Светослав Пинтев
Помните ли британския магнат Роберт Mаксуел, когото в. „Гардиън“ навремето нарече „цар на България“ в една своя статия, разкриваща
връзките му с комунистическия режим у нас
А и с неговите преки „демократични“ наследници от БСП. С които тайно плячкосаха създадените още по времето на Тодор Живков смесени външнотърговски дружества, но далеч не само тях. Плячкосаха всичко възможно, а отделни другари до днес са принцовете на капитализма по нашите земи, нищо, че ние се радваме 27 години на „демокрация“.
Нещата са подготвени предварително, разбира се.
Още през 1986 г. Максуел издава на английски фундаменталните трудове на първия държавен и партиен ръководител и тези на дъщеря му Людмила Живкова чрез своето издателство „Пергамон прес“ .
В книгата си „Новите български демони“ журналистът Юрген Рот пише следното: „В предговора Максуел е написал: „България е просперираща и щастлива нация под водачеството на Комунистическата партия и на Тодор Живков“. По онова време английският бизнесмен върти търговия с комунистите. А водещите кадри на партията пък имат възможността да прехвърлят в чужбина държавно имущество в размер на милиони и милиарди във валута. От документ № 63 на Foreign Currency Committee с дата 24 април 1988 г. става ясно, че група български министри тайно решават да вложат в Англия двеста милиона долара. Посредник по сделката е Робърт Максуел, който прибира комисиона, двойно по-висока от обикновеното. Фирмата, в която са инвестирани парите, е — какво съвпадение! — предприятието „Лондон & Бишъпсгейт Интернешънъл Инвестмънт Мениджмънт“. А то, от своя страна, се контролира от Робърт Максуел.“
Не си мислете, че магнатът е някакъв самодеец,
той е високопоставен агент на КГБ
Преди мистериозната си смърт признава пред „Новое время“, че е бил съветник на последния президент на СССР Михаил Горбачов, а много вероятно да е бил такъв и на Живков.
Максуел с диктатора Живков
Шефът на КГБ от онова време Владимир Крючков в своите мемоари описва срещите си с Максуел при Горбачов, без да се впуска в излишни подробности за оперативните задачи, разбира се. Агентурната му дейност за КГБ бе огласена от британските медии няколко години след смъртта му .
У нас Максуел дори доставяше хартия за появилите се вестници, като разпределението й повери на в. „Дума“, разбира се. При демокрацията поцарува една година, но очевидно достатъчно, за
да свърши „работата“ и да изчезне. Завинаги!
На 4 срещу 5 ноември 1991 г., Максуел , който тогава е на 68 години, е намерен мъртъв в морето край Канарските острови. Часове преди това екипажът на яхтата му Lady Chislaine обяви, че магнатът е изчезнал.
Юрген Рот твърди също, че „Максуел започва да инвестира в България стотици милиони долари. Част от тях са изнесените преди това в Англия пари на Българската комунистическата партия и на Държавна сигурност. Те се изпират, между другото, и в българската филмова индустрия, и в покупката на недвижими имоти. Със същите тези пари дори е основана една банка. Водещи български търговци на оръжие ги използват, за да подсигурят деликатната си дейност“.
Истинското възцаряване на този странен хибрид между капиталист и комунист у нас дойде в зората на демокрацията, когато тук го посрещаха
като управляващ владетел
Най-вероятно, за да прикрият, че чрез него БКП прави онова, което червеният депутат Таско Ерменков нарече наскоро „преразпределяне на ресурсите“. Или паралелната държава, както се изрази.
Да видим кои процеси го изведоха на българската сцена в ролята на първия Спасител…
Терминът паралелна държава, разбира се, не е откритие на Таско Ерменков.
Покойният журналист Георги Тамбуев го наричаше Втората България, което е обозначение за съвсем същото явление. Народен представител от БСП и председател на Комисията по досиетата във ВНС, определена от него като активно мероприятие, Тамбуев разследваше като хрътка раздаването на милиони от собствената му партия на проверени другари. Това е човек, останал журналист и в парламента, между другото. Нещо, което не може да се каже за мнозина други.
Усилията му бяха заметени под черджето, затова искаме да припомним накратко част от неговите опити да достигне до истината.
Тамбуев цитира във в. „Особено мнение“ от 4 юни 1995 година изказване на дългогодишния заместник-главен редактор на вестник “Труд“ Радко Трифонов, който преразказва споделеното пред него от
неназован кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП:
„Много преди 10 ноември във високите орбити на властта назря едно странно решение. То стана възможно, тай като перестройката, която започна Горбачов, изискваше и у нас де се вземат някои мерки. Разбира се, че властта на партийната номенклатура не беше гарантирана и трябваше да се мисли по кой път да се опазят завоюваните политически и икономически територии“. Тогава бе изработен списъкът на втората мрежа. Замисълът бе интересен - да се създадат групи, които да осъществяват власт във властта – политическа и икономическа. В списъка влязоха хора от органите на МВР, външно разузнаване, служители в чужбина. По скромни пресмятания на тези хора бяха разпределени няколко милиарда долара“.
Касиерките работели денонощно, а специални куриери разпращали парите по домовете на другарите, които се събудили капиталисти.
В мемоарите си Тодор Живков твърди,
че е напълно възможно да е взето такова решение преди 10 ноември 1989 г., но той няма нищо общо с тази работа, тъмното дело е на заговорниците.
През юли, август и част от септември Първия бил тежко болен и дори не можел да става от леглото. „Възможно е някои от авторите и актьорите да са се възползвали от това и да са задвижили механизма на разгърналия се след „великата дата“ процес на тотално разграбване“, пише Тодор Живков.
Много вероятно е наистина, че точно тогава заговорниците са изготвили пъкления план. И без това вече са знаели, че са бъдещето на партията, нейни „спасители“, които ще превърнат най-верните си хора от червената гвардия в преторианска гвардия от олигарси, на които да поверят всички лостове за управление на държавата. Така хем ще покажат колко лош е дивият капитализъм, което ще доведе до носталгия по управлението партията, хем да
предопределят съдбата на оплячкосаната държава
За десетилетия напред. Днес просто наблюдаваме резултатите от тази дейност, станали видими след новото активизиране на „съветските другари“.
Тодор Живков допуска, че всичко това е станало със съгласието „отвън“, от познато място, т.е. от Съветския съюз, припомня Тамбуев..
Журналистът разказва кък е научил от бивши офицери от ДС, че най-много тайни по тези въпроси криел бившият министър на външноикономическите връзки Христо Христов, който е бил и търговски представител на България в Лондон, като вероятно по това време създава „връзката“ с Максуел, който се появява у нас след това.
Максуел с Луканов
Тамбуев описва още битката между Андрей Луканов и Огнян Дойнов за надмощие в тази нова сфера, въпреки че тук има строго разделение на труда. Първият, според информаторите му, разпределял парите, раздавани у нас, а вторият тези в чужбина.
Единият представлявал РУМНО, другият КГБ
Иначе двамата се разбирали, дори семействата им ходели заедно на почивка в чужбина. Нищо лично, всичко е бизнес на съветските другари.
Най-интересният момент е, че в техните взаимоотношения се намесва милиардерът Максуел, „този първи секретар на Лондонския Обком на КПСС, както го нарича писателят Игор Бунич в книгата си „Златото на Партията“. Милко Балев пък се обръщал към него с „другарю, Максуел“, което извънредно се харесвало на именития капиталист, натоварен да се занимае именно с разпределението на златото на партията.