Червеният „герой“ на деня - русофилът Иво Христов, удари направо дъното на българския парламентаризъм. За първи път народен представител си позволява да обяви публично, че 80% от българите са дебили. От вчера гафът на червения социолог е най-коментираната обществена тема, а социалните мрежи буквално прегряха от наглостта на Христов, който отказва да напусне Народното събрание, въпреки ясно поисканата му оставка. Христов винаги е демонстрирал отношение към българите като към втора ръка хора, вероятно защото майка му е украинка, здраво свързана със съветската власт. А от времето на комунизма е останало натрапваното ни усещане, че съветските граждани са някаква по-висша класа.
Подобно на лидера си Корнелия Нинова и Христов започва началото на кариерата си покрай СДС в първите години на прехода. В средата на 90-те години е запален седесар, активист на МСДС. Като такъв е препоръчан на Светослав Лучников, правосъден министър и с негова подкрепа става експерт в Правната комисия на Народното събрание. Като седесарски кадър е в тази комисия три мандата – до 2009 г. Самият Иво Христов признава това в последното си интервю в сайта epicenter.bg. Този факт реално обяснява, защо синята идея с подобни кадри
претърпя пълна катастрофа,
а днес е изчезнала от политическата сцена. Синьото минало на червения депутат дава отговор и за особената му усърдност днес да се считат за шаман на левия политически полюс. Всъщност и самият покровител на Христов - Светослав Лучников, има същите „ляво-десни“ лутания през годините. Преди 9 септември 1944 г. Светослав Лучников е член на РМС, пребиван е за прокомунистическа пропаганда от патриотични активисти от националистически организации по това време. След това по времето на комунизма Лучников е от приближените на властта юристи, които оглавиха СДС през 90-те и счупиха възможността в България да се случи лустрация, декомунизация и разследване на престъпленията на комунизма. Преди 10 ноември 1989 г. Светослав Лучников е бил личен съветник на Начо Папазов, с когото учат право преди 9 септември в Софийския университет и са членове на РМС и БОНСС. Преди 10 ноември Начо Папазов е секретар на ЦК на БКП (5 ноември 1962 – 19 ноември 1966) и член на Секретариата на ЦК на БКП. 10 ноември 1989 г. го завари като председател на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП.
Днес Иво Христов чете лекции в Московския държавен университет, където е поканен от един от най-активните днешни руски историци-ревизионисти – Андрей Фурсов. Иво Христов директно заимства тезите му, в които Фурсов
реабилитира Сталин и неговите престъпления
В интервю за Via Evrazia, препечатано и в сайта „Гласове“ Фурсов казва:
„Трябва да се знае, че 30-те години, които погрешно се свеждат до т. нар. Сталински репресии, са много сложен период. От една страна, това е последното десетилетие на руското “смутно време”, започнало през 60-те години на XIX век, а от друга - финалът на революционния процес от 1917 г., своеобразна “студена гражданска война”.
Генезисът, младостта на всяка социална система винаги е жестока и агресивна. Същевременно това е периодът на колосални социални възможности, перспективи за огромна маса от населението. Сталинската индустриализация се превръща в мост към бъдещето за преобладаващата част от съветските хора. Да, това са сурови и жестоки времена, но страхът не е бил доминанта, както антисталинистите и антисъветчиците се опитват да ни внушат.“
Човекът обявил 80% от българите за дебили е и краен русофил, който винаги внушава мрачни и черни картини за бъдещето на Европа и България.