с вълните на митологичното съзнание. Митове присъстват в съзнанието на всяка нация,  като изпълняват полезна функция, разделяйки света на свещена и профанна част. Проблемът идва, когато вълната на мита обърне обществото надолу с главата, а митът се превърне в основен регулатор на взаимоотношенията между хората и основен източник на външна и вътрешна политика. В страните на европейската цивилизация митовете знаят своето място. На първо място науката  е тази, която показва мястото им.  В йерархията на руската публични институции 

науката заема низшите  нива

И нищо не може да ограничи митовете свободно да бродят из Русия, да се чувстват комфортно и уверено,  до голяма степен, определяйки политиката на руската държава“, пише Яковенко
За нашата страна може да се каже абсолютно същото.  Може би, защото сме гранична област между европейската цивилизация и евразиатския деспотизъм. Между два толкова различни манталитета.
  Тук дори и науката беше впрегната да работи за митовете на късния путинизъм. Това се случи съвсем съвсем наскоро, не може да сте го забравили. 
 Само преди дни учени от Българската академия на науките се опитаха с поредица от трикове  да обосноват необходимостта от  АЕЦ "Белене". 

Едно ядрено чудовище, което  заплашва страната ни

  И всички го знаят, учените и простите, без съвсем простите, колкото и да се опитват да ни хвърлят прах в очите.
„Проектът АЕЦ "Белене" е възможно да бъде реализиран, но при изпълнение на финансовите показатели, заложени от БАН“. Това било станало ясно от думите на проф. Александър Тасев, ръководител на проекта по разработване на доклад за АЕЦ "Белене" при представянето му в БАН, както писаха някои медии. Стана ясно друго- опитват се вулгарно да ни измамят.
 По голямата част от специалистите, работили по доклада предпочетоха да не научим имената им. И са напълно прави.
По почти същото време, след около два месеца ослушване, Русия   призна за повишена радиоактивност на нейна територия. Никое ведомство обаче не докладвало да е и изпуснало радиация, та нямало проблем. Може сега да помълчат още две-три месеца,   една  стара съветска традиция, която беше спазена и тук след Чернобил.

И  къде е тази радиация? 

Около най-стария ядрен комплекс на Русия, наречен „Маяк“ – завод за плутоний, ядрени оръжия и преработка на ядрено гориво за СССР. Там на 29 септември 1957 г. става страшната Кищимската катастрофа,  наречена от руските учени само  „радиоактивно замърсяване, станало в Челябинска област, Съветска Русия, СССР“ Казват, че инцидентът е бил по страшен от Чернобилската авария. 
Днес историята сякаш се повтаря.  Руски журналисти твърдят, че над 2 милиона души в Челябинска област са получили облъчване със смъртоносни дози рутений-106 и са обречени на бавна смърт. Челябинск бил отцепен с блокпостове и бронетехникау пишат те във Фейсбчук.
Искам да знам едно, ще бъдат ли проверени заключенията на учените от БАН от експерти, командировани от ЕС? Ще влязат ли в затвора въпросните български учени, ако се окаже, че не са казали цялата истина. Това е въпрос на живот и смърт за страната ни, в края на краищата.    Имаме право да го поискаме. Трябва да го поискаме!
Да се върнем пак към статията на Яковенко: 
„Путин, анексира Крим през 2014 г., и 

откърти капака от стария сандък, пълен с митове

 Тогава те се разлетяха по територията на Русия, телевизия, радио и вестници, заселиха се в съзнанието на повечето руснаци, като превърнаха страната и нейните жители в нещо, което не е съвсем нормално, а и е много токсично. Всички митове, които бродят из Русия след 2014 г., и сакралните,  и профанните, са с чисто имперски характер.“
Свещени имперски митове днес се свеждат  до прости изречения: „Русия - крепост на духовност и морал в света, Путин - надеждата за прогресивно човечество“. 
Това ви е добре познато, нали?  Бълват го всекидневно троловете на БСП и други подобни, тровят съзнанието, убеждават ни колко лоша е „Гейропа“ и колко хубаво ще си живеем под скиптъра на Путин. Ще бъде такъв живот. Почти като в Челябинск. 

Очаквайте втора част: 
Сандъкът с имперските митове-2: От Достоевски до Волгин и Светлозар Лазаров
Или дегенерацията на имперските митове при руските и български условия